Престъпното изкуство на телефонните обири е съчетание от съвременни електронни технологии и тънка народопсихология. Владее го една сенчеста прослойка от населението, която обучава и потомството си на тези умения, в резултат на което разгръща много доходни семейни и родови бизнеси.
Нещастните жертви изживяват двоен стрес– веднъж биват опустошени емоционално (когато някой фалшив роднина плаче и се моли за парична помощ по телефона) и втори път – финансово (когато разберат, че доброволно са се простили с парите си, подарявайки ги на телефонните измамници).
Когато в Районното полицейско управление на гр. Л. разбраха, че този път ограбена е баба Венче от улица „Кокиче“ №7, прецениха, че няма никакъв смисъл да преследват или издирват извършителите. Решиха, че най-сигурно е направо да ги чакат пред Бърза помощ.
Когато беше разбрала, че внучката ѝ не е блъснала и убила дете на пешеходна пътека в столицата, а хитри телефонни измамници ловко са я изманипулирали, кротката иначе баба Венче Проклетията беше казала само: „На тая, дето рева в телефона, преструвайки се на внучката ми, да ѝ се занити устата, а на тоя, дето взе възглавницата, бродирана с еленчета, в която бях зашила парите за абитуриентския бал на детето – да му изсъхнат ръцете!“.
Само след няколко часа дежурният по РПУ получи телефонно обаждане от диспечера на Спешния център, че е повикана линейка за двама млади хора с необичайни симптоми – жена на 28 години с блокирали челюсти и мъж на 30 години с внезапно парализирали се китки на двете ръце.
Патрулката и линейката заедно спряха пред жилището на прокълнатите. След половин час пострадалите бяха приети в болница, а патрулните полицаи звъннаха на звънеца на баба Венче и ѝ предадоха изтърбушената, но грижливо напълнена отново със съдържанието си възглавница, бродирана със сини еленчета.
На въпроса на по-възрастния полицай ще може ли да отмени проклятието*, застигнало извършителите, бабата отвърна „Изречена клетва назад не се връща“.
* Проклятието е словесна форма, съдържаща ругатни, обидни думи или пожелание за зло по нечий адрес, изричана в момент на безсилие, от желание за постигане на справедливост.
“10 изречения = история” e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти”.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
Коментари