Всички почитатели на тениса тръпнат в очакване на мачовете от турнирите, част от Големия шлем. Е, дойде време за Уимбълдън! Това е най-старият и считан за най-престижен турнир на тревни кортове – спортно събитие със свои изконни традиции при провеждане, протичане и завършване.
Англия е страна, която стриктно спазва установените правила и рядко прави промени в организационно отношение. Но кои са 10-те най-интересни неща, които се случват преди, по време на и след Уимбълдън? Какви особености има този турнир? Нека ти разкажем…
1. Началото
Първият тенис турнир, играл се на кортовете на „Ол Инглънд Клъб“, се провежда през далечната 1877 г. Оттогава до днес се организира ежегодно (с изключение на периодите по време на Първата и Втората световна война) в лондонския квартал Уимбълдън, откъдето идва и името на турнира.
Първите мачове започват 6 седмици преди първия августовски понеделник. Продължителността на всички турнири от Големия шлем, включително и тук, е 2 седмици.
От 1877 г. до 1884 г. за титлата на Уимбълдън имат възможност да се състезават само мъже – индивидуално. От 1884 г. в турнира вече се допускат и жени, също в индивидуалната дисциплина. Въвежда се и форматът на мачовете по двойки, но отново само при мъжете.
Голямата промяна настъпва през 1913 г. и остава валидна и до днес – провеждат се състезания както за мъже, така и за жени, както индивидуално, така и по двойки. В отборните дисциплини се въвежда и категорията смесени двойки.
2. Тревата
Като единствения турнир от „голямата четворка“, който се играе на трева, поддръжката на настилката е от изключителна важност. Нито по-висока, нито по-ниска от 8 мм – това е законът за тревата на Уимбълдън.
Тревната настилка на Централния корт се отглежда и поддържа единствено и само за мачовете, провеждани на него по време на престижния турнир. За това правило се прави изключение само ако някой от бившите шампиони на Уимбълдън пожелае да играе на корта през останалото време от годината.
По-малките кортове, част от игралния комплекс, могат да бъдат използвани само от специални състезатели – членове на „Всеанглийския клуб по лаун-тенис и крикет“. Времето, в което те могат да го направят, също е ограничено – само в периода от май до септември.
3. Белият цвят
Това е единственият турнир, който има строг дрескод – белият цвят е задължителен. Съдиите имат право да изискат от участник да смени облеклото си, ако преценят, че то не отговаря на изискванията. Същото важи и за обувките.
През 2013 г. Роджър Федерер трябвало да смени обувките си, тъй като били с оранжеви подметки. Не всички участници обаче приемат толкова благосклонно забележките от страна на съдиите. Андре Агаси, например, не е сред тях – в края на XX век той прави своеобразен протест срещу правилата.
4. Топките
Най-важният артикул, използван по време на турнира, е тенис топката. За справка – те не са една или две, а цели 54 250! Това е броят на топките, използвани по време на двете седмици от турнира.
Животът на една тенис топка е между 7 и 9 мача. Когато не са в употреба, те се съхраняват в хладилни чанти, за да се поддържат в състояние, възможно най-близко до идеалното.
Но топките невинаги са били жълти. Специалното отношение към белия цвят на Уимбълдън се е отнасяло и за тях. До 1986 г. топките са били бели, но тогава съдиите стигат до заключението, че жълтият цвят ги прави по-забележими на екран – и тази промяна остава в сила и до днес.
5. Децата – подавачи
Сладките дечица, които си виждал да подават топките на играчите по време на мач, не са попаднали там случайно. Макар и със статут на доброволци, те преминават през строг тренировъчен период, който започва почти половин година преди старта на турнира.
По време на подготовката те имат по четири тренировки седмично, всяка с продължителност не по-малка от три часа – за да се провери дали ще издържат на едно средностатистическо тенис състезание. От тях се изисква да бъдат бързи, ловки, внимателни и наблюдателни. Средната им възраст е 15 години, а общият брой на всички момчета и момичета (от 1985 г. и за момичета е разрешено участие) е около 250.
6. Руфъс
Както вероятно вече предполагаш, всичко на Уимбълдън е по-специално в сравнение с останалите турнири. Това важи дори за охраната на кортовете в „Ол Инглънд Клъб“.
Ако от трибуните забележиш кръжащ ястреб около ложите – спокойно, не е мираж. Това е Руфъс! Той е специалната „летяща охрана“ на турнира. Пази терена от гълъби и други птици, които се изкушават да се доближат заради множеството храни, пръснати по трибуните.
Всяка сутрин Руфъс минава през щателна проверка, за да се уверят, че няма опити за нарушаване на правилата… поне не от въздуха.
7. Ягоди със сметана?
Вероятно ще ти прозвучи леко високопарно, но да – това е класическата закуска, с която се подкрепят зрителите по време на мачовете от сутрешната сесия.
Чудиш се дали случайно някой си хапва от нея? Нека споделим няколко любопитни факта. Всяка година се изяждат средно около 28 000 кг ягоди, гарнирани с приблизително 7 000 литра сметана.
Ако ти е трудно да си представиш тези количества, ето един пример: дължината на отсечката, която биха заели всички ягоди, ако ги подредим в една права линия, е 37 мили. Никак не е малко, нали?
8. Кралското семейство
Когато в Англия се провежда толкова голямо спортно събитие, няма как да не се обърне специално внимание на Кралското семейство.
Някога правилникът на турнира е задължавал участниците да се покланят на представителите на кралската фамилия, седящи в специално предназначената за тях ложа. След 2003 г. обаче тази строга традиция е заменена с по-мека – поклон се прави само при присъствието на принца или принцесата на Уелс.
Любопитен факт е, че представител на управляващата фамилия само веднъж е взимал участие в Уимбълдън. Това е крал Джордж VI, който се състезава в турнира за мъже на двойки. Е, губи мача си в три сета, но остава в историята завинаги.
9. Дъждът
Една от първите асоциации с Англия в съзнанието на повечето хора е думата „дъжд“. И няма как да се надяваш, че по време на двете седмици на турнира няма да завали нито веднъж – това си е направо фантазия.
Дълго време организаторите се борят с честите, понякога и продължителни, валежи, които напълно разместват и изместват програмата – не само с часове, но понякога и с цели дни.
В крайна сметка се взема решение този сериозен дискомфорт да бъде преодолян чрез изграждането на плъзгащ се покрив, който при нужда покрива централния корт на тенис комплекса.
10. Шампиони на турнира
Няма почитател на тениса, който да не знае, че това е най-любимият турнир на великия Федерер. Но дали той е и най-титулованият мъж, печелил Уимбълдън?
Всъщност фактите сочат друго. Името на Лоуренс Дохърти се свързва с най-много титли от турнира – цели 13 (5 на сингъл и 8 на двойки). Сред жените пък рекордът принадлежи на Мартина Навратилова, която има в актива си 9 титли.
Любопитен факт е, че който и да е победителят в турнира, той никога не си тръгва с оригиналната купа. Снима се с нея, но след това я връща за съхранение в елитния клуб. За него се изработва копие, което остава за спомен. Връчването на купа на шампиона се провежда за първи път през 1887 г.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.