Четенето на книги ни превръща в емпати. Смятам, че същото прави и гледането на качествено кино. Високата литература и истински смислените филми могат да влязат под кожата ни така, че да станат част от нашите най-съкровени ценности. Обръщат душата ни с хастара навън, за да изпаднат всички остарели и крайни вярвания, основаващи си на безпочвени твърдения и заучени автоматично житейски правила.
Карат ни да си дадем сметка, че там, отвъд носа ни, съществува цял един свят на различия и границите на нормалното са малко по-широки от нашите представи. Помагат ни да осъзнаем, че има други цветове освен черното и бялото, както и че мненията се менят с годините, времето и опита. В крайна сметка, красотата е в разнообразието. Да разбираш не значи да си съгласен, означава да си толерантен и мислещ.
Всеки от нас е чел или гледал неща, които са го променяли в едно или друго отношение, в една или друга степен. Представям ви една класация от 10 силно въздействащи филма, които, по моето скромно мнение, имат силата да променят убеждения.
1. Момичето от Дания
Много арт заснемане, детайли, въздействие с образи и цветове. Да започнем с това. И да продължим с Еди Редмейн и Алисия Викандер в главните роли. Една история, вдъхновена от реални събития, разказваща за вътрешната борба на един транссексуален мъж и неговото желание да се превърне в жена анатомично. Удивителното в тази история е как съпругата на главния герой, който първоначално не се разкрива като транс, намира сили да го подкрепи и да се опита да го разбере. Това се случва във време, в което тази тема е много повече от табу и учените са били далеч от наясно какви физиологични процеси са отговорни за отклоненията от хетеросексуалността. Съответно и мерките, предприемани за „вкарване в нормата“, са били повече от варварски. Филмът наистина успява да те накара да се замислиш през какво са минавали, а вероятно и в днешното уж либерално време минават, хората с различна сексуална ориентация. „Момичето от Дания“ те жегва, дори успява да те накара да изпиташ лека вина, защото някога в някой момент си сочил някого с пръст.
2. Жокера
Обикновено за истински добрите филми се говори противоречиво. Нормално е, когато нещо граничи повече с истинското изкуство на киното, отколкото с комерсиалната продукция, да събере прилично количество негативи. Това си е в реда на нещата, но е и сигурен показател, че си заслужава да се види. If you know what I mean. „Жокера“ не е фентъзи филм, нито филм за разтоварване. Точно обратното – той е сериозен, житейски и философски. Човешката склонност към неразбиране и неприемане на различаващото се е способна да придобие страховити размери. И да доведе до непоправими последствия. Какво е добро? Кое е лошо? Ние ли сме тези, които представляват мерило за останалия свят? Замисляш се още докато си в залата. В някакъв момент ти става тежко на душата, в друг ти се плаче и накрая оставаш ядосан на схващането на масите за хуманност. Изобщо как я измислихме тази дума – хуманност, като това е толкова неустойчива величина? Винаги съм си задавала този въпрос. И докато гледах „Жокера“, си го зададох стотици пъти.
3. Ла Ла Ленд
Човек ще си каже – ха, мюзикъл! Какво сериозно и преобръщащо представи може да има в него? Не всички мюзикъли са хумористични, романтични и весели. Е, аз например, така и не разбрах какво толкова супер изключително има и в „Котките“, но това си е мое лично „извращение“. No judgement. Та, „Ла Ла Ленд“. Добър актьорски колектив и един много музикантски прочит на стремежите на младите хора в днешно време. Кариера или любов, любов или кариера? Да се издигнеш в общественото пространство, да си известен и уважаван. Колко струва славата? Колко струват нашите мечти за професионална реализация? Можем ли да си наваксаме загубеното време? Коя възраст е възраст на важните решения? Докога е допустимо да отлагаме? Модерно е да избираш сам. Свободата обаче има своята цена….
4. Теорията на всичко
Филмът „Теорията на всичко“ разказва за живота на Стивън Хокинг, за неговия брилянтен ум, семейство и борба за съществуване. Еди Редмейн се справя толкова зашеметяващо с ролята, че публиката наистина е способна да го сбърка с действителната личност. Адмирации, Редмейн, you rock! Още една история, която ти показва, че с каквото и да се сблъскаш по пътя си, всичко зависи най-вече от волята ти да не се предаваш. Наистина ли човек е способен на толкова неща, дори в най-мрачните си моменти? Всеки ли го може или е дарба на късметлиите? Разбираме ли правилно живота си? Отмерваме ли времето с правилния способ – преживявания, а не минути?
