Раждането на нов човек в семейството винаги е повод за радост и гордост, надежда за бъдещето и образ на реалното безсмъртие на родителите – онази жива и скъпа част от тях, която ще остане и след смъртта им. Много са обредите и ритуалите, които традиционното българско семейство е спазвало в такъв светъл момент. Основни пазителки на новороденото са бабата-акушерка и най-старата жена в дома (най-често свекървата). Те са и тези, които са се грижили за родилката и бебето в първите часове и дни след раждането.
Съветите и указанията, тайнствените действия и предпазните практики са изпълнявани от младата майка безпрекословно, за да осигурят оцеляването и здравето на рожбата ѝ. Не напразно в българския празничен календар има специален празник на акушерката (Бабинден) – толкова голямо е било уважението на сънародниците ни към тази, която довежда живота. На този ден всички жени, родили през изтеклата година са посещавали „бабата”, натоварени с дарове, поливали са й да измие ръцете си и са я обграждали с уважение, породено от огромната признателност към опита, благословените ѝ сръчни ръце и куража ѝ да бъде до тях в най-трудния момент.
Ето 10 задължителни правила, които са спазвали родилките и техните семейства в недалечното ни минало.
1. Раждането е трябвало да протече „на скрито” – в зимника, в някоя малка стаичка или когато се случи извън дома (най-често на полето) в усамотено, закътано място. Ако имало помощничка (бабата, свекървата или някоя близка жена) тя отрязвала пъпната връв със сърп, ако майката била сама – прегризвала я със зъби. Бебето се изкъпвало и първото му повиване задължително се правило в бащината риза (ако бащата е наблизо). От полето детенцето се донасяло, завито в престилката на майката.
2. Вкъщи новороденото се прекървало над въглените в разпаленото огнище (до 2 пъти, ако е момиче и до 7 пъти, ако е момче). Това е остатък от древен обичай, чрез който детето се обрича на дома и рода. Този обичай предшества християнското кръщене, което можело да се състои и по-късно.
3. Тъй като Богородица е приемана за покровителка на родилките, веднага след успешно раждане се замесвала и изпичала малка погача, намазана с мед и раздавана на най-близките за здраве на новороденото. Наричала се „богородична питка”, „повойница”, „бабина питка”. Тя била своеобразна благодарност към небесата за добре протеклото раждане.
4. Личицето на бебето се начерняло със сажди от котлето на огнището, за да стане „грозно” и да не хваща „уроки и лоши очи”. В някои краища слагали само по една черна точка на челцето му. На шапчицата се зашивало синьо мънисто, а на лявата ръчичка се връзвал червен конец.
5. Около постелята на родилката и новороденото се слагали билките Дилянка, Срещниче, Чер оман и други, които са богати на фитонциди (били естествени ароматизатори и пречиствали въздуха). Слагали се още скилидки чесън, против зли сили от всякакъв вид.
6. Огънят в стаята на родилката се поддържал непрекъснато, особено в първите 3 дни, когато се очаквала появата на трите „нави” (загадъчни жени, които носели нещастие и гибел). А и за да не „изстине” (да не се простуди и разболее) родилката.
7. През първите дни абсолютно не се позволява идването на чужди хора в къщата и посещения при родилката. Смятало се, че те могат да донесат магии и да навредят на бебето, майката или млякото ѝ. Освен магии те можели да донесат и инфекции, а „родилната треска” била гибелна по онова време.
8. Не се разрешавало докосване на ръцете на родилката, дори и от най-близките ѝ. Това е доста логично, защото сега ние знаем, че чрез мръсните ръце се пренасят всякакви зарази, а в миналото това е било просто правила за осуетяване на всеки контакт с хора, които ходят „навън” – извън къщата и могат да донесат „лошотия”.
9. До 40-ия ден от раждането на младата майка било забранено да меси хляб, да вади вода от кладенеца, да докосва брадва. Не трябвало да доближава хамбара, а за ходене на полето и дума не можело да става. Това се обяснявало с нейната „нечистота” (все още кървяла след раждането), но всъщност тази забрана я предпазвала от тежък физически труд, който можело да я увреди.
10. Тайнството на кръщението е било първият и основен църковен обред, на който се подлагало новороденото и то през първите 10-ина дни. Некръстеният не можел да бъде венчан, нито опят. Затова дори недоносени, болнави или сакати дечица са кръщавани, та, ако починат, да могат да бъдат погребани по християнски.
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
Коментари