Ден еди-кой си от домашната изолация. Не ги броя вече, дните минават в някаква странна симбиоза между отпускарско и работно настроение. Разбира се, излиза ми се, пътува ми се, но започвам все по-леко да приемам невъзможността да осъществя тези си желания. Странно, очаквах да става по-трудно и нетърпимо, а всъщност започнах да свиквам. Е, не се треса от щастие, че балконът ми с югоизточно изложение е най- екзотичната дестинация за момента, но поне имам такъв. Разполагам с топла връзка с външния свят.
Няма спор, че положението, в което се намираме сега, е меко казано тревожно и потискащо. Обаче какво ще постигнем, ако и ние станем неприятни и тревожни за себе си и околните? Секундите ще станат минути, а минутите – мъчителни и безкрайни часове. С всеки изминал ден се убеждавам, че най-внушителната сила на човешкия ум, е способността му да се адаптира. Разковничето на щастието е в нашата гъвкавост. И докато се опитвам да подобря тази на тялото си, започвам усилено да измислям активности и за ума. Напълно ми е ясно – ще трябва да се работи в коалиция.
Нека използваме времето, което ни се налага да прекараме в панелено-тухлен арест, пълноценно. Нека ежедневно да инициираме дейности за себе си и околните и да се стараем да се усмихваме два пъти повече от обикновеното. Няма да е лесно, никой не казва, че ще бъде. Но, както всички добре знаем, движението е здраве и не трябва да си позволяваме лукса да спираме задълго.
Предлагам ви 10 съвета, с помощта на които можем да направим задължителния си престой у дома по-търпим и дори приятен. Хвърлете им, както шеговито обичам да казвам, едно оЧо.
1. Да научим нов език с онлайн курс или мобилно приложение
Много от нас се разтапят, когато чуят някой да говори на мелодичния и изразителен италиански език или на темпераментната и романтична испанска реч. Доста често вероятно ни се е искало да можем да говорим на любим език или с лекота да запяваме любимо музикално парче на същия.
Сега, когато се налага да прекарваме толкова време затворени, можем да отделим време на един приятен и полезен езиков онлайн курс. Има и платени, има и безплатни – за всекиго по нещо. Това занимание е чудесно разсейване и начин, по който ще се предпазим от умствен застой. Let’s do this!
2. Да се научим да рисуваме с видео уроци
Ако се разровим в историята, ще открием, че много от големите творци (писатели, художници и пр.) са преживявали някакъв вид психическа или физическа репресия в живота си. Дали заради нравите на времето, в което са живели, дали по здравословни или някакви други специфични причини, дали по вина на някакво природно бедствие… Сякаш най-дълбокото творчество се ражда тогава, когато душата е пределно смачкана и притисната.
Сещам се за Никос Казандзакис и неговия „Алексис Зорбас“. Във връзка с писането на творбата му, в биографичната си книга, съпругата на Казандзакис казва така: „…В най-мрачните ни дни на глад Никос пишеше своята изпълнена с най-много настроение книга – „Алексис Зорбас“!“ Семейството на автора преживява сериозни лишения, глад и нищета по време на немската окупация на Гърция. И очевидно изкуството е онова нещо, което успява да приспи усещането за безнадеждност.
Не казвам, че „окупацията“ ще ни превърне във велики литератори или художници, но съм напълно убедена, че изкуството има силата на мощен катализатор на негативна енергия. Защо мислите, че всички велики умове са се обръщали към него в най-трудните си периоди? Давам ви идея с уроците по рисуване. Можете да направите същото с писането, например. Освободете се от напрежението с цветове или думи. Пуснете го в пространството, не го дръжте в себе си.
3. Да изпробваме някакъв вид фитнес предизвикателство
Цяла година сме отлагали да се захванем с извайването на така желаното перфектно тяло. Цяла година не намираме половин час да започнем с тренировките или не можем да си харесаме конкретен спорт. Възможностите на съвременните технологии вече позволяват почти всяка дейност да се извършва в комфорта на домашния уют. Този уют обаче често пречи на това да бъдем сериозни и постоянни.
Опитът ми като любител на спорта показва, че хаотичните и различни тренировки, не водят до особено добри резултати. Трябва да има повтаряемост, градация и последователност. Това, което предлагам, е или да си инсталирате някое фитнес приложение с висок рейтинг, или да се обърнете към популярни фитнес инструктори, които да ви изготвят програма в домашни условия и без необходимост от специални уреди. Грабвайте маратонките и започнете да загрявате с разходи до трапезарията и обратно, докато измислите на кой вариант да се спрете. Промяната започва от… веднага!
4. Да организираме видео среща с приятели
На всички ни липсват веселите вечери с приятна компания, когато сме ограничени да ги осъществяваме. Все пак, приятелите наистина са семейството, което си избираме сами и тяхното отсъствие не се отразява добре на настроението ни.
За да не се отчайваме от липсата на конски дози смях и съкровени споделяния, предлагам да си организираме седмично по една конферентна видео сбирка с приятели чрез някое популярно приложение. Можем да задаваме и тема на срещата – вино, ретро парти, женско парти, мъжка вечер… Единственото задължително условие е да се забавляваме.
