10-те най-големи археологически открития на новото хилядолетие в България

Познаването на културно-исторически обекти като Царевец, Стария Несебър, Мадарския конник, Рилски манастир, Боянската църква, Свещарската гробница и др. минава през тяхното експониране, социализиране и продължително популяризиране.

Днес повечето хора знаят кои са тези места и къде се намират. Но страната ни е сред най-богатите на културно наследство и откриването на нови обекти, не е нещо необичайно. За държава, която желае да печели от културен туризъм това е изключително голям коз. И съвсем логично е преди да поканим чуждестранните туристи да видят новите археологически открития, ние да ги опознаем и открием за себе си.

Това няма как да стане без мащабна кампания включваща всички средства на глобализирания свят в който живеем. От самото начало на своето съществуване сайтът „10-те най“ включва и презентира материали, свързани с българското културно-историческо наследство, именно с тази цел – популяризиране. Независимо, че утре някоя групировка може да реши да си купи и това. Популяризаторска е и кампанията „Чудесата на България“ на вестник „Стандарт“, която чрез онлайн вот търси най-големи археологически открития на новото хилядолетие у нас.

От стартиралите 20 обекта в първия и тур, до втори достигнаха 10. При гласували около 460 000 сънародници, 49,10% от гласовете си са дали за римската крепост Цари Мали град, която спечели надпреварата. На второ място е златото на гетите от Омуртагова могила, бронзът остана за Неолитния човек от Кар дере. Третият етап от надпреварата за „Чудесата на България“ започна на първи ноември, а битката за топ 3 на откритията, с които ние, българите, се гордеем най-много продължава до 17 ноември.

Ето и 10-те най-големи археологически открития на новото хилядолетие в България, според гласувалите във втория кръг на кампанията „Чудесата на България“.

1. Цари Мали град

Културно-исторически комплекс „Цари Мали град“ се намира в село Белчин, община Самоков и е отворен за посещение от юли 2013 г. При проучвания на хълма „Св. Спас“ е установено изграждането на крепост започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.). По време на разкопките са установени 5 фази на обитаване на хълма, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на големите градски центрове от античността-Сердика, Пауталия и Германея.

По думите на археолога, ръководил проучванията, Веселин Хаджиангелов, укрепването на хълма над Белчин започва през III век. От 285 година селището попада в границите на римската провинция Вътрешна Дакия със столица Сердика по времето на императора реформатор Диоклециан. Следва период на динамични промени в икономическо, религиозно и политическо отношение, миграционен процес през IV-VI век, назован „Велико преселение на народите“, променил политическата карта на Европа. Период на политическа нестабилност, на опустошителни военни набези, което налага изграждането на сигурна защита на местното население с масивна крепостна стена.

Животът в крепостта спира след 578 г., но в подножието на хълма местното население остава да живее. По време на археологическите проучвания на крепостта са разкрити и останките на две раннохристиянски и една средновековна църква.

2. Златото на гетите от Омуртаговата могила в Сборяново – Свещари

Археологически резерват „Сборяново“ се намира близо до Исперих, а „Свещарската гробница“, която е част от него е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В района на резервата през IV-III в. пр. н.е. е бил разположен административен център на тракийска династия. В началото на ноември 2012 г. е открито златото на гетски владетел (264 златни накита с общо тегло 1,8 килограма), закопано в недрата на т.нар. Омуртагова могила около IV век пр.н.е.

Ръководената от ст.н.с. д-р Диана Гергова от Археологическия музей на БАН експедиция от археолози попада на ковчеже с размери 40 на 60 см, в което са били скрити златна диадема, 4 гривни, пръстен с главата на Ерос, десетки копчета, пръстени и обеци. Сред тях с ювелирно изящество се откроява главата на миниатюрно конче, предназначено да краси сбруята на владетелския ат. Последвалите проучвания разкриват, че ковчежето с накити е принадлежало на тракийския владетел Котела, който царувал в земите на гетите преди близо 25 века. Хрониките казват, че вождът се е сродил с великия Филип Македонски, като му дал дъщеря си за жена.

3. Неолитният човек от Кар дере

Неолитният човек е открит през 2009 г. при спасителни археологически разкопки на средновековно селище в местността Кар дере, на димитровградското село Крум. Част е от неолитен култов гробищен комплекс, който е единствен на територията на България и съседните страни. Именно това го прави уникален от научна и експозиционна гледни точки. В него погребенията са извършени чрез трупополагане в свито положение – хокер – типично за новокаменната епоха (V- хил. пр. Хр.). Индивидите са положени на една страна, с ръце и крака силно свити и притиснати към тялото. Най-добре запазеният индивид е консервиран в среда близка до намирането му.

4. Термите на Деултум

Територията на Античния град Деултум се намира на около 10 км западно от Бургас и се разпростира до брега на едно от най-големите езера на юг от Стара планина – Мандренското, в което се вливат Средецка и Русокастренска реки. Районът е изключително богат на археологически обекти. Тук на площ от около 3 кв. км. са регистрирани повече от двадесет и пет обекта от различни исторически периоди – от Къснобронзовата епоха до Късното Средновековие. Тук се намира единствената проучена в Европа средновековна митница, в която Византия изплащала ежегодния си данък на България.

Римският град Деултум възниква като тракийско селище, по римско време става колония за ветераните от VIII Августов легион, основана при управлението на Флавиевата династия в Рим и по-точно в годините на Тит Флавий Веспасиан. Наричан СПА-център от древността, Деултумските Античните терми, заедно с бронзовата глава и ръка от статуя на император Септимий Север са едни от най-големите археологически находки. В римските и средновековни жилища са открити изключително редки златни амулети с гравирани заклинания, златни накити.

