В непосредствена близост до столицата ни се намира един много интересен и значим архитектурен шедьовър, който пази богата история и е бил поле за изява на редица видни личности от своето време. Кое е това място? Разбира се, става дума за двореца „Врана“.
Дълго време той не беше достъпен за обикновените граждани, но през последните години постепенно отвори врати за посетители, желаещи да се докоснат до неговото минало. Прилежащото към двореца парково пространство също дълги години беше достъпно за граждани, макар че от 2025 г. е затворено за посещения заради необходимостта от обезопасяване и възстановяване.
Ако на теб ти се струва малко далеч или просто сме събудили интереса ти, прочети следващите редове и се потопи в онова не толкова далечно време, изпълнено с вълнуващи и завладяващи истории – ту истини, ту легенди… А сега – нека разберем повече.
1. Името
Не е тайна, че княз Фердинанд бил страстен любител на животните, като особен интерес проявявал към орнитологията. Затова не е изненадваща и легендата за това как било избрано името на бъдещата царска резиденция. Той се зарекъл да я нарече на първата птица, която кацне в новопридобития имот. Е, досещаш се коя била тя – врана.
2. Мястото
Земите, върху които с времето се оформя имението „Врана“, обхващали значителна площ. Някога тук се намирало имението „Чардаклия“. Поради задлъжнялост БНБ го пуска на търг, а придворният аптекар д-р Никола Странски го купува. Само седмица по-късно княз Фердинанд I става негов собственик, като постепенно започва да изкупува и околните частни имоти. Паркът, който днес е част от комплекса „Врана“, се разпростира на площ от около 1000 декара и е един от най-ценните исторически паркове в България.
3. Проект и строеж
Изграждането на царската резиденция преминава през няколко етапа. Първата постройка за царското семейство е ловната вила, построена през 1903 – 1904 г. по проект на един от водещите български архитекти за онова време – Георги Фингов. В нея се съчетават модерният тогава сецесион и характерни елементи от българската възрожденска архитектура. По-късно започва изграждането и на голямата дворцова сграда, чийто проект е поверен на Никола Лазаров. Строителството ѝ приключва през 1912 г. В прилежащото към парка пространство така се оформят две основни сгради – ловната вила и дворецът, свързани помежду си.
4. Ландшафт
Парковото пространство на двореца е едно от най-значимите произведения на парковото изкуство в България за онова време. По неговото оформяне работят различни специалисти в продължение на десетилетия. Най-голямата му забележителност е богатството на растителни видове: флората наброява 821 дървесни, храстови и тревисти вида, отнесени към 435 рода и 118 семейства. Голяма част от растенията са донесени от различни краища на света.
5. Собственост
След премахването на монархията имотите на семействата на царете Фердинанд и Борис III са обявени за държавна собственост със закон от 1947 г. През 1998 г. Конституционният съд обявява този закон за противоконституционен, след което започват дългогодишни съдебни спорове около собствеността върху различните царски имоти.
През 2001 г. Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза предоставят парковото пространство на Столична община с идеята то да бъде добре стопанисвано, поддържано и достъпно за посетители.
Споровете около собствеността обаче продължават години. През 2022 г. съдът окончателно признава Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза за собственици на двореца „Врана“. За самия парк съдебното развитие е различно – с окончателно решение от 2023 г. за негов собственик е призната държавата.
6. Помещения
В основната жилищна сграда – двореца, има няколко просторни помещения и стаи. Сред тях се открояват обособен кабинет, специално предназначен за царя, прилежащ Министерски салон за важни срещи на високо ниво, Чаено помещение, Старобългарска стая, Голям салон, Овална трапезария и забележителният акцент – Карелската столова.
Специфичното за последната е, че представлява специален подарък от кръстника на цар Борис III – руския император Николай II, по случай пълнолетието на бъдещия български цар. Оборудването и обзавеждането за тази зала са донесени от Русия със специална влакова композиция, а монтажът на мебелировката е извършен от специално изпратени за целта руски майстори.
7. Интересни находки
Освен красивите стаи, обзаведени с много вкус и изящество, в двореца се намират и няколко особено любопитни находки: изящни керамични изделия от Делфт, оригинална позлатена дъбова ламперия и най-интересният от всички – асансьор „Шиндлер“, доставен през 1914 г. и запазен в автентичния си вид.
8. Период на Цар Борис III
След княз Фердинанд другата височайша особа, която прекарва основната част от живота си тук, е цар Борис III, заедно със съпругата си царица Йоанна и двете им деца – Симеон и Мария Луиза.
За нещастие, по време на Втората световна война дворецът е тежко бомбардиран. Това се случва на 24 март 1944 г., няколко месеца след смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. В парка падат стотици запалителни заряди и тежки бомби, а двата горни етажа на двореца са обхванати от пожар. Царица Йоанна и децата успяват да се спасят, а възстановяването на сградата започва скоро след бомбардировката.
9. Последно сбогом
Въпреки всичко дворецът е възстановен, но за кратко остава дом на царското семейство. След смъртта на цар Борис III тук продължават да живеят царица Йоанна и двете ѝ деца – малолетният цар Симеон II и княгиня Мария Луиза.
След политическите промени от 9 септември 1944 г. положението на царското семейство коренно се променя. То остава във „Врана“ до премахването на монархията през 1946 г. На 16 септември същата година царица Йоанна, Симеон II и Мария Луиза са принудени да напуснат България.
10. Дворецът по времето на комунизма
По време на управлението на комунистическата партия в страната дворецът „Врана“ е използван от тогавашните държавници Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Тодор Живков като място за провеждане на важни срещи с други видни личности, както и за различни държавни и партийни мероприятия.
След края на комунистическия режим започват продължителни спорове около собствеността на комплекса. Днес дворцовата сграда е собственост на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза, а паркът е публична държавна собственост и се стопанисва от Столична община.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
Забавно е как тази красава, наречена Врана, преминава от шикантен царски дом до комунистически щаб и после пак! Чудесно е, че парковете се стопанисват, макар и да е малко късно за мен да ги посетя безплатно. А за асансьора Шиндлер – пазете го на всяка цена, изглежда, е по-надежден от някои политици! Интересно е и как търсят първата врана, за да дадат име на нещо – пък не е лоши, нали? Съвсем български начин да започнете нещо величествено!
А сега дворецът е оставен да се руши,както и парка,а Столична община и държавата спорят кой да го поддържа вече толкова години.Държавата в момента е най-лошият собственик и старите неща -антики,ужасно стари и адски скъпи се губят,а покрай тях и историята ни.Няма държавници и само политици,Бог да прости България!