Легендарната история на Агата Кристи оживява с Андреа Райзбъро (Birdman, Oblivion), Ким Катрал (Sex and the City), Тоби Джоунс (Tinker Taylor Soldier Spy, The Hunger Games) и Били Хаул (On Chesil Beach) в главните роли.
Минисериалът в три части разказва за измама и страст, пари и морал, невинност и вина, убийство и разбити сърца и най-болезненото и опасно нещо от всичко: любовта.
Ето 10 факта за тази творба и адаптациите ѝ, които може би не знаете. „Свидетелят по обвинението“ ви очаква…
1. „Свидетелят по обвинението“ е публикуван за първи път на 31 януари 1925 г. в седмично списание „Flynn’s”. Първоначалното заглавие е „Ръцете на предателя“. През 1933 г. историята е публикувана във Великобритания за първи път като „Свидетелят по обвинението“ – като част от колекция кратки разкази „The Hound of Death“. В САЩ тази колекция се нарича „Свидетелят по обвинението и други истории“, което показва значимостта на точно този разказ.
2. По-късно е адаптиран като пиеса под същото име от самата Кристи. В Лондон дебютира на 28 октомври 1953 г. в Уинтър Гардън Тиътър. Пиесата е посрещната с възторжени отзиви, особено по отношение на неочаквания финал. Смята се за една от най-великите криминални истории на всички времена, затова не е изненада, че през 1995 г. „Mystery Writers of America“ я включват в Топ 100 класацията си за най-добрите криминални новели на всички времена.
3. Скоро пиесата достига и до Бродуей в Ню Йорк, където дебютира на 16 декември 1954 г. и предизвиква такъв фурор, че се играят 645 представления, като последното е на 30 юни 1956 г.
4. Идеята „Свидетелят по обвинението“ да бъде адаптиран за сцена обаче не е на Агата Кристи. Този, който настървено я убеждава за това, е театралният продуцент Питър Сондърс. Най-сетне тя поддава и адаптацията е написана само за три седмици, при което имената на някои от героите са сменени, добавен е един, а също е променен краят. Причината за това е, че с времето Кристи започва да не харесва внезапния край на оригиналната история и решава, че за сцена е нужен по-изчистен, по-театрален завършек.
5. Има обаче и друга причина за промяната на финала: На Кристи ѝ се струва прекалено депресиращ. SPOILER ALERT! Добре е да се знае, че „Свидетелят по обвинението“ е една от малкото истории на Агата Кристи, в които виновникът не си получава заслуженото. Навремето такова брутално престъпление да остане ненаказано би било немислимо, поне в пиесите и филмите.
6. Първата филмова адаптация на пиесата е от 1957 г. Режисирана е от Били Уайлдър, а в една от главните роли е Марлене Дитрих. Филмът е номиниран за 6 награди Оскар, включително за най-добър филм, но Дитрих не получава номинация.
Тя е много разочарована от този факт, защото смята ролята за един от върховете в кариерата си; във филма носи перука и тежък грим. Нещо повече – дори се подлага на пластична операция. Толкова била посветена на ролята! Създателите на филма искали да покажат вече известните крака на Дитрих, затова добавят цяла сцена, за която са необходими 145 статисти, 38 каскадьори и бюджет от $90 000.
7. Филмът е тотален хит и сред публиката, и сред критиката. Дори самата Кристи казва, че това е единственият филм по нейна история, който харесва. А Алфред Хичкок споделя, че доста хора му казват, че много са харесали „Свидетелят по обвинението“, защото погрешно смятат, че той му е режисьор. „Няма по-голямо признание от това“.
8. Минисериалът на BBC, който дебютира по Epic Drama, е първата адаптация, която почива на оригиналната история, така че мрачният край е съхранен и вероятно ще изненада много зрители.
9. Сара Фелпс, която адаптира текста за екранизацията на BBC, смята че най-голямото предизвикателство е, че източникът е толкова кратък разказ, само 20-ина страници. Това я кара да подбере и разшири някои детайли, като кашлицата на Джон Мейхю например.
10. За Сара Фелпс най-вълнуващото в историите на Агата Кристи е това, че са мистерии с убийства и психологически трилъри, но също така показват много от епохата си, без да се стремят да бъдат „исторически“. „Свидетелят по обвинението“ се случва 5-6 години след Първата световна война.
Чувството и настроението в тази адаптация на една от най-големите криминални мистерии на всички времена отразява и нашето време според Daily Telegraph.
Виктор е микробиолог и космополитна личност с интереси в коренно противоположни области – от архитектура до екология, от Древен Египет до умните градове на бъдещето, от самолетни катастрофи до медицина, от музика до компютърно програмиране…