5. Да си харесаме „Направи си сам“ проект от някоя социална мрежа
Така наречените DIY (do it yourself) идеи можем да намерим много лесно в YouTube като просто изпишем абревиатурата в търсачката. Pinterest също може да ни зареди с промишлени количества подходящи материали. Между другото, тази социална мрежа е много полезна при търсенето на идеи за обзавеждане, оптимизиране на пространство, готварски рецепти… Все неща, с които в момента можем да отвлечем вниманието си за дълго и да свършим малко полезна работа.
6. Да се погрижим за психиката си
Психолозите казват, че в периоди на карантина, човек иска или не остава насаме със себе си в пълния смисъл на думата. Няма как да се скрием в безбройните задачи от нормалното си ежедневие, в пътешествията или в лудешките рандевута по барове с приятели. По този повод, се сещам за думите на писателя Валери Петров: „В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.“
Това, че е трудно да се срещнем със себе си не бива да ни спира. Защо да не си дадем равносметка за някои неща и да се опитаме да ги поправим?! Защо да не използваме времето на изолация, за да се пробваме да излекуваме поне малко душите си?! Има достатъчно литература и адекватни статии (нека не забравяме много внимателно да подбираме източниците си… и, не, форумите не са особено надеждни такива), които ни показват техники за справяне с психическото напрежение. Можем да се обърнем и към уроците по йога и медитация. Всеки целенасочен опит ще даде резултат.
Отново искам да наблегнем обаче на следното – грижата за психиката категорично не се състои в четене на текстове за болести или форуми с лични трагедии на чужди хора. И не бива да забравяме, че не сме професионалисти. Ако психиката ни е сериозно засегната, добре е да се обърнем към специалист.
7. Да си спретнем филмов маратон на тема пътешествия
Не знам вие дали сте от тази порода хора, които усещат свободата най-добре, когато са на път. Ако сте от тях – добре дошли в клуба на пътешественика в абстиненция! Хубаво нещо е киното в такива моменти на емоционална криза.
Филмите на тема пътешествия биха могли да утолят донякъде жаждата за миризма на бензин и кафе в картонена чашка, взето от крайпътна бензиностанция. Предлагам да се поразровим из нета и да се заредим с каквито разполагаме вкусотии, за да изпълним предложение номер 7 още тази вечер!
8. Да подредим важните си документи в удобна и функционална система
Всички гледаме със страхопочитание и патологичен мързел онзи шкаф с важни хартийки, от които ни зависят много неща. Като се сетим колко стари документи ще изскочат, колко ненужни касови бележки, изтрити от времето ще открием… хич не ни се припарва до него. В един момент обаче трябва да сложим ред, защото растящият хаос накрая, както казват старите хора, ще ни изяде ушите.
За тази цел можем да се обърнем за идеи за картотекиране към познатите ни социални мрежи. А може и да поискаме помощ от приятел. Може и да го направим приятно, като се постараем да вложим малко изкуство в цялата тази неприятна работа – цветни листчета с надписи, тук-таме по някой стикер. Всичко, с каквото разполагаме, може да ни влезе в употреба. Да запретваме ръкави и да се гмурнем в мътните води на старата документация.
9. Да развеселим някого
Извънредното положение не се отразява добре на никого. Няма как обаче – трябва да сме отговорни и да спазваме препоръките. Някои от нас го приемат горе-долу добре, други не издържат на напрежението и изпадат в състояние на тревожност или паника. Тези от нас, които все още държат фронта и намират сили да не се отдават на мрачни мисли, могат да влязат в ролята на, образно казано, аниматори за пораснали.
Ако наш роднина е тъжен и притеснен, можем да му изпратим забавно клипче или да му разкажем някой виц, смешна история. Да се снимаме с абсурден филтър във видео или просто да се заснемем как изпълняваме някое популярно поп парче, също е приличен вариант да повдигнем нечие настроение. Вариантите са много и зависят от чувството за хумор и на двете страни. Важното е просто да имаме желание да подарим усмивка. Светът е оцелял, защото се е смял, нали така?
10. Да си направим караоке вечер
Пускаме си любимата песен в YouTube в караоке версия и започваме да се вихрим с дезодорант за микрофон в ръка. Ако скуката ни е направила достатъчно смели, можем да си подадем носа на балкона и да направим съседите свидетели на това зрелище. Сега, дали ще се включат или ще поздравят нашите родители за това, че са ни създали, нас не ни интересува. Интересува ни музиката и посланието, което носи. С песен всичко е по-леко. И един съвет – нека не избираме меланхолични и тъжни песни. Нека се спрем на нещо, от което кръвта ни да кипне, а ханшът ни да покаже на тия хора как се мята, как се движи…
Искрено се надявам тези идеи да ви влязат в употреба и поне малко да отвлекат мислите ви от неприятното положение, в което се намираме. От сърце желая на всички вас, които четете това (а и на онези, които не го четат), да бъдете здрави и да преминете с усмивка през това изпитание.
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
