На 8 септември православната църква отбелязва Рождество на Пресвета Богородица, а българската народна традиция нарича празника Малка Богородица. Това е първият голям празник след началото на църковната година на 1 септември и един от големите Богородични празници. Самото раждане на Дева Мария не е описано в Новия завет. Разказът за нейните родители Йоаким и Анна и за дълго чаканото им дете е запазен от църковното предание.
Но отвъд църковния календар 8 септември има още един живот. За старите българи Малка Богородица е женски празник, ден за майките, родилките и децата, граница между лятото и есента и важен момент от селскостопанската година. Около него се натрупват забрани, жертвени трапези, лечебни растения, гадания за времето и вярвания в чудотворната сила на определени храмове и извори.
Не всички обичаи са били познати навсякъде. Българската традиционна култура е силно регионална и едно поверие от Врачанския Балкан може да липсва в Странджа или Родопите. Именно тези различия обаче показват колко богат образ е придобила Богородица в народното въображение – майка и закрилница, пазителка на дома, децата, плодородието и човешкото здраве.
1. Малка Богородица е денят на майките и младите булки
В народните представи празникът се почита особено от жените. Младите булки и майките се обръщат към Богородица с молба да ги закриля при раждане, да пази децата им и да им помага в тежки моменти.
Във Врачанския край Малка Богородица е описана именно като празник, почитан най-усърдно от младите булки. Молбата им е раждането да мине леко, а майката и детето да бъдат запазени. Образът съвсем естествено се свързва с Рождеството на самата Дева Мария – празнува се раждане и чрез него се измолва закрила над всяко следващо раждане.
Затова и голяма част от народната обредност на този ден е насочена не толкова към личното благополучие на стопаните, колкото към здравето на децата и продължаването на рода.
2. Между двете Богородици иглата и станът трябва да почиват
Една от най-разпространените забрани всъщност не се отнася само за 8 септември. В редица райони периодът между Голяма Богородица на 15 август и Малка Богородица на 8 септември се смята за особено време.
Жените не тъкат и не шият, а на някои места забраната обхваща още прането и месенето на хляб. Народното обяснение е пряко – това се прави, „за да са здрави децата“.
Тези дни очертават своеобразно Богородично време в народния календар. Женската работа отстъпва пред грижата за семейството, молитвата и обредните действия. Затова предупреждението „не се шие на Малка Богородица“ е само кратката версия на една много по-стара и по-широка традиция.
3. Богородичната пита е хлябът, който посреща новороденото
Хлябът е в центъра на празника, но зад него стои интересна подробност. Във Врачанския край за Малка Богородица е записано месенето на прясна, безквасна Богородична пита – същия тип хляб, който се приготвя и при раждането на дете.
Връзката трудно може да бъде по-ясна. Рождеството на Божията майка се отбелязва с хляб, познат от домашната родилна обредност. Така големият църковен празник се пренася в най-интимното пространство на традиционното семейство.
На други места Богородичният хляб се приготвя като голяма пита, разчупва се и се раздава между членовете на дома. Среща се и обичаят питата да бъде намазана с мед. Тя не е обикновена празнична храна, а дар, от който трябва да получат хората, домът и стопанството.
4. Един къс от хляба се пази с месеци, за да закриля къщата
След разчупването на Богородичния хляб всичко не приключва на трапезата. Според народната традиция едно парче се отделя за дома – то се „нарича“ на къщата, за да я пази Богородица. Друг къс се дава на добитъка или се стрива в храната му.
А в някои краища защитното парче не се изяжда изобщо. Пази се чак до 26 декември, когато църквата отбелязва Събор на Пресвета Богородица.
Така един хляб свързва два празника, разделени от повече от три месеца. В традиционното мислене храната може да бъде не само храна, а носител на благословия. Затова късът, посветен на Богородица, остава в дома като знак за нейната закрила.
