Когато българинът е ядосан – псува, когато българката е вбесена – проклина. Досега не е регистриран случай на забременяване, вследствие на тази словесна агресия, но пък случаите на физически увреди, причинени чрез проклятие са много и разнообразни.
Разбира се, това са словесни деяния, които Църквата заклеймява, но интересното е, че има предания за натрупан вековен опит на монасите от един планински манастир, в лекуването на такива физически страдания.
Най-обобщаващата проклинаща реплика в народния репертоар е „Бел ден да не видиш!“ – тя (в преносен смисъл) заклева човека да страда и да тегли, докато е жив, но прякото последствие от нея може да бъде и така наречената на модерен език хистерична слепота.
Съвременната медицинска наука познава състояния на човешкия организъм, когато без да има болестни физически изменения на органите или системите, пациентите проявяват симптоми на тежки заболявания или развиват такива, вследствие на психически проблем (наричат се психосоматични* заболявания).
В миналото внезапно проявило се ослепяване, оглушаване, онемяване, парализиране се приписвали на отправени проклятия и тогава близките на пациентите ги качвали на коне или катъри и ги карали високо в Балкана на „святото място“, в манастира „Св. Иван Пусти“, близо до който имало пещера, входът на която бил скрит от водопад. Монасите настанявали „болните“ в пещерата, подлагали ги на различна по продължителност изолация, съчетана със строг пост, правели им чайове от балкански билки, четели им молитви и беседвали с тези от тях, които можели да говорят и чуват.
„Терапията“ продължавала колкото е нужно, но накрая болните се прибирали по домовете си оздравели. Манастирската църква си е там и сега (дори е реставрирана), пещерата и водопадът – също, но онези вещи в психо- и фитотерапията монаси отдавна ги няма.
Интересно, те дали са можели да противодействат и на проклятието „Да пукнеш дано!“ и да предотвратят или поне да забавят отпътуването на болния към Оня свят?
* Психосоматичните заболявания са категория нездравословни състояния, породени от комбинация на физиологични аспекти и психични фактори. Те включват различни функционални нарушения, както и конверсионни синдроми (психогенна слепота, парализа, глухота). Според д-р Франц Габриел Александър (основател на психосоматичната медицина) психологическите и физиологичните фактори могат да бъдат прехвърлени с помощта на вербални средства.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
Коментари