Празникът Кръстовден се свързва с чудодейното явяване на Светия кръст пред император Константин Велики, който през 312 година се отправил с войските си към Рим, за да избави жителите му от тиранията на Максентий.
Той моли Бог за подкрепа, тъй като войниците му били много по-малко от тези на противника. Когато слънцето започнало да залязва, Константин съзрял на небето кръст, под който пишело: “С това ще победиш”, а вечерта в съня му се явил самият Божи син. Той му наредил да направи знаме, приличащо на кръста, и да издълбае кръстове върху щитовете и шлемовете на своите войници. Така Константин Велики влязъл тържествено в Рим, разгромявайки войските на тиранина.
През 326 година майката на Константин Велики – Света Елена, тръгнала към Палестина, за да търси затрупания преди близо два века гроб Господен. Не след дълго тя открила пещерата на гроба и три кръста, сред които и Христовия. Над пещерата е построен храм, който тържествено е осветен на 14 септември 335 година.
Храмът съществува и до днес, а на този ден пред него се стичат хиляди поклонници, за да зърнат Христовия кръст. Епископът го “въздвижва” над главите им, откъдето празникът получава и своето име.
Така на 14 септември Православната християнска църква започва да чества един от най-важните си и тържествени празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. Традициите, свързани с празника, са много и изпълнени със силна символика. С десет от тях ви запознаваме в следващите редове.
В народните поверия се казва, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути, защото в нощта срещу Кръстовден, Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание. Точно затова трябва да се стои до полунощ, за да се посрещне самия ден. На този празник се вярва, че и дори сънищата са чудотворни – там хората могат да получат ключа към своето изцеление.
Празникът е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. Хората вярвали, че на този ден се поставя началото на есента, а денят и нощта се кръстосват – изравняват. На този ден слънцето тръгва “назад”, настъпва равноденствие, времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
Рано сутринта жените носят в църквата зимното семе – на всички житни растения, които ще садят през есента, за да бъде осветено. Освен това те носят и босилек, който след това пазят за лек.
На този ден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен “Кръстова пита” или “Кръсташка”, украсен с голям кръст по средата. Обредният хляб се приготвя от половин килограм брашно, половин чаена лъжичка мед, половин чаена лъжичка сода бикарбонат, половин супена лъжица оцет и вода, необходима за замесването. Когато всички са около масата, тази пита се разчупва над трапезата с думите “Кръстец, кръст да боли, мене да не боли”, които се повтарят от всички присъстващи.
На деня е забранено да се ядат всякакви червени храни като червени ябълки, червен пипер, домати, репички и други, като израз на почит към кръста, върху който Исус е пролял кръвта си, за да спаси човечеството. Oсвен забраната за приемане на червени храни на Кръстовден се спазва строг пост. Масата е отрупана с постни храни, главно печена тиква и зелник с праз лук.
Свещеникът обикаля всички къщи и пръска със светена вода за здраве. Всеки носи малко светена вода и на нивата си и пръска от нея във формата на кръст – “кръстосва нивата”. Стопаните даряват отеца със зеленчуци и варива, жито от нова реколта, а той поставя на трапезата им с тъкана нова покривка, църковен кръст.
За празника се раздават пресни пити. Тези дарове умилостивяват стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
По традиция жените заравят или “кръстосват” стъблата на многогодишните си китки в градината, за да не се “пресекат”, тъй като студът наближава и се очаква падането на първите слани. Мъжете от своя страна си пазят кръста от идващия студ и започват да увиват поясите си.
Не се работи, освен брането на грозде, подготовката на виното, оране и засяване. От домашните никой не бива да работи. Не се мете, не се дава нищо назаем, “за да не се изнесе берекетът”, също не се шие с игла, “за да не се надупчи” семето.
На Кръстовден официално се откриват и седенките, очаквани с огромно нетърпение от девойките и момците. В някои части на Източна България по време на седенките младите мъже и ергените изпълняват обичая “джамала”.
Изработва се дървена конструкция, имитираща камила и покрита с черга. Под чергата се крият двама души, за да носят джамалата, а заедно с тях участие в обичая вземат маскирани невеста с младоженец, девер и поп. Така влизат във всеки един двор.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
Коментари