5. Флорънс
Ах, тази Мерил Стрийп! И на вас ли ви е любима? Само харизмата ѝ е достатъчна, за да забравиш да мигаш пред екрана. А историята на тази дама, личност от живия живот, наистина може да те разтърси. Певица без никакъв талант, но с много пари, живее мечтата на живота си. Дали? Или живее в илюзия, която богатството ѝ е заплатило? Питаш се докъде стига хорската алчност и колко от достойнството си е готов да продаде човек в името на материалните блага. Осъзнаваш на колко низки страсти робува обществото и как лесно се манипулира, стига да си богат и малко хитър.
6. Уол-И
Ако обичате анимации и още не сте гледали „Уол-и“, направете го. Само че се пригответе за дълбоки философски размисли и доза оправдана тревожност. Все си мислех, че тези неща, тази катастрофа, за която се разказва в анимацията, е малко по-далеч във времето. Днес, вече 2019 г., се сещам за „Уол-И“ със свито сърце. Струва ми се, че сме се приближи тревожно до негативните последствия от модернизацията. Ще събера кураж и пак ще гледам филмчето. Страхувам се обаче, че нарисуваният катастрофирал свят ще ми заприлича още повече на действителния, отколкото преди няколко години…
7. Яж, моли се и обичай
Една хубава жена – Джулия Робъртс, загубва себе си. Започва да обикаля света, да търси смисъл, да черпи мъдрост и опит. По време на цялото си пътуване, срещайки хора с различни вярвания и философии, героинята се променя коренно. И ти се променяш, докато я придружаваш зад малкия екран. Всеки има нужда от пътешествия към себе си. „Яж, моли се и обичай“ те кара да го поискаш, да се вгледаш навътре с телескоп, за да видиш къде точно се крие онази част от теб, която упорито отказва да се промени. И да я поканиш на приключение с Джулия Робъртс и един много сладък Кетут.
8. Лъв: Стъпки към дома
Детството. Времето на безгрижие и безтегловност, игри и закачки. Може би такова е било за нас. За някои деца по света, особено онези родени в някои азиатски държави, това е време на борба за оцеляване, глад и мизерия. „Лъв: Стъпки към дома“ е тежката история на едно дете, преминало през всички кръгове на ада, за да се превърне в отговорен и стойностен млад мъж. Неговото загубване и израстване в домове, осиновяването му и животът в чуждо семейство, му дават много и му взимат много. Той обаче е решен да проследи корените си и да открие отдавна изгубеното си семейство. Сила, смелост, късмет, нещастие, щастие, обич, мъка… Този филм отразява всички чувства и техните най-тъмни и светли нюанси. Силната емоция, която носи, идва и от факта, че е създаден по истински случай. Ако ви е интересно, лесно можете да откриете онлайн действителните личности.
9. Обратно в играта
Разликата между модерното и класическото в личен и професионален план. Това е един дълбоко интригуващ сблъсък, в чийто развой се раждат много истини. Един стажант, пенсиониран интелигентен мъж, успява да преобърне схващанията за работа и човешки отношения на преуспяваща кариеристка. Връща я към една отдавна изгубена от нея действителност – тази на искрените чувства, изречени в очите, на силното приятелство, на човешкото в неговата пренебрегвана форма офлайн. Освен това, стажантът е вдовец, който обаче е продължил да живее живота си и да работи, докато все още здравето му го позволява. Умее да се забавлява, не изневерява на ценностите си и някак носи онази мъдрост на живота, която успяват да съхранят само положителните хора. Замисляш се за загубите, за самотата и за упоритостта и смисъла да продължаваш напред въпреки тях.
10. Хиляда думи
Един мъж на многословието и прямотата има на разположение само хиляда думи преди животът му да свърши. Някакво вълшебство, необяснимо събитие превръща ежедневието му в един малък кошмар. Вече изразът „мери си приказките“ придобива съвсем друг нюанс за главния герой. Говорим ли напразно? Чешем ли си езиците ей така, за спорта, без да си даваме сметка кого нараняваме? Вникваме ли в думите или ги използваме на автопилот? С тях сключваме бизнес сделки, развеждаме се, даваме си оценка едни на други, подхвърляме си неприлични епитети, критикуваме. Забравяме ли да използваме красивите елементи на езика? Този филм те кара да помислиш върху това и да си дадеш сметка, че някъде, по пътя на забързаното ежедневие, си изпуснал от джоба си „любов“, „търпение“ и „радост“…
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
