Изкуството е нещо чудесно. Всеки от нас задължително трябва да си предизвиква срещи с него, ако иска да бъде образован както интелектуално, така и емоционално. Най-достъпният и често избиран начин за подобна среща е чрез киното или театъра.
През последните години интересът към подобен тип събития нарасна значително и тази тенденция се запази. Там се срещаме с много и все различни хора. И все пак можем да категоризираме зрителите в няколко типажа, без които нито едно театрално представление или кино прожекция не може да мине. Ето кои са те:
1. Коментиращият
Да обсъждаш на глас случващото се пред теб е, меко казано, невъзпитано. Да, работата на изкуството е да накара публиката да се замисли над някои неща в живота, но това не означава, че човек трябва да произнася на глас всичко, което се е родило в съзнанието му.
А и всеки в залата вероятно има различно виждане по темата. Представи си каква говорилня ще стане, ако започнат да спорят двама души с противоположни мнения. Говорилня! Нито е възпитано, нито това е целта на арт събитието. Дискусиите са за след това, а не по време на действието.
2. Закъснелият
Тъкмо си се настанил, светлините бавно изгасват, завесите се вдигат (или тъкмо са минали началните надписи на филма), действието започва и – аха! – вече си на крачка от това да се потопиш в „приказката“… И в този момент – вратата на салона се отваря.
Лъч светлина прорязва измислената реалност. Тишината е нарушена от стъпки. Чува се шумолене от събличане на връхни дрехи, скърцане на седалки… А колко по-приятно за всички би било, ако просто се дойде навреме.
Под „навреме“ имаме предвид поне 15 минути преди началото на събитието, за да може настаняването да стане спокойно и без да се пречи на никого.
3. Забравилият да си изключи звука на телефона
„Представлението започва – моля, изключете звука на телефона си или преминете в самолетен режим. Приятно гледане.“
Това е анонсът, който предшества почти всяка театрална постановка или филм. Дори не се изисква сам да се сетиш – хората ти напомнят доброволно. Какво толкова ще стане, ако изпълниш тази молба преди да е станало прекалено късно?
Все се намира поне един разсеян човек, който някак не е чул, че трябва да намали звука на телефона си. А това е толкова неуважително – към труда на актьори, режисьори, и не на последно място – към останалите в публиката. Постарай се да не си един от тези забраванковци.
4. Недоволният
Когато отиваш в салона, независимо дали на кино или театър, трябва да имаш ясната представа, че ще гледаш филм или представление според вижданията на режисьора. Образите ще бъдат изиграни според възможностите на актьорите, а самата история – създадена по идея на сценарист или писател. Това е резултат от съвместния труд на много хора.
Затова, дори и в края да не останеш с „уау“ впечатления, прояви уважение към усилията на всички, участвали в създаването му. Бъди възпитан и им отдай нужното. Ако филмът или постановката не ти е допаднала, просто не коментирай, вместо да бълваш негативни думи. Това не е градивно за никого. А и отстрани винаги е най-лесно да се дават съвети.
5. Незаинтересованият
Това е човекът, който изглежда така, сякаш насила са го довели на събитието. Толкова не го интересува какво се случва на сцената, че предпочита да си рови в телефона, вместо да гледа случващото се пред него.
Да, но забравя една „малка“ подробност: светещият екран на телефона се забелязва от метри в тъмната зала и разсейва както актьорите, така и хората, седящи в близост до „телефониста“.
На никого не е полезна тази двустранна мъка. Не разбираме защо подобен тип хора посещават събития, които явно не са им интересни, но факт е, че почти винаги има поне един такъв екземпляр в залата.
6. Ядящият
Все нещо шумоли, все нещо хрупа – и с това разсейва останалите зрители. Не си у дома, на дивана пред телевизора, че да правиш каквото си искаш. Когато си в зала с още хора, трябва да се съобразяваш с тях – независимо дали това ти харесва или не. Възпитанието го изисква.
Да, но все по-често се оказва, че то липсва – и за жалост, вече не само у подрастващите. А това разваля общото удоволствие.
Положителната енергия, която се усеща в помещение, събрало хора с еднакво вълнение към събитието, е неописуема и неподражаема. Но ако се появи някой, който смущава общото настроение, винаги се добавя минорна нотка към преживяното.
7. Ставащият по време на събитието
Един от най-дразнещите типове хора в публиката на дадено събитие са онези, на които не им е неудобно да седят в самия център на залата – и въпреки това да решат, че в средата на представлението трябва да излязат навън.
Уж едно ставане, а всъщност – половин ред хора се надигат в тъмното, чува се шум, актьорите се разсейват, цялата зала попада в състояние на дискомфорт.
Да, знаем, че на всеки може да се случи нещо неотложно. Но ако има вероятност да ти се наложи да напуснеш залата по средата, по-добре избери място в края на реда. А ако не става дума за живот и смърт – например телефонно обаждане – то със сигурност може да почака до края на филма или постановката.
8. Заснемащият
Изрично в началото на всяко представление се съобщава, че видеозаписът и аудиозаписът – дори и на части от постановката или филма – са напълно забранени, тъй като са обект на авторско право. Е, да – ама не!
Винаги се намира онзи „тарикат“, който ще се опита да заснеме или запише нещо от спектакъла. В повечето случаи заснетият материал е абсолютно негоден за гледане или слушане, но явно самата мисъл, че е „прескочил закона“, го топли.
Понякога границите се преминават напълно – дори не си изключват светкавиците на телефоните. Изключителна проява на лошо възпитание.
9. Спящият
Този тип хора не притесняват никого, стига да не хъркат или да не си полягат на рамото на непознат, седящ до тях.
Иначе – просто да се отпуснеш на стола в залата, в тази тъмнина… а и е топло… разбираемо е инстинктивно да притвориш очи, особено ако си имал тежък ден. Или ще ги отвориш след минута, или когато включат светлините в залата.
10. Кашлящият
Ако се задавиш и се закашляш – това е едно, но да си с вирусни симптоми и умишлено да се поставиш в зала, пълна с хора, където ще кашляш през десетина минути и ще разпръскваш микроби около себе си – това е повече от неуместно решение.
Ако пък усетиш, че кашлицата няма да отмине веднага, излез от залата. Не стой вътре, кашляйки, само за да не изпуснеш как ще се развие действието. Защото ти може и да разбереш сюжета, но останалите зрители – малко вероятно.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
