10 от най-трудните игри в последните 20 години

Ако попитате някой ветеран геймър, той най-вероятно ще ви каже, че в миналото видео игрите са били много по-трудни в сравнение с тези сега.

Аз мисля, че и сега има доста трудни игри, но е забавно да поглеждаме и в ретроспекция. Сега ще ви покажа 10 от най-трудните игри в последните 20 години, които не прощаваха на играчите.

Започвайки отзад напред, на десето място е Ninja Gaiden 2 за Xbox.

Ninja Gaiden 1 беше трудна, но излязлата през 2008, Ninja Gaiden 2, беше доста по-трудна. Ще питате защо? Защото противниците бяха супер агресивни, биеха ви много и дори самите те бяха много на брой. Просто не беше честно. Също босовете в играта могат да бъдат много обезсърчаващи и досадни. Например, огромният костенуркоподобен, който, като умре те убива директно, освен ако не натискаш блокирането на атака.

Така знаете, че играта ви казва „Хей, има опция за блокиране, не забравяй да я използваш, важно е. Толкова е важно, че ще те убия неочаквано след като спечелиш. СЛЕД ТОВА!“

На девето място се нарежда Devil May Cry 3. Разработчиците на английската версия първоначално решиха да увеличат възможната трудност на нормална или трудна, в сравнение с японската, която е лесна или нормална. Не ме разбирайте погрешно, играта е уникална. Но повечето хора стигат до Церебрус – първият бос в играта, и не продължават напред.

Много хора забелязаха разликата в трудността между втората и третата част и най-вероятно тяхното недоволство накара разработчиците да издадат special edition, който оправя някои бъгове в играта и лесната трудност отново е опция.

На осмо място идва Spelunky – оригиналната версия, която излезе през далечната 2008 г.

Тази rogue-like игра буквално беше известна с трудността си. Ако трябва да я опишем обаче, то това би било лесно. Spelunky генерира пещери на случаен принцип и твоята задача е да ги изследваш. Има различни етажи, различни нива, събирате съкровища, но уловката е, че има скрити трапове и противници навсякъде.

Когато падате от високо, ви намалява кръвта, може да умрете от собствената си експлозия и всъщност, провалът е непредвидим. Ще се появят противници от нищото и ще ви ударят здраво. Една от главните причини играта да е толкова популярна е колко абсурдни са умиранията в нея. Дори има много компилации в YouTube и някои от тях са доста смешнички.

Седмият претендент в класацията е Stuntman за Playstation 2, излязла през 2002 г. Тя е от амбициозните игри, в които бяха добавени физика на колите или поне толкова, колкото можеше да се постигне за това време. Защото, нека бъдем честни, Playstation 2 и Playstation 5 не са съвсем в една категория за сравнение. За 2002 г. физиката на колите беше сравнително реалистична, а целта на играта – да правите каскади и опасни скокове.

Доста от тези трикове бяха сравнително сложни, отчитайки факта, че ги правите с кола. Но сложността не беше всичко, играта беше доста стриктна откъм това дали реално сте завършили дадената каскада правилно. Трябваше да правите много прецизни движения и дори да ви е изглеждало, че печелите, накрая може да се появи червения текст, на който пише, че губите. В допълнение на всичко останало играта имаше много кратки времеви диапазони, за които трябваше да направите номера.

Под номер 6 е Dwarf Fortress.

Игра с екстремно много детайли. Накратко, Торн и Зак Адамс, двама инди разработчици, създават Dwarf Fortress като строителен симулатор, както и полу rogue-like игра, която генерира свят в невероятен детайл, но не откъм графика. В оригиналната версия светът беше генериран от текст.

В момента те работят по нова версия за платформата Steam и в нея може би ще има реални графики вместо текст. Не, че в оригиналната версия нямаше графики, просто всичко на екрана беше направено от текст. Това е и една от причините играта да е трудна, а и същевременно ви кара да тренирате очите си в разбирането какво се случва цяло по екрана. Защото, честно казано, това беше почти невъзможно.

