10 значими дела на Добри Войников

В историята ни има множество имена, чиито постижения не са били оценявани дълго време. Има просветни дейци, които са „поставени в рамка“ и за тях се преповтаря едно и също.

Личности, за чиято дългогодишна дейност знаем твърде малко. Роденият на 22 ноември (10 ноември по стар стил) 1833 година Добри Войников е един от тях.

Неговото име свързвах единствено с пиесата „Криворазбраната цивилизация“, но се оказа, че не само аз знам твърде малко за този възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Днес ще ви представя 10 негови дела, които са от изключителна важност за развоя на културата ни.

1. Част е от Първия български оркестър, основан през 1851 г. Добри Войников е цигулар и флейтист, а диригент е унгарският емигрант Михай Шафран. След заминаването на Шафран за Одрин, той оглавява оркестъра и става първият българин, диригент на първия български оркестър.

2. Когато е учител в родния си град Шумен, пръв въвежда музиката, българската история и граматика като част от училищната програма.

3. През 1864 г. е принуден да напусне България, заради силното си опълчване против гърцизацията. Емигрира в Румъния, където учителства – първо в Браила, а след това в Гюргево.

4. През 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група с оркестър. Той става директор на Първото класно училище в Браила. Член е на Тайния централен български комитет в Букурещ, по времето, когато Иван Касабов е бил водач (1866-1868 г.).

5. Създава историческите пиеси „Стоян войвода“ (1866), „Райна княгиня“ (1866), „Покръщение на Преславский двор“ (1868), „Велислава, българска княгиня“ (1870), „Възцаряването на Крума Страшний“ (1871), които помагат, укрепват и засилват българското емигрантство, съответно в Молдова, Галац и Браила.

6. Основоположник е на театралното изкуство в България. На представлението на драмата „Покръщение на Преславския двор“ (1868 г.) за първи път участват жени актриси: Матилда Попович, Александрина Радионова. Третата жена е бъдещата съпруга на дееца – Кириакица Павлова.

7. През 1869 г. е един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес БАН).

8. Създава „Ръководство за словесност“ с поетически примери. Добри Войников е този, който за първи път споменава еклога (стихотворение на пасторална, селска тема), триолети (стихотворение от 8 строфи) и романс.

9. По време на Руско-турската освободителна война е управител на сиропиталище в Петропавловския манастир до Търново, където много жени и деца бягат от опустошена Тракия.

10. Там се заразява с тиф и умира по-малко от месец след Освобождението на България. Гробът му се намира до този на Кольо Фичето във Велико Търново.

Радина Щерева

Момиче, което притежава романтичен светоглед към света. Това е Радина. Лесно се потапя в историята на различните народи, вярва в силата на изкуството и търси своите вдъхновения всеки ден.