Пол Гоген е запомняща се фигура в историята на изкуството. Утвърждава се като водещ представител в развитието на примитивизма и постимпресионизма през ХХ век. Известен е със смелите си цветове, опростените форми и силните линии. Няма художествена подготовка, но притежава собствена визия за това как трябва да изглеждат произведенията му – нещо, което противоречи на артистичните концепции по онова време.
Експериментите му са оказвали и продължават да оказват влияние върху творчеството на много и различни творци. Продава свои картини, но на сравнително ниски цени. Не успява да изгради значителен пазар за себе си и в началото е посрещнат с презрение от критиците и колекционерите. Едва след смъртта му картините му добиват популярност.
През 1979 г. Международният астрономически съюз кръщава кратер с ширина седемдесет километра в четириъгълника Бореалис на Меркурий на негово име.
А още по-любопитни факти за художника ви очакват в следващите редове.
1. Корените
Дядото по майчина линия – Андре Шазал – е гравьор. Бабата по майчина линия – Флора Тристан – е писателка и активистка в ранните социалистически движения. Бащата на Флора е дон Мариано Тристан Москосо – представител на датиращо от XVII век испанско благородническо семейство, установено в Арекипа, Перу. Дон Мариано среща бъдещата си съпруга – родената във Франция Ан-Пиер Лейсни – когато е командващ перуанските войски в Испания.
Тъй като двойката не успява да подаде надлежно свидетелство за брак, съюзът им е обявен за невалиден от семейството Тристан Москосо в Перу. Това се оказва катастрофално, когато през 1807 г. дон Мариано умира внезапно, оставяйки вдовицата си и двете им деца откъснати от значителното богатство на семейството.
Бракът на Флора с Андре приключва, когато той я прострелва и е осъден на затвор за опит за убийство. Тя подава молба и получава малко парично обезщетение от перуанските роднини на баща си. Отплава за Перу с надеждата да увеличи дела си от семейното богатство на Тристан Москосо. Това така и не се осъществява, но тя успешно публикува популярен пътепис за преживяванията си в Перу, който поставя началото на литературната ѝ кариера през 1838 г.
Тя става активен поддръжник на ранните социалистически общества и допринася за полагането на основите на революционните движения от 1848 г. Поставена под наблюдение от френската полиция и страдаща от преумора, Флора умира през 1844 г.
Бабата и дядото по бащина линия са заможни земеделци в Орлеан. „Гоген“ на местния орлеански диалект означава „производител на орехи“.
2. Раждането
Бащата – Кловис Гоген – решава да поеме по различен път от този на семейството си и става журналист. Майката – Алина Мари Шазал – е домакиня, която се радва на семейния живот сред книгите и картините, наследени от нейната майка.
Йожен Анри Пол Гоген се ражда на 7 юни 1848 г. в Париж. Има по-голяма сестра – Мари.
3. Местенето
Когато Луи-Наполеон Бонапарт е избран с мнозинство за президент на Франция, Кловис Гоген работи в либералния вестник Le National. След като властите забраняват изданието, той решава да замине за Лима при роднините на Алин, с надеждата да продължи журналистическата си кариера под егидата на южноамериканските ѝ близки.
По пътя обаче умира от сърдечен удар. Алин е посрещната от своя прачичо по бащина линия, чийто зет – Хосе Руфино Еченике – скоро става президент на Перу.
До шестгодишна възраст Пол живее като принц – обгрижван от бавачки и прислужници. Но идилията приключва, когато покровителите му губят политическа власт по време на перуанските граждански конфликти през 1854 г.
Алин се завръща във Франция с децата си, оставяйки Пол в Орлеан при дядо му по бащина линия – Гийом Гоген. Тя се установява в Париж и започва работа като шивачка.
4. Работата
На 14-годишна възраст Пол постъпва във военноморско подготвително училище, а по-късно се записва като помощник-лоцман в търговския флот. Три години по-късно се присъединява към френския флот, където служи в продължение на две години. Пътува до Рио де Жанейро, Панама, Океания, Полярния кръг и Средиземно море.
През 1871 г. Гоген се завръща в Париж, където близък семеен приятел и негов настойник – Гюстав Ароза – му урежда работа на Парижката борса. Там Гоген се превръща в успешен парижки бизнесмен, печелейки 30 000 франка годишно.
През 1882 г. обаче парижката фондова борса се срива, а заедно с нея и пазарът на изкуство. Доходите на Гоген рязко спадат, и той в крайна сметка решава да се посвети изцяло на рисуването.
5. Семейството
Гоген среща младата Мете-Софи Гад – гувернантка в семейството на министър-председателя на Дания – в Париж през 1872 г. Двамата бързо се влюбват. Мете е щастлива, че е завладяла сърцето на мъжа, който ще я изтръгне от бедното ѝ съществуване – човек с добър усет към числата и разбирането за значението на парите.
Година по-късно двамата се сгодяват, а скоро след това сключват брак. Много скоро семейството се сдобива с първото си дете – Емил, а след него се раждат Алин, Кловис, Жан Рене и Пол Ролон.
Франция изпада в тежка икономическа криза, а Гоген се отказва от високоплатената и престижна работа, решен да се отдаде изцяло на рисуването. Семейството бързо се оказва на ръба на бедността. Мете не издържа на нарастващото напрежение и се премества с децата в Копенхаген, Дания. Малко след това към тях се присъединява и Пол.
Той започва работа като продавач на брезенти, но не говори датски, а местните не проявяват интерес към френските стоки. Мете се превръща в основен източник на доходи и започва да преподава френски език на стажанти дипломати.
