10-те най-паметни цитатa от българското кино

Здравейте отново! Казвам се Росен Тенев и ще бъда вашият остроумен клоун псевдоинтелектуалец в рамките на следващите двадесетина или по-малко минути (зависи колко бързо четете), докато разглеждаме с вас десетте най-паметни цитата от българското кино. Грабвайте пуканките и да започваме…

• Понеже съществува тенденцията във Фейсбук, тези цитати да се приписват на актьорите, които ги изричат пред камера, бих искал да хвърля малко светлина по въпроса и да уточня, че репликите от един филм всъщност са думи на неговия СЦЕНАРИСТ. Или поне така е в повечето случаи, затова в тази десетка, до заглавието на всеки филм, ще фигурира името на сценариста.

10. „Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може.“

Започвайки класацията, както подобава, няма как да не споменем екзистенциализма в българското кино. Този вечен заряд на вече три поколения творци, който не показва нито признак на скорошно угасване. Разбира се, колко по-екзистенциален въпрос от парадокса, кое е дошло първо – кокошката или яйцето? Ами защо не се включим в дебата на Пурко и приятели, за да ни стане по-ясно? Може би…

9. „Кокошките престанаха да носят от тебе! Аз и на война съм бил, ама такова чудо няма! Бомбардират, бомбардират, ама спрат…“

Само дано не долети от двора на чичо Петър, че тогава яйца няма да има! Девето място отива при „Оркестър без име“ и този велик коментар от типичен междусъседски скандал с музикант. Разпри като тази ме карат да се радвам, че избрах китарата за свой първи инструмент. Надали моите съседи щяха да са толкова толерантни, да ме оставят да ми се размине само с един остър коментар от типа на този, ако бях избрал барабани. Но пък това е кино, да приемем, че нещата не се случват съвсем, както в реалността…

8. „Ха-ха, Чичо Манчо, снех те!“

Така и така говорим за раздразнени чичковци, ето един, който не обича да бъде сниман. Или поне не и като е с красива млада дама на море, докато жена му си стои вкъщи. Разбира се, че сред най-култовите моменти и цитати от българското кино, ще бъде една толкова гениално проста завръзка, в следствие на която хаосът напълно се отприщва.

7. „Никоя жена не бива да чува, че някога, друга жена е била повече обичана от нея – принцип.“

Като говорим за ходене по жени, да ви разкажа колко добър ухажор беше моят стар приятел – Франк Лойд Райт… Седмо място отива при този велик цитат от един от любимите ми български филми. Всъщност, може би дори любимият, но това не бива да го казвам, в случай, че някой мой преподавател реши да ми прочете статията и после да каже: „Ама, как така само един любим български филм, ние имаме толкова богата колекция?!“ – Ами, ей така… Опа! Това се изплъзна. Дано не ми се отрази върху дипломата! Честно казано, за мен този и още един филм, фигуриращи в класацията, заслужават всеки – своя собствена десетка от бисери. Но това, може би, някой друг път…

6. „За борчовете ли се молиш, Пурко?“

Връщаме се към „Господин за един ден“ и по-конкретно – този комичен момент, в който попадаме на една от най-често чуваните фрази сред нас, българите – „Аз като се пооправя, ш‘си ти върна парите“. Ако имах по жълта стотинка за всеки път, когато съм го чувал, щях и аз да мога да си върна парите на хората, даже с лихвата. Но стига сме се нервили и сме си тровели душите, заради материалното, нека поговорим за изкуство, за музика!

5. „Каква музика, бе?! Да ти пикам на музиката!“

„И разбира се, неизбежно след появата на артиста, се появил критикът…“, из „История на света – част I“ от Мел Брукс

Ей, т‘ва е! Човек да се опита да бъде малко по-духовен, и моментално ще се намери някой, който да му се изпикае на усилията! Този цитат е толкова житейски, че чак съм сигурен, как всеки артист, някога бродил тази земя, го е чувал под една или друга форма, или ако не е, то му предстои. Реакцията на артиста, намиращ се отсреща на този коментар, е много по-важна обаче и е наистина ценно, когато той не поддава, понеже изкуството е отражение на живота, а животът е за да се отстоява, следователно – за това е и изкуството. Така че, на музиката няма да ми пикате!

4. „Хигиената е майка на прогреса!… Я, вижте мен! На петдесет и осем години съм, и нямам нито един кариес!“

Без коментар! Просто нямам какво да кажа, което да добави към комедийното злато, което е тази реплика! Освен… Момент, хрумна ми нещо… Може да се направи реклама на паста за зъби или вода за уста от това. Просто си го представете. Дори няма нужда да се заснема. Някой трябва да вземе сцената от филма, да лепне едно лого отгоре и е готова. Може дори продуктът да се именува със заглавието на филма? Рекламното изречение би могло да бъде: „Вчера! За по-добра устна хигиена днес и утре!“.

3. „Икономията е майка на мизерията…“

Говорим за това кое на кое е майка и ето още един подобен цитат, отново от онзи мой любим филм. Впрочем, в контекста на филма, „уместно“ казано от човек, който разхищава чужди финансови средства, не мислите ли, Соколов, или може би сте Буревестников?

2. „Ще ме цака мене тоя с топла бира!“

Тя, топлата бира, че е гадна, гадна е… Обаче е още по-гадна в твоя случай, защото всъщност е студена вода. И не е от тоя, а от тая… Но ти това не го знаеш. Впрочем, тук е вече наистина уместно да кажа, че другият филм, освен „Опасен чар“, който заслужава собствена десетка, е „Оркестър без име“, но както вече казах, по-нататък. Сега е време да се придвижим към челната позиция и нея заема…

1. „Цаца, ама риба!“

Да, нямаше как да е друго, освен този човешки триумф над морето, понеже няма български кинолюбител, който да не знае тази реплика. А, тя е дори по-популярна от това, защото я знаят дори хора, които не са чували за филма. Да, това е факт, срещал съм и дори самият аз дълго време бях сред тях. „Цаца, ама риба!“ се оказва цял „Кит“ в своя култов статут.

Лято е, слънцето ми се отразява и започвам да правя тъпи шеги. Май е по-добре да млъквам. Очаквайте още класации от мен, а дотогава на добър час!