Кога последно си ходил на театър? Ако се сещаш, сигурно е било скоро. Следователно си фен.
Но запитвал ли си се някога кога всъщност се е появил театъра в този му професионален вид в България? Къде и кой е поставил началото му?
Днес, на световния ден на театъра, ти предлагаме да откриеш или да си припомниш отговорите на тези въпроси.
1. Първо театрално представление в България
Вероятно си мислиш, че всичко голямо започва от столицата. Но по време на Възраждането, когато се появява театърът у нас, е имало доста малки градове, които са били в подем на развитието си. Такъв се оказва и Шумен – мястото, където е поставена първата театрална пиеса в България. През 1856 г. в Народното читалище „Архангел Михаил“ (преименувано през 1946 г. на „Добри Войников“) в един августовски ден се играе комедийната пиеса „Михаил Мишкоед“, поставена от Сава Доброплодни. В нея участие са взели Васил Друмев (Михаил), Васил Стоянов (Баба Марта), Стоян Попрафаилов и Андон Ченгелиев – всички ученици на Доброплодни. Специално за театралната проява е била поръчана и завеса за сцената в читалището. Тя и до днес се пази там като първата за България. Изработена от виенски художници по поръчка, завесата е била изрисувана с картина, изобразяваща бога на времето, в компанията на музите на изкуството.
2. Първият български режисьор на театрални пиеси
Не случайно именно мястото, където се е провела първата театрална пиеса, днес носи името на Добри Войников. Той е един от най-забележителните родни драматурзи, общественици и любители на изкуството. Войников е първият български автор на театрални пиеси, като безспорно най-забележителната сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ (1871 г.), която в известен смисъл си остава силно актуална и в наши дни. Добри Войников е и създател на първата театрална трупа в Браила, Румъния, и цяло десетилетие с тях изнасят представления пред българските емигранти там.
3. Първият театрален салон в България
Да си признаем, по време на Възраждането не е имало много кой знае какви развлечения. Нямало е кино, нямало е лунапаркове или боулинг зали. А когато хората идат на почивка, искат да опитат нещо различно. Точно това е била основната идея на двамата французи – Босси и Брюн. За да преборят конкурентите си в хотелиерската услуга, те решават в двора на хотела си в Пловдив да построят малка сграда, специално за поставянето на театрално представления. Така се появява първият театрален салон в България, наричащ се Международен театър „Люксембург“. Бил е изключително добре обзаведен, по модел на западните театри – 300 партер места, 17 ложи, гримьорни за отделните артисти, както и гардероб за връхните дрехи на посетителите.
Ритуалното откриване на театъра става на 24 март с пиесата „Луиза Милер“. За съжаление през 1913 г. сградата е опожарена и изгаря до основи. За наследник на този театър се счита Пловдивският драматичен театър, които носи името на Николай Масалитинов – приема се, че именно той е създателят на първата българска театрална школа у нас.
4. Първото оригинално драматургично произведение
През 1857 г. Теодосий Икономов написва драматургичното произведение „Ловчанският владика или беля на ловчанския сахатчия“. За голямо съжаление то никога не е поставено на голяма сцена. Година по-късно, през 1858 г., Петко Славейков издава комедията „Малакова“. Пиесата има страхотен успех, като бива играна в Русе, Пловдив и дори Цариград.
5. Първото ни поколение „звезди“
За средностатистическия българин великите актьори в българската история са Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Тодор Колев и още много други народни артисти. Но основата на тази звездна плеяда е поставена от забележителната „първа вълна“ доказали се родни актьори, чийто имена носят повече от половината ни български театри – Кръстьо Сарафов (Националната академия за театрално и филмово изкуство), Адриана Будевска (Бургаският театър), Стоян Бъчваров (Варненският театър), Сава Огнянов (Русенският театър) и още много други. Благодарение на тях се утвърждава българската актьорска школа, която и до ден-днешен ражда великолепни актьори (някои от тях дори достойни за Номинация за „Оскар“).