Пол не харесва живота в Копенхаген и през 1885 г. се разделя със съпругата си, завръщайки се сам в Париж.
6. Рисуването
Освен че се грижи за него, Гюстав Ароза оказва трайно влияние върху живота на Пол. Той и брат му са страстни колекционери на картини — тяхната сбирка пленява младежа и го вдъхновява сам да започне да рисува. Първите си стъпки прави като аматьор заедно с Маргьорет Ароза — дъщерята на настойника му.
През 1876 г. участва в Салона на изкуствата в Париж. По това време журито отхвърля две картини на Едуар Мане, но забелязва работата на Гоген.
Същата година той се запознава с художника Камий Писаро, от когото започва да се учи на техники в живописта. По негов съвет Гоген започва и собствена колекция от картини.
След това рисува неуморно с молив и бои своя първороден син Емил.
7. Ван Гог
Поводът за запознанството между двамата велики художници са слънчогледите и тяхната символика. През 1887 г. Винсент ван Гог представя четири свои картини в изложба, организирана в парижки ресторант. Там ги забелязва Пол Гоген, а Ван Гог толкова се впечатлява от него, че му подарява две от платната, включени в изложбата.
Ван Гог изпитва дълбока нужда от силно и истинско приятелство, което да го извади от постоянното усещане за самота и безнадеждност. Художникът решава да намери красиво и спокойно място във Франция, където да създаде собствено ателие. Заминава на юг и се установява в градчето Арл. Там кани и Гоген да се присъедини към него – и той приема.
Ван Гог започва да рисува ежедневно, стремейки се да получи одобрението на Гоген. В началото го усеща, но с времето Гоген престава да изразява възхищение от творбите му и започва да настоява, че рисуването трябва да се извършва по памет, а не директно от натура.
Ван Гог се измъчва, защото не успява да следва този подход, и започва да се съмнява в способностите си. Приятелството между двамата се оказва изпълнено със спорове и напрежение. В крайна сметка Гоген напуска Арл.
Съкрушен от самотата, Ван Гог си отрязва част от ухото и постъпва в психиатрична клиника, където остава за две седмици. Състоянието му продължава да се влошава, и не след дълго той умира.
8. Другите жени
В Париж Гоген се запознава с жена от остров Ява – Ана Мартин, с която заминава да живее в Бретан. Там, при свада, се сбива с местни мъже и чупи глезена на единия си крак. Докато се възстановява в болницата, Ана се връща в студиото му в Париж, събира всичко ценно и изчезва без следа.
След този удар, Гоген взема решение да се пресели на Таити. Там купува земя, изгражда традиционна таитянска къща и започва да рисува портрети на местните жени. Скоро среща Техаамана, тринадесетгодишно момиче, за която се жени. Нарича я Техура и я рисува непрекъснато.
През 1895 г., без да даде обяснение, Гоген напуска Техура и общото им дете и се връща във Франция. Когато по-късно се завръща в Таити, разбира, че вече не може да си я върне. Тогава се жени за друга млада таитянка – Пауура, четиринадесетгодишна красавица, която също му позира като модел. В края на 1896 г. тя ражда дете, което обаче умира малко след раждането. Две години по-късно Пауура отново го прави баща – на малкия Емил.
9. Конфликтът
В Таити Гоген започва да играе все по-голяма роля в местната политика, противопоставяйки се на колониалното правителство. Той дори става редактор на местното списание „Les Guêpes“. Под негово ръководство вестникът придобива известност с грубите си нападки срещу губернатора и чиновничеството като цяло. Въпреки това, той не е истински защитник на каузите на местното население, въпреки че е възприеман като такъв.
В началото на 1903 г. Гоген се включва в кампания, целяща да разкрие некомпетентността на жандармите на острова. Той изпраща писмо до администратора Франсоа Пикено, сигнализирайки за корупция в редиците на жандармерията. В отговор обаче е повдигнато обвинение срещу него за клевета срещу жандарм, като резултатът е глоба от 500 франка и присъда за три месеца затвор от местния магистрат.
Гоген незабавно подава жалба и започва да набира средства за пътуване до Папеете, за да се защити, но така и не успява да осъществи пътуването.
10. Смъртта
Гоген не спира да рисува, да пие и да пътува. След едно такова пътуване, освен със счупената си кост, се бори още и с блатна треска, глад, последствия от алкохолизъм. Прекарва в болница повечето време. Незаздравялата му счупена кост се възпалява дотолкова, че той не е в състояние да се придвижва самостоятелно. Ослепява вследствие на конюнктивит, което го депресира допълнително и го принуждава да направи творческата пауза, която трае близо половин година. Започва да използва и морфин в големи дози. Претърпява няколко сърдечни удара и все по-често мисли за самоубийство. Веднъж изпива арсен, но по щастлива случайност го повръща. Умира внезапно на 8 май 1903 г. и е погребан в Хива Оа на Маркизките острови, Френска Полинезия.
Гоген не спира да рисува, да пие и да пътува. След едно такова пътуване, освен със счупената си кост, той се бори и с блатна треска, глад и последствията от алкохолизъм. Прекарва в болница повечето време. Незаздравялата му счупена кост се възпалява дотолкова, че той не е в състояние да се придвижва самостоятелно. Ослепява вследствие на конюнктивит, което го депресира допълнително и го принуждава да направи творческа пауза, която трае близо половин година. Започва да използва и морфин в големи дози. Претърпява няколко сърдечни удара и все по-често мисли за самоубийство. Веднъж изпива арсен, но по щастлива случайност го повръща.
Гоген умира внезапно на 8 май 1903 г. и е погребан на Хива Оа, на Маркизките острови, Френска Полинезия.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
