10 непреходни истини за търпението

„Иска ми се да имах повече търпение“.

Колко пъти сте чували това от някого или пък сте го казвали на себе си?

Търпението е една от онези черти, на които се възхищаваме и които понякога ни убягват в най-неподходящия момент.

Имаме две добри новини. Едната е, че нетърпеливостта не е до живот, а резултат от придобити навици. Втората добра новина е, че тези навици са преодолими. Ето и 10 непреходни истини за търпението.

1. Търпението се научава

Това дали сме търпеливи или не, както много от човешките поведенчески реакции, е закодирано в мозъка вследствие на повтарящи се отговори на идентични ситуации. 

С други думи, когато достатъчно пъти съзнателно отговорим по нетърпелив начин в дадена ситуация, нашата реакция се кодира като “шаблон” в мозъка. И обратното, ако положим съзнателни усилия да сме търпеливи, то това ни поведение ще се превърне в нашия шаблон.

2. Ключът е в нашия отговор към нетърпеливостта

В ежедневието си разчитаме на несъзнателни реакции, които са под наш контрол. Те се различават от вродените инстинкти.

Мозъкът ни е регистрирал честата проява на тези реакции и ги е запаметил с цел да можем лесно да отговорим на познати или повтарящи се ситуации. На този принцип работи и т.нар. “мускулна памет”, при която извършваме физическо действие, без съзнателно да мислим за начина, по който го извършваме.

Ключът към това да се научим да бъдем по-търпеливи се крие именно в промяната на тези запаметени и несъзнателно активирани модели на поведение.

3. „Колкото повече, толкова повече“

За да променим шаблона в мозъка ни, който ни кара да бъдем нетърпеливи, трябва да полагаме продължителни усилия да възпрем реакцията в нейния ход и да я заменим с положителна такава.

По този начин новият ни отговор към ситуациите, които ни правят нетърпеливи ще бъде закодиран на мястото на този, който искаме да премахнем.

Важното е да подходим с разбиране към себе си и към идеята, че промяната е процес, а не събитие. Така ще избегнем порочния кръг, в който се обвиняваме, че не сме достатъчно търпеливи, за да се научим на търпение.

4.   Не е нужно да участвате във всяко раздаване

Този житейски урок е поместен в статия на англоезичния блог на PokerStars. Статията събира десет съвета на легендарния покер играч Дойл Брънсън към тези, които искат да бъдат успешни в игра, в която търпението може щедро да се отплати.

Осемдесет и седемгодишният Брънсън е една от най-популярните фигури в американския покер и житейският му опит, заедно с дългогодишната му и изключително успешна кариера в играта на карти, го е научила на не едно или две неща за живота. Затова и Дойл обръща внимание на търпението, за което казва, че е “не само добродетел, но и нужда в покера”.

Пренесено като житейски урок, това означава, че понякога е по-разумно да запазите силите си за по-добри “карти”.

5. Търпението не е безкрайно море

От всичките тези житейски уроци за търпението и неговата стойност като добродетел може да останете с впечатлението, че то е безкрайно море. Това съвсем не е така. 

Всъщност едно от уменията, които щастливите хора развиват е да налагат граници на своето търпение. 

Разбира се, когато има ситуации, които влияят негативно на нашия живот, особено такива, които го застрашават, тогава не можем да бъдем безкрайно търпеливи и безмълвно да понасяме несправедливости. Въпросът е, когато търпението ни се изчерпи, да не се отдадем на другата крайност и да избухнем в крайни емоции.

6. Търпението и непукизмът са две различни неща

Хората, които свързваме с търпение, може понякога да ни изглеждат незаинтересовани или сякаш са въоръжени с толкова търпение, че позволяват на околните да ги разиграват. 

Това, което целим с изграждането на търпение, не е да се пуснем по течението, без да държим живота си в ръце. Целта е да придобием навици, които ни позволяват да отговаряме по-балансирано, разумно и умело на ситуациите, изискващи инстинктивна реакция. Също така да се научим да ги различаваме от тези, при които подобна реакция е обоснована.

7. Търпението е съвкупност от добродетели

Търпението е съвкупност от добродетели, които също могат да бъдат научени. Само защото човек е нетърпелив или не е развил достатъчно някои от компонентите нужни за изграждане на търпение, не означава, че този човек е орисан да бъде цял живот такъв. 

Психиатърът Нийл Бъртън споделя, че търпението може да бъде разгледано като “съвкупност от добродетели, които включват самоконтрол, смирение, толерантност, щедрост и милост и че самото то е важна част от други добродетели като надеждата, вярата и любовта”.

8. „Хубавите неща искат търпение“… понякога

Разбира се, нещата не са черно-бели и се случва хубавото да дойде на момента. Факт е обаче, че много хора губят търпението си точно преди да са постигнали това, което са чакали толкова много.

Няма как да не споменем и цитат от един от най-великите умове за всички времена – Алберт Айнщайн. Той казва: “Имам малко търпение за учени, които взимат дъска, търсят най-тънката ѝ част и правят много дупки там, където пробиването е лесно”. Ето че и за Айнщайн търпението не е безгранично.

Но в този цитат идеята е друга. Великият учен има предвид, че не се възхищава особено на свои колеги, които избират лесния път, водещ до посредствени резултати. С това си изказване Айнщайн свързва големите постижения с усилената работа, която върви ръка за ръка с търпението.

9. Предизвикателствата на търпението ни са навсякъде

Удобствата на модерния свят идват с цена. Една от тях е, че все повече свикваме с идеята за моменталното задоволство (instant gratification). Тя се подхранва от всекидневните удобства, с които разполагаме. От възможността да се свържем с някого на момента по телефона или чрез социалните мрежи, през денонощния достъп до мултимедийно развлечение, та дори и до кафемашината. 

Всичките тези удобства създават у нас очакване, че всяко нещо в живота ни ще се случи толкова лесно и бързо, колкото да си направим чаша кафе. Е, не всичко се получава по този начин и заради това е разумно редовно да си напомняме, че за някои неща трябва повече търпение от това, на което сме свикнали.

10. „Търпението е горчиво, но плодовете му са сладки“

Завършваме с тази мисъл от Аристотел, която ни напомня защо изобщо си заслужава да водим неравната битка с търпението. Усилията ни имат смисъл, защото търпението може изцяло да промени мирогледа ни. Не само отношенията ни с околните, но и начина, по който живеем. 

Когато сме търпеливи, получаваме възможността да видим неща, които не бихме видели, ако препускаме в галоп. Ако трябва да използваме аналогия, спомнете си колко по-ясно виждате красотите на природата, когато пътувате по тесен планински път в сравнение с размитите пейзажи по високоскоростните пътища.

И все пак, едно напомняне – търпението не означава пасивно да чакаме нещо да се случи, а да си оставим време за целенасочени и съзнателни решения.