6. Най-дълго играна пиеса
Да, факт е! Най-дълго играната пиеса в света е българска. И дори да са неофициален носител на този рекорд (защото посоченият в книгата на Гинес е за 25 години) ние сме свидетели, че вече близо 30 години Добрин Векилов-Дони, Костадин Георгиев-Калки и Ивайло Христов представят „Секс, наркотици и рокендрол“ на публиката. Със същия ентусиазъм и желание, както на 11 ноември 1992 г., когато е играна за първи път. Представлението остава част репертоара на Театър „Българска армия“ и до днес. И продължава да се радва на голям интерес. Въпреки че не може да се похвали с признат рекорд, постановката има друга своя отличителна придобивка. Историята на най-дълго играната пиеса с непроменен състав е описана в книгата на Петя Дикова „Интервю с пиеса: Секс, наркотици и рокендрол“. Имаш право да избираш – пиесата или книгата. А защо не и двете?
7. Театрални награди в България
При толкова добра школа и наистина даровити артисти напълно логично е да бъдат поощрявани и оценявани техните усилия. В България това се прави официално на две церемонии за награждаване на българските артисти – Аскеер и Икар. Първата се дава на актьори, режисьори, композитори и други, които имат принос към театралното изкуство. Връчването им започва от 1991 г. и продължава и до днес. Театралната награда „Икар“ се връчва от Съюза на българските артисти в няколко категории – главни мъжка и женска роля, поддържащи мъжка и женска роля, постижения в озвучаването и дублажа, изгряваща звезда, режисура и сценарий. Истина е, че наградите не са нищо, ако нямаш любовта на публиката. Но пък е добре, когато видиш, че някой забелязва и оценява труда ти.
8. Университети, предлагащи театрално образование
Факт е, че сме държава с 52 университета, в които се предлагат специалности във всички направления. Трудно е да знаеш къде, какво би получил като образование и помощ за разгръщане на потенциала си като бъдеща звезда на театъра и киното. Но ако имаш интерес за развитие в тази посока, определено обърни внимание на следните университети. Разбира се, на първо място е Националната академия за театрално и филмово изкуство. НАТФИЗ са завършили едни от най-големите ни и изявени актьори. Голяма част от тях и преподават там, което подсказва за една приемственост между поколенията.
Ако пък си над 27 г. (това е горната граница във възрастта за прием в Академията), но знаеш, че актьорството е твоето призвание, в театрален колеж „Любен Гройс“ имат място за теб, ако покажеш истински талант. А и него са завършили не по-малко добри актьори. Какво ще кажеш за Юлиан Вергов, например? И преподавателите са на доста добро практическо ниво. Сред тях са Малин Кръстев, Герасим Георгиев-Геро, Орлин Горанов, Стоян Радев, Мариан Бачев.
Ако пък искаш иконата Цветана Манева, както и Снежина Петрова и Явор Гърдев да ти водят упражнения – твоето място е Нов български университет.
А може би София не е за теб? Искаш да се потопиш в по-творческа градска обстановка? Пловдив е градът, а Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ предлага също толкова добра школа и преподавателски състав като столичните.
9. Театър в България
Тук ще те запознаем с малко по-сухарската, но не по-малко важната и интересна част от историята на театъра в България. Към 2020 г. според НСИ страната ни разполага със 71 действащи театъра, от които 35 са драматични, 7 са за опера и балет, 2 оперетни, 20 куклени и 7 драматично-куклени. Общо местата във всички театри са 28 634. Представленията, играни в тях, са 7021 на брой, поставените пиеси са 1405, като 176 от тях са нови. Средният брой посещения на един театър са 11 000, а на едно представление – 109. Съдейки по тези данни, българинът все пак обича да храни не само тялото, но и душата си. А щом това е така, лъчът надежда за по-светло бъдеще няма как да угасне.
10. Театрални фестивали в България
В последните години фест модата се разпростря във всички сфери – концерти, хранително-вкусови занимания, литературни събития… Но! И театралното изкуство успя да се включи сред фест категориите. Хубавото е, че театрални фестивали вече има както в големите градове (като ,„Сцена на кръстопът“ в Пловдив; националната инициатива „Нощ на театъра“, в която се включват повечето големи театри в страната); така и в по-малките (куклено-театралният фестивал „Михаил Лъкатник“ – Ямбол). Както на национално ниво (фестивал за детско-юношеско театрално творчество „Малкият принц“ – Велико Търново), така и на международно (международен театрален фестивал „Варненско лято“, международен куклен фестивал „Златният делфин“). Изобилие се усеща както в различните видове театрално изкуство, така и във възрастовите групи, за които е предназначен всеки фестивал. Само желание да се отиде трябва! Разгледа ли вече кой е най-удобният за посещение от теб фестивал тази година?
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
Коментари