10 важни правила, които могат да направят живота ни по-красив

Д-р Чери Картър-Скот е психолог, консултант, инструктор, международен лектор, треньор. Тя води семинари и е председател на Борда на директорите на Организацията за управление на мотивацията, специализирана в развитие на личността и на професионалната подготовка. Работила е с над 200 000 души в групи за колективна терапия или като частен консултант по целия свят. Автор е на 4 книги, сред които са и бестселърите „Негахолизъм“ и „Ако животът е игра, това са правилата“.

Там тя определя десетте постулата за човешкото съществувание. Те не са вълшебни, нито пък обещават постигане на вътрешен покой. Не предлагат светкавично изцеление на всички емоционални и душевни болки и не носят моментално просветление. Единственото им предназначение е да ни служат като карта по пътя на духовното израстване. Те не са заповеди, а само напътствия за това, как да играем играта „Живот“. Целта е да се пробуди съзнанието и пътуването да стане по-лесно, пише вестник „Стандарт“.

1. Приемете тялото си без драми

Дали ще го харесвате или мразите, то ще бъде ваше през цялото време, докато сте на тази земя. То става дом на вашата душа, приютява истинското ви „Аз“. Предизвикателството е да постигнете хармония с физиката, за да може тя да ви служи, да ви научи на самоуважение, зачитане и задоволство от самия себе си.

2. Усвоявайте уроците

Записани сте в целодневното неофициално училище, наречено „Живот“. Всеки ден ще имате възможност да усвоявате уроци. Някои от тях може и да не ви харесат, други – да намразите, трети – да ви се сторят неуместни и глупави. Но те са част от учебната ви програма. Предизвикателството е да следвате само собствения си път, като усвоявате персоналните си уроци. Тогава ще успеете да разкриете мистерията на своето предназначение и да го изпълните. Ще престанете да се изживявате като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установите контрол над собствения си живот.

3. Няма грешки – има само поуки

Израстването е процес на непрекъснато експериментиране – серия от проби, грешки и временни победи. Неуспешните експерименти също са част от пътя към успеха. Вместо да възприемате своите грешки като провали, а грешките на другите – като обиди, възползвайте се от възможността да се поучите от тях. Грешката – наша или чужда – е само катализатор на духовната еволюция. Невинаги е лесно да видите доброто във всяко нещастие, което ви спохожда. Затова трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая – на хумора.

4. Повторението е майка на знанието

Един и същи урок ще ви бъде представян в различни форми, докато го научите. Когато го усвоите напълно, можете да се заемете със следващия. Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят както събитията и хората във вашия живот. Всяка ситуация или човек са учители. За да излезете от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаете урока и да го интегрирате в себе си като полезен опит.

5. Вечните студенти

Няма част от живота, която да не съдържа уроци. Докато сте живи, винаги ще има нещо, което трябва да усвоите. Животът не е подвластен на контрол. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването. Трябва да убедите eгото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта. Трябва да приемете за своя основна житейска задача овладяването на уроците.

6. Настоящето е най-важно

Когато вашето „там“ стане „тук“, вие просто ще откриете друго „там“, което пак ще ви изглежда по-добро от „тук“. Предизвикателството е да живеете в настоящето. Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента.

7. Другите са само ваши огледала

Начинът, по който възприемате околните, е много точен барометър за отношението ви към самите вас. Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си. Трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си.

8. Изборът е винаги личен

Разполагате с всички инструменти и ресурси, които са ви необходими. Как ще ги използвате, зависи единствено от вас. Винаги и по всяко време изборът е единствено ваш. Всеки притежава авторското право върху живота си. Провокацията е в това сами да моделирате живота си в зависимост от собствения си избор и желания. Освободете се от предмети, ситуации или хора, от собствените си навици или собственото си минало. Позволете им да си отидат и ще бъдете свободни. Всичко, което трябва да направите, е да поемете дълбоко въздух и да пристъпите към действие.

9. Търсете отговорите у себе си

Отговорите на всички въпроси, които животът ви поставя, носите у себе си. Трябва само да повярвате и да се възползвате. Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение. Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот. Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.

10. Забравяме всичко при раждането

Ако искате отново да си спомните, трябва да разплетете спиралата на вътрешното знание – интуицията. Нерядко уроците ни се струват близки и познати. Спомняме си това, което по рождение знаем. Припомнянето е моментът, в който осъзнаваме истината. Забравянето – изпадане в състояние на временна амнезия. Когато сте несигурни, когато се колебаете, вие сте забравили. Предизвикателството е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Най-висшите уроци са вярата, мъдростта и безграничността.