Александър Батенберг е с противоречива репутация в българската история. Едни го приемат за обединител на нацията ни, заради силното му желание за съединението на Княжество България и Източна Румелия. Други го обвиняват за разделението в българската армия и общество и множеството конфликти с Русия през неговото управление. Но този човек трябва да е обичал България.
Пратен в страна, чиито нрави, обноски и език не познава. Принуден да управлява това, което е останало от нея след робство, войни и безкрайни премеждия. Подложен на критики, унижения и под постоянното зорко наблюдение на Русия. През управлението му се пишат едни от най-важните и противоречиви страници в нашата история. Въпреки всичко това, той избира да намери вечен покой именно в нашата страна. Запознайте се с 10 любопитни факта от живота на първия ни Княз.
1. Обременен още от раждането
Александър Йозеф фон Батенберг е роден във Верона на 5 април 1857 година. Той е вторият син на Александър фон Хесен-Дармщад, германски принц, от брака му с графиня Юлия фон Хауке, която е придворна дама. Техните наследници носят фамилията „фон Батенберг“ на името на едно от владенията в Хесен.
Животът на семейството е бил в „тежка“ зависимост от руския цар Александър II, който има за жена сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад и е против брака му с полската придворна дама.
2. Войната
Александър фон Батенберг получава военно образование в Потсдам и служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20-годишна възраст, младият принц получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк.
Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд в Южна България. Сражава се при Шипка и Стара Загора. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.
3. Отношението
Първото му изпитание идва още преди официално да е застанал начело на държавата. След като направил обиколка в столиците на Великите сили, според разпоредбите на Берлинския конгрес е трябвало да отиде при своя сюзерен – турския султан, за да получи специален „берат“.
Преди да тръгне с руския военен кораб от Италия за Цариград, получил писмо, в което от Високата порта го известявали, че не е нужно лично султанът да му връчи назначението. Оправданието било, че в османската столица имало прекалено много турци преселници от българските земи и идването му щяло да предизвика „безредици“.
Всъщност, целта била по този начин да го унижат, като обикновен турски чиновник му връчи пълномощията. Батенберг веднага отговаря, че ще дойде лично на кораб в Босфора и ще чака на него султана колкото е нужно. По този начин осуетява непочтените планове и е приет официално в двореца Долмабахче.
4. Княз
Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от Първото Велико народно събрание на 29 април 1879 година измежду трима кандидати. В изборната декларация народите представители изтъкват участието му в Освободителната война. Препоръчан е от Александър II и е подкрепен от Великите сили, а името му е предложено от митрополит Климент (Васил Друмев).
На 9 юли 1879 година полага клетва пред Народното събрание в Търново, а на 13 юли пристига в София, където поема управлението на България. В негова чест в столицата светва първата електрическа крушка.
5. Режимът на пълномощията
През 1881 година заминава за Санкт Петербург, за погребението на вуйчо си – Александър II. Когато се прибира в България, се случва преврат – конституцията е отменена, правителството на Петко Каравелов е свалено, обявен е военен режим или т. нар. „Режим на пълномощията“.
Извънредните пълномощия за управление на страната за срок от 7 години са: да се образува Държавен съвет; преди изтичането на седемгодишния срок да се свика ВНС, което да измени конституцията; Народното събрание да има право да гласува само бюджета на държавата.
След предявените искания с княжески указ са учредени специални военни съдилища към „чрезвичайните комисари”. Те трябвало да съдят за възбуждане на метежи и неподчинение на новата власт, включително и представителите на административната власт и полицията.
Предвидени са само два вида наказание – смъртна присъда, изпълнявана в срок от 24 ч. след утвърждаване от военния прокурор, и затвор 1 месец. Предвиждат се наказателни мерки и за печата. Така конституцията започва да се погазва, преди още да е отменена, а в страната на практика е въведено военно положение.
6. Иновациите
По време на своето управление князът открива първата българска зимна пързалка. Естествено съвсем различна от днешните забавления – представлявала е замръзнало блато в близост до „Цариградско шосе“. Той издига и първата коледна елха в София, въвежда по европейски образец обичая да се разменят подаръци. По случая е организиран новогодишен бал.
7. Превратът
На 21 август 1886 година в България се извършва политически преврат, който води до временната абдикация на княз Александър I Батенберг. Александър I Батенберг е задържан и е принуден да подпише указ, в който заявява, че абдикира от престола. На следващата сутрин той е изпратен в Оряхово, а там е качен на кораб, който отпътува към руския град – Рени.
Руският император Александър III е разгневен от обединението на Княжество България с Източна Румелия. Княз Александър I Батенберг взима това решение, без да се допита до Русия и това провокира тежък конфликт между двете държави. На 23 август Стефан Стамболов издава прокламация в Търново, с която обявява преврата за незаконен и назначава подполковник Муткуров за главнокомандващ на българската армия.
С помощта на Стефан Стамболов, княз Александър I Батенберг се завръща в България. На 29 август князът пристига отново на българска земя. Новото управление на Батенберг продължава само 9 дни. След като руският император отказва да постигне споразумение с него, на 7 септември 1886 година княз Александър I Батенберг окончателно се оттегля от държавното ръководство.
8. Бракът
Пет години преди смъртта си, Батенберг се жени за актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер, от която има две деца. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. И двете му отрочета носят български имена – Цветана и Крум-Асен.
Асен граф Хартенау е роден във Виена, а Цветана в Ню Йорк. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен, обаче, осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.
9. Смъртта
Княз Александър I Батенберг умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893 година след неуспешна операция на апендицит. Проявена е нужната държавническа мъдрост и се изпълнява предсмъртното желание на Княз Александър І: „Ако умра, нека бъда принесен в милата България; в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си – честта си.“
Останките му са пренесени в София и са погребани с почит през 1898 година в специално построен мавзолей в центъра на столицата. Така Княз Александър І Батенберг се оказва единственият ни владетел с известен и запазен гроб и мавзолей в пределите на България.
10. Последното убежище
Гробницата на първия български княз се намира на булевард „Васил Левски“ №81 в София и има площ 80 квадратни метра и височина 11 метра. Построена е през 1897 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер. Над входа на гробницата е поставен стилизиран княжеския герб. Отвътре стените ѝ са декорирани от проф. Харалампи Тачев.
В средата на мавзолея е поставен саркофаг от чист карарски мрамор, а зад него, до стената, е прилепен мраморен паметник, върху чиято лицева страна е изваян в барелеф образът на Княза. Гробницата е еднокуполна, издържана в стил неокласицизъм и късен барок. Оформена е симетрично с четири аркирани ниши. Куполът на сградата завършва с месингова корона. В гробницата са изложени княжеските реликви: бойният му шинел, калпакът, сабята, както и много венци.
До построяването ѝ тленните останки на княза се пазят в църквата „Свети Георги“. Тялото на княз Александър І Батенберг е погребано под подовата плоча на гробницата, а отгоре е поставен символичен саркофаг от полиран мрамор. Гробницата е отворена за посетители до 1946 година, когато е затворена, вещите – предадени на Военно-историческия музей, а короната демонтирана. През 1991 година, гробницата отново е открита за посещения. Тя е обявена за национална историческа и художествена ценност и се управлява от Музея за история на София.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
