Януари е месец, изпълнен с поводи за празненства и изобилни трапези. Атмосферата е весела и има много възможности за сближаване и приповдигнато настроение. Студът има силата да сплотява и събира хората, а цялата празничност на идващите именни дни е насочена към търсенето на приятна компания, с която да споделим отрупаната маса.
Старото българско име на януари е Голям Сечко, защото този месец се свързва със големите студове и прекъсването на земеделската работа. Името на месец януари идва от римския бог Янус, който е символ на новото начало и пазител на вратите.
Януарският маратон започва с песните на малки сурвакарчета, които благославят бъдещето на възрастните, а в замяна получават малки подаръчета. На 2 януари пък отбелязахме един много показателен за народопсихологията ни празник. Той няма практическо приложение в наши дни, но е ценен знак за отношението на българина към празничността. Известен е още като Риначовден.
Още рано сутринта групи млади ергени тръгват из село, за да свършат една от най-тежките задачи – риненето на оборите в домовете, където има моми за женене. Младите момичета от своя страна ги оглеждат и ги черпят. Днес споделяме с вас още 10 приятни повода за празнуване през януари – месецът на новото начало.
1. Събор на Св. 70 апостоли
Януарският маратон продължава и на 4-ти. Гости посрещат всички, които носят името Тихомир. Името е славянско и означава „тих“ и „смирен“. На този ден църквата чества Събор на 70-те апостоли, а това означава общо празнуване. Освен познатите ни 12 апостоли, Христос имал още 70, които също пращал на проповед. След неговото възкресение те се пръснали по света, за да проповядват с примера си търпение и добродетелен живот.
2. Попова Коледа или Кръстовден
Наричан е още Водокръщи и се отбелязва на 5 януари. Символиката на празничния ритуал е със силата на Кръста земята да се изчисти от некръстените същества от отвъдното и да се подготви за голямото кръщение, което предстои. Попът минава по къщите и ръси светена вода, като едновременно с това оставя по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартеници на 1 март.
3. Йордановден (Богоявление)
Този светъл празник е на 6 януари и е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан. Традиция на този ден е водата да се освещава, попът хвърля кръста в реката, а ергените скачат, за да го извадят. Този, който хване кръста е здрав и щастлив през годината. От напръскването с вода на Йордановден идват и обичаите, свързани с намокрянето на всички именници през цялата година.
4. Ивановден
На 7 януари се отбелязва деня на Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Поверието гласи, че ако времето в този ден е мразовито и студено, през годината ще има богата реколта и урожай. На трапезата има кървавица, свинско със зеле, баница и сарми. Йоан Кръстител е покровител на кумството и празникът е повод да уважим най-важните хора за семейството, а също така близки и приятели.
5. Бабинден
Бабинден е на 8 януари и е женски празник свързан с родилната помощ. В този ден мъжете са само наблюдатели, а понякога и жертва на женското настроение и фриволност. Най-добре е да пазят къщата и да не застават на пътя на вилнеещите жени. В противен случай рискуват ритуално да бъдат връзвани, събличани и да станат за смях в името на женското веселие.
6. Южници, Верижници
На 16 януари се празнуват Св. Вериги на апостол Петър. Той е известен в Старопланинските райони и Северна България. Почита се за здравето на добитъка. В Русенския край Свети Вериги се празнуват три дни – от 16 до 18 януари за здравето на добитъка и хората. Този празник е свързан със забраната да се работи.
7. Антоновден
На 17 януари празнуваме Антоновден, наричан още Лелинден. Според вярването Антон и Атанас са двама братя ковачи, затова празнуват всички железари, налбанти и ковачи. В този ден не се работи нищо, за да се помирим с болестите. Жените трябва да не предат и да не тъкат, за да измамят шарката и чумата. По традиция се коли черно пиле, а именниците правят богато отрупана трапеза и посрещат гости.
8. Атанасовден
Атанасовден празнуваме на 18 януари. Смята се, че на този ден зимата започва да си отива, затова празникът е познат още като Среди зима. Също като на Антоновден празнуват ковачи и железари, а жените спазват същите забрани. В някои райони на България момите и ергените излизат навън, там играят хора, връзват люлки и пеят песни.
9. Петльовден
На 20 януари празнуваме Петльовден, за да са здрави и плодовити момчетата. Този празник свързваме с поверието, че за да се спасят момчетата от еничарство, българите колели петли и с кръвта правели знак на входната врата, че от този дом вече е взето момче за еничар. На някои места този празник е разглеждан и като аналог на обичая Бабинден.
10. Денят на преподобни Ксенофонт
На 26 януари отбелязваме деня на преподобни Ксенофонт. Той и съпругата му Мария изпратили синовете си да се учат в Бейрут. Братята преживели тежко корабокрушение, което ги разделило. Родителите им получили видение, че децата им са живи и здрави. Това е легендата за този прекрасен празник, а на трапезата ни очакват всички, които носят името Живко, Живка и производните им.
Диана Игнатова е студент, специалност „Медия икономика“ в УНСС. Отразявала е важни международни събития и новини в онлайн отдела на VOX Медия. Най-много обича да пише по темите история и култура.
