Археолозите, разработвайки обекти от територията на Римската империя, вадят на бял свят артефакти и извличат информация за живота на хората от онова време, за да възстановят по научен път един отдавна изчезнал свят. Те реконструират възможно най-точно римското общество и средата, в която то е съществувало. Но за какво би ни била полезна тази информация?
Ние, европейците, от 21 век се смятаме за най-напредналите, технологично най-модерните и едва ли не най-съвършените човеци в историята на цивилизацията. Понякога забравяме, че културата на Европа е много стара и корените на някои от традициите, характерни за сегашните европейски държави, са много далеч назад във времето. И дори някои от съвременните проблеми имат аналози в древността.
Античността е епохата на най-висок разцвет на културата и изкуствата. А култура и изкуство без образовани създатели и потребители не би могла да съществува. Питам се каква ли е била образователната система в Римската империя?
Ако и вие сте любопитни за приликите и разликите със съвременната такава, запознайте се с 10 любопитни факта от образователната система на Римската империя.
1. “Началните“ училища в Римската империя се намирали под колонадите на улиците. Събирали групи от около 30-ина деца на териториален принцип, които били обучавани от учител (наречен в един уличен графит „plagosus“). Преподавателят разполагал с подвижна черна дъска и дълга, тънка пръчка, с която поправял грешащите ученици. В превод „plagosus“ означава „този, който бие“.
2. В Римската епоха се четяло само на глас, дори когато човек е сам в помещението. Думите се изговаряли силно, а, ако текстът е прекалено дълъг, в края му вече се шепнело. В училищата всички декламирали текстовете хорово. Задължително било научаването и рецитирането на 23-те букви на латинската азбука, както и 12-те таблици – писаните закони на Рим. Четенето на ум се появило чак в Средновековието – в манастирите, където четящите не бивало да смущават молещите се.
3. Писането ставало върху дървени дъсчици, покрити с восък, по които се драскало с перо. Първоначално се пишело „наужким“ – повтаряли се издълбани в дъсчицата букви, за да свикне ръката на детето с формата им. Междувпрочем на леваците в онези времена не им е било никак лесно – всички са били задължени да пишат само с дясната ръка.
4. Началният (масов) етап на обучението включвал овладяването на четене, писане и смятане. След това повечето деца започвали работа. В римското общество трудът на малолетните не се считал за престъпление.
5. Синовете от богати родове продължавали обучението си в частни училища или в домашна обстановка, с наети от семейството учители. Изучавали латинска и гръцка граматика, литература, митология и музика. Учителят (gramaticus) запознавал учениците си и с най-високите образци в изкуството на онова време. Подробно се изучавали произведенията на Омир, Еней, Вергилий, Цицерон и Хораций. Това се считало за задължително за общата култура на младежите.
6. При изявени заложби и специален интерес от младежите, се поканвали и преподаватели по астрономия, математика и география. Тези млади хора били бъдещите изследователи-пътешественици, инженери, градостроители и, разбира се, пълководци, които да водят безбройните военни кампании на империята. Но такова обучение по технически и научни дисциплини на този етап било по-скоро изключение.
7. След като завършели „прогимназия“ (на около 15-16 годишна възраст) момчетата от заможни семейства започвали обучение при rhetor, който да ги въведе в тънкостите на красноречието. Това се считало за задължителна предпоставка за успешна кариера в обществения живот.
8. След овладяване на общите принципи на реториката, обучаващите се разделяли на две групи: едните в направлението suasoriae, а другите в controversiae. Първото направление обучавало бъдещите политици – те се упражнявали в определянето на всички „за“ и „против“ даден аргумент, поддържайки гледната точка, използвайки класически текстове. Второто направление било за хора, които щели да практикуват в областта на правото. Учениците по двойки се упражнявали в поддържането на противоположни тези, създавайки си умения да спорят убедително.
9. Училищата от началния етап, както вече разбрахте, се намирали на самите улици и събирали децата по квартали. „Прогимназиите“ били в домовете на аристократите. А „висшите“ училища – в специални зали, в сгради на големия форум в Рим, които император Траян построил и предоставил за образователни цели. Освен това, на територията само на град Рим имало 28 обществени библиотеки.
10. Учителите в Римската империя отговаряли за обучението и възпитанието на цвета на римската младеж, въпреки това не били много добре заплатени. Най-ниско било заплащането на учителите от началния етап. Малко по-добро – на техните по-специализирани колеги (ludimagistri или literatores) и най-високо на учителите по реторика и политически науки. Въпреки това повечето педагози трябвало да работят допълнително (примерно като писари), за да се издържат.
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
Специфична уязвимост или ограничение на археологическата интерпретация, която може да доведе до неточна реконструкция на римското общество, е склонността към надценяване на елитарните артефакти, оцелели през вековете, за сметка на ежедневните предмети на обикновените хора, както и трудността да се доказват религиозни вярвания само чрез материални останки – ограничение, което е загатнато в пасажа за „възстановяване по научен път“ на „един отдавна изчезнал свят“.