Интересното за Dwarf Fortress е, че (най-вероятно) без значение колко сте добър, вие ще загубите. Реално, дори мотото на феновете е – losing is fun. Не само, че може да загубите, но и сложната система на играта понякога бъгва и странни неща започват да се случват. Като например котки се напиват, защото лапите им са полети с бира.

Петата игра, за която ще говорим, е LaMulana.

Японската игра официално няма английска версия. Графиките са съставени само от 16 цвята, което пък от своя страна затруднява различаването на различните неща по екрана.

Играта е екшън в комбинация с невероятни криптирани пъзели и псевдо английски език. Пачът, който добавя английски език… не бих го нарекъл перфектен. Като цяло имаше доста объркани контроли и високо ниво на трудност, много финални босове за биене и нови зони за откриване. А и да не забравяме, че за да се ориентирате за правилния път, най-вероятно ще ви бъде нужен наръчник.

На четвъртото място е F-Zero GX, която излезе през 2003 за GameCube. Специфичната трудност за тази игра е нейната история. Не, че състезателните писти са трудни, просто самата игра е много бърза, а другите състезатели са суперагресивни.

Много лесно и постоянно ще разбивате вашата F-Zero състезателна машина, ако не знаете какво точно правите. Което пък означава, че ще трябва да играете часове наред, за да научите самите писти и да можете да предскажете как биха реагирали опонентите ви. Ако търсите определение за много трудна състезателна игра, то F-Zero GX е точно това.

Вече идваме до топ 3, като трета е Ikaruga. Тя представлява ад от куршуми, който трябва да избягвате с вашето малко корабче, като едновременно стреляте по вражеските корабчета.

Ако погледнем към различните издания през годините, то мога да заключа, че това е играта, която определя жанрът bullet hell. Ikaruga за първи път излезе в Япония на аркадна машина през далечната 2001. През 2003 излиза и за GameCube.

Накратко казано, ако сте мислили, че предните игри са трудни, то тази бие всички досега. Ад от куршуми не е шега. По всяко време в играта броят на куршумите по екрана е абсолютно непреодолим. Да развиете чувство за това какво се случва в играта, трябва да е топ приоритетът ви.

В допълнение – всяка игра си има своя трик, а този на Ikaruga е, че можете да смените кораба от черен на бял. Така ще можете да преминете безопасно съответно през черните или белите куршуми. Това от своя страна добави много интересна динамика към играта, но със сигурност не я направи по-лесна, защото тази механика беше използвана, за да я направи по-трудна. Вместо да мислите само къде по екрана са куршумите, то сега трябва да мислите и какъв цвят са те, за да може да ги абсорбирате и да изберете кой цвят е по-важен за дадения момент.

Под номер 2 е Demon’s Souls, която излезе за Playstation 3 на 6 октомври 2009.

Технически това е първата Souls игра. И с оглед на това беше доста трудна и доста загадъчна игра предвид някои от необяснимите системи. Какво имам предвид ли? Имам предвид например как точките, които вдигате, афектират героя ви, лимита за носене, системата на световните тенденции. Системата на световните тенденции е нещото, което, колкото повече умирахте, правеше играта все по-трудна. Странно, нали?

Нищо от това не беше добре обяснено, а други неща пък не бяха обяснени изобщо. А и все пак играта си беше доста трудна по подразбиране. Има тонове капани, които да ви убият – бездънни ями, безкрайни чудовища. Обобщено: имате всичко, което сте искали в много трудна игра, която изглежда всячески се стреми да ви накаже само заради факта, че сте избрали да я играете. Всичко е тук за Demon’s Souls!

На челната позиция попада I Wanna Be the Guy. Michael “Kayin” O’Rileilly е използвал просто идеи от ROM хакове на Super Mario World, наречени Asshole Mario, които са били екстремно трудни, понякога даже и невъзможни Марио игри, за да направи своята игра.

Дори самата цел на играта сама по себе си е трудна. В допълнение има невидими блокчета като в Mega Man, изненадващи капани, шипове, просто тонове глупости навсякъде, което… просто е гадно. Това е гадна игра.

Със сигурност е потомък на Asshole Mario, ако някога сте я играли. Тази игра също е и вдъхновението за много други като Super Meat Boy, която не излезе до 2010.