5. Глухите камъни

Древни жилища, обитавани през ранно-желязната епоха, откри археологът доц.д-р Георги Нехризов от БАН край местността Глухите камъни. В тях са намерени над 100 находки. Нехризов проучва скалния комплекс Глухите камъни при селата Малко Градище и Дъбовец, общ. Любимец, Хасковска област от 2008 г. Комплексът включва стотици скални ниши, както и многобройни изсичания – помещения, стълби, щерна, улеи и площадки. Установени са следи от активната човешка дейност от халколита и бронзовата епоха до късното Средновековие.

Особено значими са останките от ранната желязна епоха, период през който траките са създали повечето от скалноизсечените паметници в комплекса. Една от най-големите находки е представителна църква, базиликален тип от ранновизантийската епоха, която след преустройство е фунционирала и през Средновековието.

6. Тракийският некропол под магистрала „Струма“

По време на изграждане магистрала „Струма“ археолозите откриват невиждан и неописван досега некропол. Спасителните археологически разкопки на некропола са направени само за четири месеца през 2011 и 2012 г. под ръководството на археолозите от Регионален исторически музей – Перник Анета Бакъмска и Филип Михайлов. В процеса на работа са открити каменни струпвания с дължина около 400 м и площ 6575 кв.м. Натрупаните над гробовете камъни са подредени както в съвременните гробища – в успоредни редици. Най-дългата е 80 м.

Преди да бъдат погребани, всички покойници били изгаряни. Това обаче е ставало извън гробните съоръжения. Някои от кремираните мъртъвци, заедно с даровете са полагани в урни. Специалистите отнасят находката към две археологически епохи – ранножелязната и късножелязната. Обектът има изключително висока научна стойност, както заради уникалността на гробните съоръжения, така и заради продължително му използване и възможността да се проследи развитието на културата в цялост.

7. Мощите на Св. Йоан Кръстител

Мощи на Свети Йоан Кръстител бяха открити през 2010 година на созополския остров Свети Иван от екипа на проф. Казимир Попконстантинов. Реликвата изникна по време на разкопки сред руините на средновековния манастир „Свети Йоан Предтеча“ – най-големият созополски манастир, свързан и с Българската, и с Константинополската патриаршии. В комплекса са открити и руините на средновековна църква. Разкритите останки от стенописи говорят, че някога духовното средище е процъфтявало. Манастирът е имал собствен скрипторий (манастирска библиотека), от чиято богатата средновековна библиотека са оцелели 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения, повечето от които днес се съхраняват във Ватикана.

Предполага се, че костите са били пренесени през IV век на островния манастир край Созопол от Патриаршията в Константинопол. Сега мощите се съхраняват в созополския храм „Св. св. Кирил и Методий“ и се излагат за поклонение всяка неделя. Откритието е с изключително значение за цяла България и целия християнски свят.

8. Провадия – Солницата

Провадия – Солницата се счита за един от най-старите градове в Европа, на около 6500 години. Точната датировка се изследва от учени в Оксфорд. Каменни бастиони и каменни стени от 4700-4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивни укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа. Зад крепостите на най-древния град живеели около 350 богати хора, които обитавали двуетажни къщи. Екип, сред който и антропологът от Шотландия Катлин Максуини от университета в Единбург е проучил общо 25 гроба.

Според професор Васил Николов от БАН, със сол хората плащали за хубавите си къщи, а в по-късните векове дори си купували булки от Трансилвания. Разкопките край Провадия на БАН и на Историческия музей в града се правят от 2005 година насам. В тях участват и много експерти от Германия, Сърбия, Япония.

9. Колесницата от Караново

На тракийски владетел, погребан с конете си, попада археологът Веселин Игнатов от новозагорския исторически музей, след спасителните разкопки вследствие на иманярски набези в могила край село Караново, Новозагорско. Колесницата е с 4 големи колела и скелетите на два коня и е направена от ковано желязо, различни видове дърво, кожа и бронз. Богато украсена с фигури на ероси, яздещи митични същества с тела на пантери и опашки на делфин.

Датировката на колесницата е от средата на І век от новата ера. Въпреки че по това време нашите земи са били под римско владичество (45 г. Тракия влиза в състава на Римската империя), според археолозите древното превозно средство е с тракийски произход.

10. Перперикон – скалният град и светилището на Дионис

Скалният град на траките „Перперикон“ е разположен на доминиращ връх край с. Горна крепост, на около 20 км северно от . Кърджали. Най-ранните следи от човек са от края на IV-то хилядолетие пр. н.е. Комплексът включва дворец-светилище от VI-V в. пр.н.е., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм-прорицалище. Смята се, че тук е била една от столиците резиденции на тракийските царе. Дворецът е имал Г-образна форма, бил е на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са двата коридора и 13 помещения. Изцяло изсечен в скалите дворецът е един от най-древните монументални мегалитни паметници от времето на траките.

Археологическите проучвания показват, че през втората половина на IVвек е превзет и опожарен. От края на V до началото на VI век градът е възстановен. От 2000г. започват мащабни археологически проучвания под ръководството на проф. Николай Овчаров, които довеждат до цялостно разкритие на грандиозния обект. Екипът попада на голямото златното монетно съкровище от Акропола на Перперикон, което било заровено при превземането на града от цар Иван Александър през 1343 г. по време на голямата война между Византия и България.

Информация и снимки: www.bgchudesa.com