Всяка година в разгара на лятото ни се ще да се храним по-леко, да спортуваме повече и да свалим няколко излишни килограма, но това така и не се случва. Пропускаме важни хранения през деня, мислейки си, че това е здравословно.
Ето защо на вашето внимание представяме 10 мита за хранителните ни навици, които не всеки знае, но са доказани пречки за вашето здравословно състояние и тегло.
Мит № 1. Яденето след 18:00 часа е вредно.
С днешния ритъм на живот храненето след 6 вечерта е не само здравословно, а въпрос на здрав разум. В колко часа си лягате? В 9? Истината е, че не трябва да се яде три часа преди лягане и вечерята трябва да е лека.
Мит № 2. Мазнините са вредни.
Истината е, че без мазнини организмът не би могъл да смели храната нормално, както и да разгради така важните витамини А и Е. Липсата на мазнини може да спре производството на хормони, да състари кожата и да навреди на черния дроб.
Да, добре е мазнините да се ограничават, но не напълно. Хубаво е периодично да приемаме храни, богати на нездравословни мазнини – колбаси, майонеза, торта и т.н., но в ограничени количества, разбира се.
Мит № 3. Закуските между храненията са вредни.
Точно обратното – те са необходимост. Всичко зависи от това какво приемате като следобедна закуска и как го балансирате. Полезните храни за такъв тип хранене са: ядки, плодове, сурови зеленчуци.
Мит № 4. Въглехидратите трябва да се намалят.
Тук е важно да се уточни – съществуват прости и сложни въглехидрати. Трябва да се ограничат само първите (тях откриваме в захарта, сладката, сладките напитки, белият хляб, пастата и т.н). Ако искате да изградите наистина здравословни хранителни навици, трябва да набавяте повече от втория тип – зърнени храни, боб, плодове и зеленчуци. Нито един хранителен режим не би бил ефикасен без въглехидрати.
Мит № 5. Щом е „био“, значи е полезно.
Много често продуктите, отбелязани като „органични“ или „био“ (т.е. без ГМО, пестициди и добавки), в много случаи не се различават по нищо от обикновените им сродници, освен по високата цена.
Мит № 6. Разделното хранене ни помага да отслабнем.
Ензимите, произведени от храносмилателния тракт, са способни да се справят с протеини, мазнини и въглехидрати по едно и също време. Няма научни доказателства, че разделянето им помага. Хората, които избират тази диета обикновено просто подбират храната си много внимателно. Избягвайки определени комбинации те намаляват общото количество калории и така отслабват.
Мит № 7. Замразените плодове и зеленчуци губят полезните си качества.
Съвременните технологии за замразяване успяват да съхранят почти всички здравословни хранителни вещества в плодовете и зеленчуците.
Мит № 8. Черният хляб е по-здравословен от белия.
Ако хлябът е кафяв, това не значи, че със сигурност съдържа повече фибри. „Здравословният“ кафяв цвят понякога се дължи на добавянето на карамел в тестото. Енергията, която се съдържа в черния хляб обикновено е толкова, колкото и в белия, и в двата случая от него се пълнее. Най-здравословни са пълнозърнестите и хрупкавите хлябове.
Мит № 9. Соковете са толкова полезни, колкото и плодовете.
Соковете (дори прясно изцедените) не съдържат толкова фибри, а количеството на витамини и минерали е по-малко, колкото в самия плод. Поради тази причина е по-добре да консумирате плода, вместо сока му.
Мит № 10. Сушито е диетична храна.
Действително сушито се води „лека“ храна, но от него също може да се пълнее. Виновници за това се явяват белият ориз, соевият сос, майонезата и други добавки, които служат за направата му.
Бон апети!
Петя Геджева учи „Връзки с обществеността“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Нейна страст е да изготвя и редактира текстове, притежава награди за писане на есета в различни области. Желае да се развива в сферата на PR комуникациите.