5. Курбанът на Малка Богородица е за здравето на децата
Курбанът присъства на много големи народни празници, но на Малка Богородица има свое специално предназначение – здравето на децата.
Регионалните традиции отново се различават. В някои описания се среща овца, в други – овен. Това е добър пример защо не бива един местен обичай да се превръща в „задължително правило“ за цяла България. Общ остава смисълът – животното се принася като оброк, храната се освещава и се споделя.
Курбанът рядко е затворена семейна трапеза. От него се дава и на други хора, а празникът събира цели села около храмове, манастири и оброчища. Дарът трябва да бъде споделен, защото тъкмо чрез споделянето се измолват здраве и закрила.
6. Житото и даровете първо се носят при Богородица
Хлябът не е единствената обредна храна. Запазен е обичай да се вари жито, което първо се носи в църквата за благословение, а едва след това се раздава за здраве.
Жените носят и друг вид дарове – ризи, кърпи, престилки, чорапи. Те се оставят край иконата на Богородица, обикновено украсена с цветя.
В това действие се срещат две представи, характерни за традиционната култура – дарът и молбата. Човек не отива само да поиска помощ, а носи нещо свое. Храната се раздава, дрехата се подарява, курбанът се споделя. Празникът е изграден около даването, а не около натрупването.
7. Богородичето се бере в особено време и се пази за лек
Периодът между Голяма и Малка Богородица е свързан и с лечебни растения. Едно от тях носи показателното народно име богородиче или богородична трева.
Според записани народни представи жените събират растението през Богородичния период, оформят го на китки и го сушат. Първата китка може да бъде занесена в църквата, където след благословията на свещеника според вярването лечебната ѝ сила става още по-голяма. Богородичето се използва в народната медицина най-вече при т.нар. „женски болести“.
Тук християнският образ и старото познание за растенията буквално се преплитат. Билката лекува, но най-силна става, когато бъде набрана в правилното време и мине през свещеното пространство.
8. До Кръстовден се гадае каква ще е годината
Едно от най-интересните местни поверия е запазено във Врачанския Балкан. Там в някои села периодът от Малка Богородица до Кръстовден – 14 септември – служи за гадаене какво ще бъде времето през идната година.
Това поставя 8 септември на своеобразна календарна граница. Лятото вече отстъпва, предстои есента, а стопанинът трябва да мисли за следващия земеделски цикъл.
И точно затова времето започва да се „чете“. Дъждът, слънцето, студът и вятърът не са само моментно състояние на небето, а знаци, от които зависят бъдещата реколта и оцеляването на домакинството.
9. Болестта остава в манастира, ако си тръгнеш преди изгрев
Сред най-впечатляващите местни вярвания е онова, свързано с Осеновлашкия манастир „Рождество Богородично“, познат като „Седемте престола“.
В навечерието на храмовия празник там пристигали болни хора със запалени фенери. Те участвали в среднощното бдение, но имало една важна подробност – трябвало да напуснат мястото преди изгрев. Вярвало се, че така оставят болестта и нещастието зад себе си.
Това вече е повече от обичай. В него нощта, храмът и изгревът оформят цял ритуал на преминаване – човек идва болен, прекарва тъмните часове на свещеното място и трябва да си тръгне, преди новият ден да настъпи.
10. Водата на Богородица също може да лекува
Малка Богородица е храмов празник и на Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици“, където съществува местно предание за Богородичен извор.
Според преданието преди повече от век Богородица се явила на игуменката на девическия манастир и посочила извор, от който ще помага на страдащите. На Рождество Богородично след литургията вярващите се отправят с иконата към аязмото. Самата Българска патриаршия е описвала традицията и разказите за хора, които търсят там помощ и изцеление.
В други Богородични средища срещаме сходна вяра – поклонение пред чудотворна икона, пренощуване в храм, курбан, аязмо. В Роженския манастир например на 7 септември поклонници носят дарове пред почитаната икона и пренощуват в обителта за здраве, преди храмовия празник на следващия ден.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
