Няма как да не си попадал в ситуация, в която инстинктивно ти идва да направиш нещо, но понеже си сред хора – се възпираш. Твоята „спирачка“ е впечатлението, което би оставил у аудиторията, в която си попаднал. А дали самите те не биха постъпили като теб при равни други условия?
Хм… Защо трябва да ни е срам от първосигналните ни реакции? Та нали знаем, че няма идеални хора – всеки има своя „бъг в системата“. А това не само че ни отличава, но и често ни събира „по интереси“.
Точно когато сме истински и неприкрити, намираме най-близките до нашата същност хора – онези, с които си пасваме в живота. Колкото и в разкрепостен свят да живеем сега, все още има действия, които правим само пред себе си. Ето за кои се сетихме ние – 10 неща, които правим и малко се срамуваме от това.
1. Говорим сами на себе си
Всички знаем, че когато изречеш проблем на глас или въпрос, чийто отговор търсиш, често почти мигновено те осенява решението. А и в училище неведнъж ни караха да разсъждаваме на глас – тоест, да си говорим сами. Въпреки това все още изпитваме притеснение да го правим на обществено място. Имаме усещането, че всички ще вперят погледи в нас. Но защо да е така? Нали и те все някога си говорят сами? Дишай – не си единственият. И на другите им се случва. Нямаш причина да се срамуваш.
2. Гризем ноктите/кожичките на пръстите си
Това е навик, който не си признаваме, че имаме. Но ако го правим – личи си. Няма как да скриеш от по-наблюдателните събеседници изгризан нокът или кожичка. И не, не се оправдавай със слабите умения на маникюристката или твърде стресовия си начин на живот. Или се опитай да балансираш напрежението, или да спреш този вреден навик. Всичко е въпрос на малко усилие и воля – и напълно ти е по силите. Не се съмнявай! А дотогава ще се чудиш как да прикриеш „огризаните“ си пръсти. Но пък всеки поне веднъж в живота си го е правил и се е чувствал неудобно. Да.
3. Консумираме продукти с изтекъл срок на годност
Влизаш в магазина, виждаш скъп по принцип продукт, който сега е на осезаемо намаление – взимаш го, естествено. Да, ама минават няколко дни, докато решиш в какво да го оползотвориш и… ХОП! – оказва се, че срокът му е изтекъл във вторник, а днес е петък. „Е, какво пък толкова – три дни“, казваш си. Но не би признал пред никого. Да не си помислят, че не можеш да си позволиш такъв продукт иначе. Почти няма човек, който да не го е правил. Но внимавай – ако е млечен или с яйчен произход, по-добре не рискувай. Стомахът не прощава.
4. Твърдим, че сме на диета, а всъщност не сме
„О, аз съм непоклатим – независимо дали е празник или делник, диетата си я спазвам.“ Да, ама не. Ако беше вярно, поне малко щеше да си се доближил до целта си, нали? С подобни изрази можеш да заблудиш някой непознат, но близките ти те знаят. Знаят и кога посягаш към шоколадовото десертче след вечеря. Малко трябва да ни е срам, да, но поне веднъж всеки е твърдял, че е на диета… макар че мислено е знаел, че не е.
5. Казваме, че знаем нещо, а всъщност не е така
Не е срамно да не знаеш нещо. Срамно е да мислиш, че знаеш всичко. Но понякога се озоваваш в компания, където всички разпалено обсъждат нещо, а ти просто… стоиш. Попиваш и се молиш или да не те питат, или да имаш време тайно да провериш в търсачката. Ако те попитат, избираш нечия позиция и я подкрепяш. Без да си наясно защо. За да избегнеш такива ситуации – не се поставяй в тях. А и не забравяй: винаги ще има някой по-запознат от теб. Нормално е.
6. Ядем нещо, което току-що сме изтървали на земята
Не случайно някой някога е измислил „правилото на петте секунди“. Всеки го е чувал. Но когато изтървеш нещо и се наведеш да го вземеш, първо се оглеждаш – да не би някой да те е видял. Ако да – веднага търсиш кошче. Ако не – директно го слагаш в устата. Инстинкт е. Не се срамувай – всички го правят. Е, зависи къде точно е паднало, де…
7. Влизаме в тоалетната с телефона си
Това вече е почти навик. Ако случайно влезеш без телефона – усещаш липсата. И започва голямото чудене: „Мога ли да изляза за секунда и да си го взема?“, „Оставих ли го някъде близо?“. А иначе пред хората: „Кой прави това?“, „Само губи време!“. Добре знаеш, че телефонът ти „губи време“ толкова умело, че понякога по 20 минути си в банята… Но отричай до последно. Надали някой ще спори – всички знаят истината. 😀
8. Гледаме профила на бившия/бившата си
Никой не е казал, че като разглеждаш профила на бивш, значи искаш да се съберете. Може просто да искаш да видиш как е, дали животът му се е подредил така, както е мечтал. Но ако някой те види, веднага ще направи грешни изводи. Че още го/я харесваш. Или че „много плюеш“, защото всъщност много си падаш по него/нея. Като в тийнейджърските години. И в двата случая – не си признавай. Или поне крий по-добре.
9. Вживяваме се в ролята на „звезди“
Поне веднъж всеки си е представял какво би било да е известен. Какви ангажименти би имал, колко фенове, колко последователи. Позира пред огледалото, репетира реплики, живее си звездната роля – но само в стаята си. Пред другите: „Аз? Звезда? Това не е за мен.“ А защо не? Какво повече имат другите от теб? Малко самочувствие и много труд – и Холивуд може да е в краката ти. Виж Мария Бакалова – доказателството, че мечтите се сбъдват!
10. Сравняваме се с връстниците си
Знаем, че на всеки нещата се случват по различно време. Един – първо с кариера, друг – първо със семейство. Трети – нито с едното, нито с другото, но сбъдва други мечти. И въпреки че знаем всичко това… пак се сравняваме. „Как тази срамежливка се омъжи за милионер?“ или „Той едва завърши училище, а сега качва снимки от яхта – за това ли аз се трепах с уроци?“. Спокойно – всички го правят. Но когато тези мисли те връхлетят, се запитай: липсва ли ти нещо наистина? Ако си доволен от живота си – това е най-важното. Ако не – помисли какво да промениш и действай. Не се сравнявай с другите. Сравнявай се със себе си – днес да си по-добър от вчера и утре – по-добър от днес.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
