Знаете ли, че голяма част от лъжите могат да бъдат разкрити? Освен това, екстровертите са склонни да лъжат повече от интровертите. Така твърди Ванеса ван Едуардс, популярна изследователка и говорителка по въпросите на човешкото поведение. Според нейни проучвания голяма част от лъжите остават незабелязани. Това я подтиква да организира курс за разпознаване на лъжи, озаглавен „Как да станете човешки детектор за лъжи“.
Разбира се, нито един жест или поведенчески сигнал сам по себе си не може да докаже, че някой лъже. Внезапната промяна в обичайното поведение обаче може да бъде повод да обърнете по-голямо внимание на казаното. Ето някои от сигналите, които могат да ви подскажат, че човекът срещу вас не казва цялата истина.
1. Промяна в начина на говорене
Един от най-издайническите признаци, че някой не казва цялата истина, е промяната в начина му на говорене. Според Грег Маккрари, бивш профайлър на ФБР, гласът и маниерът на говорене се променят, когато човек лъже.
Първоначално Маккрари установява обичайния начин и маниер на говорене и поведение на събеседника, като му задава стандартни и ясни въпроси. Например как се казва или къде живее. Това му позволява да забележи евентуални промени в гласа или поведението, когато преминава към по-сложни въпроси, свързани с разследването.
2. Разминаване между думи и жестове
Ако човек казва „да“, но едновременно с това поклаща глава в знак на „не“, това може да подсказва несъответствие между думите и невербалното му поведение. Според клиничния психолог д-р Елън Хендриксен несъответстващите жестове са движения на тялото, които не съвпадат с изреченото. При подобно разминаване именно невербалната реакция може да привлече вниманието. В примера на д-р Хендриксен, ако някой каже „Разбира се, че ще съдействам на разследването“, но едновременно с това леко поклати глава, съществува вероятност да не казва цялата истина.
3. Премълчаване
При разпит на свидетели на престъпление често се задава въпросът „Има ли нещо друго?“. Според някои изследвания начинът, по който човек реагира на подобен въпрос може да даде допълнителна информация. Хората, които казват истината, понякога се сещат за още детайли, докато човек, който предварително е подготвил историята си, може да се затрудни да добави нова информация.
Изследователи разграничават и т.нар. лъжа чрез пропускане – когато човек не казва нещо важно, без непременно да произнася пряка неистина.
Друг начин, използван при оценката на достоверността на разказа е човекът да бъде помолен да възстанови случилото се в различен ред. Ако историята е измислена, това може да го затрудни. Разбира се, и тук няма гаранция, че объркването означава лъжа – истинските спомени също могат да бъдат непълни или неточни.
4. Прекалено много думи
От друга страна, човек, който се опитва да убеди събеседника си в измислена история, може да използва излишно много думи и детайли.
Според изследвания, свързани с поведението при лъжа, някои хора са склонни да разтягат разказа си, когато се опитват да прикрият истината. Възможно е да добавят подробности, които не са необходими, но според тях правят историята по-убедителна.
Някои изследвания сочат също, че при лъжа хората могат да използват повече нецензурни изрази и местоимения в трето лице – „той“, „тя“, „те“ – като по този начин психологически се дистанцират от случилото се.
5. Необичайно повишаване или понижаване височината на гласа
Д-р Дейвид Мацумото, изпълнителен директор на Humintell – консултантска компания, обучаваща хора да разчитат човешките емоции – подчертава значението на културните особености, когато преценява дали някой лъже.
Например неговото изследване установява, че участниците от Китай са склонни да говорят с по-висок тон, когато лъжат. За разлика от тях, участниците от испаноезичен произход говорят с по-нисък тон.
Това показва, че невербалните сигнали при лъжата могат да бъдат свързани не само с индивидуалното поведение, но и с културни особености. Затова не е добра идея да правим заключения единствено въз основа на собствените си представи за това как „трябва“ да се държи човек, когато лъже.
6. Посока на погледа
В САЩ е широко разпространено схващането, че ако човек не поддържа зрителен контакт, той вероятно не казва истината. В други култури обаче продължителният зрителен контакт може да се възприема по различен начин.
Проучването „Не всичко е в очите“ опровергава популярния мит, че хората гледат наляво или надясно, когато лъжат.
Изследване на Мичиганския университет, популяризирано и от списание „Time“, показва, че 70% от хората в 120 медийни записа са излъгали, докато поддържат директен зрителен контакт.
7. Прикриване на устата или очите
Много хора несъзнателно се опитват да прикрият реакцията си, когато казват нещо, което не е вярно. Вероятно затова някои поставят ръка пред устата или очите си, докато говорят.
Според бивши служители на ЦРУ някои хора дори напълно затварят очите си, когато лъжат. Това важи с особена сила, когато лъжата е отговор на въпрос, неизискващ продължителен размисъл.
И тук обаче е важно да се гледа цялостното поведение, а не отделният жест. Човек може да докосва лицето си или да затваря очи по десетки други причини.
8. Неспокойно поведение
Помислете какво прави едно дете, когато го попитат къде е изчезнала последната бисквитка. Може да си оближе устните, да загледа ноктите си или да разтърси ръцете си – и след това да изрече лъжа.
Според бивши служители на ЦРУ, цитирани в списание „Parade“, в подобни ситуации може да се задейства реакцията на организма при тревожност. Тя може да доведе до различни физически прояви, които човек не контролира съзнателно. Това може да обясни защо някои хора започват да се движат неспокойно, да докосват лицето си или да правят други необичайни жестове, когато са притеснени.
Важно е обаче да се има предвид, че нервността сама по себе си не означава, че човек лъже. Тя може да е резултат просто от неприятния въпрос или от самата ситуация.
9. Сочене с пръст
Според Business Insider актът на сочене към нещо или някого – с жест или с думи – може да бъде опит вниманието да се отклони от даден човек и вината да бъде прехвърлена върху друг.
Затова е полезно да знаете как човекът обикновено жестикулира. Ако той традиционно говори спокойно и премерено, но внезапно премине към по-враждебно поведение и започне да сочи с пръст, тази рязка промяна може да привлече вниманието.
10. Самоопределяне като „добър лъжец“
Може би един от най-лесните начини да разпознаете човек, който обича да лъже, е просто да го оставите да говори за себе си.
Проучване, публикувано през 2019 г. в списание „PLOS ONE“, показва, че хората, които се самоопределят като „добри лъжци“, съобщават, че лъжат по-често и използват определени стратегии, за да направят историите си по-убедителни.
Изследването показва, че „добрите лъжци“ най-често казват дребни лъжи на колеги и приятели при личен контакт и се съсредоточават върху разказването на прости и ясни истории. Така че, ако някой с гордост ви съобщи, че е „много добър лъжец“, може би си струва да запомните това признание.
В крайна сметка няма универсален „жест на лъжеца“. Най-показателна може да бъде не отделната реакция, а промяната в обичайното поведение на човека — особено когато няколко сигнала се появят едновременно. Затова следващия път, когато имате усещането, че някой не ви казва цялата истина, не бързайте със заключенията. Наблюдавайте поведението, контекста и цялостния начин, по който човекът общува с вас.
Милена има туристическо образование, но обича да пише. Вдъхновяват я литературата, историята и тежкият рок. Разказва за красиви кътчета, забележителности и сложността в иначе простите човешки взаимоотношения.
