Ех, малките градове. Тези китни, спокойни местенца, от които повечето сме тръгнали… буквално. Все повече от жителите им ги напускат в дирене на щастието, казано на езика на приказките. Но намираме ли го всъщност? Докато се чудите сами, ние ще ви помогнем с достигането до изводите като ви припомним кои са предимствата на по-малките градчета.
Номер едно в листата и всъщност доста важно е наличието на по-малко шум. Докато сме в разгара на младостта, повечето не отразяваме шумотевицата като проблем. Та ние стоим до 6 сутринта в бара на другия край на града. Всъщност обаче, той може да бъде много дразнещ за крехките ни тъпанчета… особено когато си, както се казва – супер изморен, две не виждаш. А липсата на необходимата почивка и сън, определено води до раздразнение и мрънкане, което пък е досадно за другите около нас.
Много е хубаво да си отвориш прозореца широко рано сутрин и да вдишаш чист, леко хладен въздух, галещ те нежно по бузата, нали? Да, ама това не е особено постижимо в мегаполисите. Напълно нормално. При наличието на толкова трафик, възможността да се сблъскаш с кислорода, излязъл на разходка без дружката си въглероден диоксид, не е много голяма.
Трафикът ни препраща към друг кофти фактор в големия град, който наистина може да ти опъне нервите докрай – пренесалеността. Става 17:30 часа, осъзнаваш, че нямаш вечеря и решаваш да отидеш до супермаркета преди да си изпаднал в настроение „гладна мечка, току-що станала от зимен сън“. Сагата обаче наистина се превръща в турски сериал, защото, след като прекрачиш прага на магазина, пред теб се очертава бойно поле, в което трябва да се сражаваш за последната купичка боб. Дори не ми се говори за чакането на опашките и вайкането на касиерката, защото вече ѝ е писнало да ви обслужва. И тя е човек все пак!
Най-накрая идва твоя ред и се оказва, че цената на килограм домати е много по-скъпа, отколкото ти се е сторило на теб. На всичкото отгоре любимото ти, обикновено евтино вино, са му вдигнали цената с още 2 лева. Ей, сега вече яко се изнерви. Макар напоследък навсякъде в хранителните вериги и по заведенията да се наблюдават твърде европейски цени, то в малките градове е една идея по-евтино.
Купил си си прехраната за вечерта, но настроението ти вече е тотално скапано. Следобедната дрямка у вас ти се отрази добре, до момента, в който престъпи прага на входната врата. Не само че се изнерви, заради мръсотията около контейнерите, ама и тия в супермаркета…Е, бива ли?! Поради липсата на толкова много хора и множеството предприятия, фирми и транспортни средства в малките градчета, наяве излиза и прекрасното отсъствие на замърсяването на околната среда. А това в съчетание с по-евтиния начин на живот определено те кара да захвърлиш успокоителния 3 в 1 чай от мента, мащерка и маточина.
То това е супер, обаче след като се навечеряш и ти стане тежко от преяждане, те спохожда мисълта за бъдещето. В мегаполисите заплатите са по-високи, но пък и конкуренцията си я бива страшно много. Ами сега какво? През главата ти минава мисълта, дали да не се прибереш в родния си град и да започнеш работа в магазина на леля Пенка. Тя със сигурност ще ти осигури работна позиция. Плюс, че знаеш, че дори и да се кандидатираш за общински съветник, няма да има с кого толкова да влезеш в двубой, защото съседът ти ще прави същото, но в София.
Дотук добре, но все някога ще ти стане скучно. Обикновено винаги има какво да правиш, а в малкия град забавленията са по-малко. Ето тук идва поредното „НО“. Неналичието на много места за харчене на пари, значи само едно – повече спестени средства за всъщност по-важните неща в живота. Да не забравяме, че и в по-малко населените места дискотеки има!
Времето рязко минава, вече си завършил университет и ставаш на заветните 27, определени като добра средностатистическа възраст за създаване на семейство. Сутринта се събуждаш от отрезвителния шамар на живота, не на майка ти този път, защото пак си се прибрал в 6 сутринта, а си казал, че отиваш да ядеш пица на половин цена и ще се върнеш до два часа. Потупваш се по рамото и осъзнаваш, че искаш да създадеш корени на място, където не само ще отгледаш децата си на спокойствие и ще ги възпиташ без допълнителното лошо влияние на големия град, но и ще си при твоята шушулка, от която си се пръкнал ти – едно малко грахово зрънце. Защото няма по-хубаво от това да отидеш до дома на родителите си само за 15 минути, а те да се радват на цял уикенд с внуците си.
Ех, малките градове. Май не са за изпускане.
Калина е човек на емоцията и изкуството. Обича киното и театъра, но не и фалшивите роли в реалността. Като типична Риба живее в свой измислен свят, в който един ден е слънчево, а на другия се вихрят буреносни облаци и мълнии.
Коментари