Великден е! Това е денят, в който се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Според легендата празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите. Родната традиция повелява в неделя да се ходи на гости на кумовете и кръстниците.
Хората обличат нови дрехи (символ на новия живот през пролетта). На този ден всички се чукат с яйцата, като този, у когото остане здравото яйце, ще бъде най-щастлив и здрав през годината. На този празник у нас е прието да се яде агнешко месо. То се свързва с Христовата смърт, тъй като в деня на Възкресението в жертва е принесено агне.
Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Великден трябва да се празнува след еврейската Пасха, през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие. Пасхата е подвижен празник, поради връзката му с лунния календар, съответно и Великден променя датата си.
Тъй като Православната църква използва Юлианския календар, а Католическата църква – Григорианския, то и изчисленията за празника се разминават. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата.
Друга причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако той съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден. Каприз на календара, заради който всички християни по света честват Великден по различно време, доведе към опитите да се намери обща дата за честване на християнския празник всяка година. През 1975 г. Римокатолическата църква предложи датата да не се мести от пет седмичния период, а да бъде фиксирана на “неделята след втората събота на април“. Тази идея обаче беше изоставена.
За християнския свят Великден е празник на духа, с който Христос победил мъките и човешкото падение и се възвисил към Бог, оставяйки ни вярата в ценности като милосърдие, истина, любов. Днес, за съжаление, празникът често добива повече комерсиален характер, свързваме го с възможността да отидем някъде, да си купим нещо, да седнем на трапезата. И в това няма нищо лошо, стига да помним истинския му смисъл. Точно тук е голямата роля на Великденската символика. Ето 10-те най-популярни символа на празника Великден по света.
1. Благодатният огън
Хиляди християни от православните църкви в цял свят участват всяка година в ритуала в църквата на Божи гроб в Йерусалим „Слизането на благодатния свещен огън“ – най-голямото чудо в света след Възкресението Христово. Счита се, че благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен. С благодатния огън патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма. След това огънят се разнася във всички параклиси в голямата църква на Божи гроб и с него запалват изгасените кандила. От Йерусалим тръгва и към православните по цял свят.
2. Шарените яйца
Яйцето е най-популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури яйцето символизира началото на новия живот. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани още от древните римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата “Христос воскресе”. В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца.
3. Козунаците
Козунакът е съвременен заместител на Великденския обреден хляб. Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци. В Италия и днес приготвят козунаци под названието „Panetonne“ (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца. У нас козунаците се приготвят след 1920 г. и то първо в градовете.
4. Агнешкото месо
Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.
5. Великденският заек
Великденският заек има своя произход от предхристиянската наука за плодородието. Зайците, по-точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта. Според една легенда, Великденският заек е бил в началото голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еostre (от нейното име идва названието на английски на католическия Великден – Easter). Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
6. Великденската лилия
Лилията е символ на чистотата заради снежно белия си цвят и деликатната си форма. Тя символизира невинността и блясъка на новия живот. Нарича се Великденска, защото цветовете цъфтят през ранната пролет, по Великден.
7. Новите дрехи
Обличането на нови дрехи на Великден е традиция при повечето християни. Новите дрехи са символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението.
8. Кифлички със стафиди
Една от най-старите великденски традиции е печенето на кифлички с кръст отгоре. Тази традиция датира открай време. Древните египтяни, гърци и римляни бележели хлябовете си с религиозни знаци, в чест на техните богове. Съществуват редица поверия, свързани с тези традиционни кифлички – вярва се, че, ако се пазят от единия Великден до другия, те ще донесат късмет на къщата. Използвали са се и като талисман, предпазващ моряците от корабокрушения. Окачвали ги над комина в кухнята. Така било сигурно, че всеки хляб, опечен в пещта, ще бъде перфектен.
9. Карнавалът
Великденският карнавал е католически символ на празника и води началото си от средновековна Европа. Ранните християни са носили бели роби в дните, отбелязващи Възкресението, като символ на новия си живот. Новопокръстените пък е трябвало да обличат нови дрехи след Кръщение, за да покажат, че започват нов живот в Христа. След службата на Великден в много градове хората са тръгвали по улиците с кръст и свещи. Всичко това се е обединило и променило през годините, като в много малки градове се правят карнавални шествия, на които хората се маскират и обличат в старомодни дрехи.
10. Кошница с лакомства
По католическа традиция кошница, пълна с хляб, сирене, шунка и други храни за Великденския обяд са се оставяли по време на утринната Великденска меса в църквата, за да се осветят. Тази традиция се е развила до сувенирни кошници, пълни с шоколадови яйца, бонбони, играчки и фигурки на зайци.
