Хайрединският вал (окоп с насип) е грандиозно за времето си отбранително съоръжение, за което се смята, че е построено още по времето на кан Аспарух (за защита от север срещу набезите на аварската конница), но и до ден днешен е известно и като Шишманов вал, което иде да подскаже, че е поддържано и използвано от основаването на България до падането на ІІ-то Българско царство.
Валът бил висок 5-6 м, а окопът – дълбок 3 м и широк също толкова, имал две разклонения и обща дължина от около 32 км, като началото му е западно от град Козлодуй, а южните краища на двете му части достигат селата Хайредин и Манастирище, където са съществували старобългарски селища с охранителни гарнизони.
И други такива защитни структури има в България, една от тях се нарича Еркесия (и според историците е построена по повелята на кан Тервел), чиято дължина от брега на Бургаското езеро до левия бряг на река Сазлийка е 142 км (толкова дълга и широка, че и днес може да се види от Космоса).
В много краища на България има спомен за обичая да се окръжава мястото за ново село с дълбока бразда от рало (за да се защити бъдещото селище от зли сили и лоши събития), такова, само че в държавен мащаб, е и изкопаването на тези погранични съоръжения. Това са нашите малки китайски стени, строени с идеята, че могат да спрат враговете, но по-късно, след териториалното разрастване на България, те останали във вътрешността ѝ и изгубили защитната си роля.
По времето на цар Иван Шишман по Хайрединския окоп минавала официалната граница между Търновското и Видинското царство. Има предание, че тогава, след капитулацията на Търновското царство и завземането му от османските турци, по цялата граница са изпратени свещеници, които да я поръсят със светена вода и да направят молебени, та турската напаст да остане отвъд границата. Но ние знаем какви са историческите събития и че никоя молитва не може да спаси държава, в която между родни братя е зейнала пропаст и в преносния, и в буквалния смисъл.
Днес валът е почти заличен (в резултат не толкова на естествената ерозия, колкото на интензивното земеделие), макар че с Разпореждане №1711 на Министерския съвет от 22 октомври 1962 г. Хайрединският вал е обявен за паметник на културата от национално значение. В село Хайредин все още има един мост, който прехвърля двата бряга на окопа, и който показва, че поданиците обикновено са по-умни от царете си.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
