10 села в България, които си заслужава да посетим

Българските села пазят места, истории и традиции, които лесно остават извън обичайните туристически маршрути. Някои привличат със съхранената си възрожденска архитектура и калдъръмени улици, други с красивата природа и необичайното си разположение, а трети са превърнали местните празници, занаяти и обичаи в своя запазена марка.

От Странджа и Родопите до Стара планина има села, заради които си струва да се отклоним от главния път. Следващите десет са добър повод да го направим.

1. Бръшлян – Странджанска магия

Сгушено в сърцето на Странджа, Бръшлян е сред най-добре запазените села в страната. Разположено е в югоизточните склонове на планината и се свързва с история, която отвежда далеч назад във времето. Намира се на 14 км северозападно от Малко Търново и на 64 км от Бургас. Истинското богатство на Бръшлян са автентичните къщи, строени от камък и дърво в характерната странджанска архитектура. По много от къщите са запазени традиционни дърворезби. Интересни за посещение са църквата „Св. Димитър“ от XVII в., килийното училище, превърнато в музей, и аязмото при параклиса „Св. Петка“.

2. Жеравна – Йовковото вдъхновение

Известно като един от най-големите архитектурни резервати у нас, родното село на Йордан Йовков и до днес пази жив възрожденския дух. Жеравна се намира в Източна Стара планина, на 6 км от Котел. Около 200 от къщите са обявени за паметници на културата, а някои от тях са декорирани с изящна дърворезба. Забележителен е и Хилендарският метох, с който се свързва т.нар. Жеравненски препис на „История славянобългарска“. В парк „Добромерица“ всяка година през август се провежда Националният фестивал на фолклорната носия, в който участват представители от всички краища на страната.

3. Делчево – Орелът на Пирин

Разположено само на 10 км от гр. Гоце Делчев, селото е като кацнал скален орел високо в планината. Тук ще се насладите на девствена природа, живописни гледки отвисоко и спокойствие. Къщите са строени във възрожденски стил, а уличките са тесни и изцяло калдъръмени. На места представляват пътечки, които водят към планината. Интересна е Къщата на баба Злата, за която се разказва, че в нея са се събирали Яне Сандански и Гоце Делчев.

4. Солища – В подножието на Перелик

Село Солища е разположено в планински район, който обхваща най-високата част на Родопите – Перелишкия масив. Намира се на 4 км от Широка лъка и на 26 км от Смолян. Над селото се издигат най-високият връх на Родопите – Голям Перелик (2191 м), връх Малък Перелик (2147 м), а на запад от тях е връх Орфей (2188 м). В северния край се извисява Солийски връх (1649 м).

Сред забележителностите е прелестната 300-годишна борова гора, наричана от местните „Черночето“. Някои от дърветата са толкова големи, че не могат да бъдат обгърнати с две ръце.

5. Ковачевица – Родопска приказка

Село Ковачевица е разположено в западната част на Родопите, край река Канина и на 24 км от гр. Гоце Делчев. Според легендите първите заселници пристигат от Търново и Костурско и пренасят по тези земи строителния занаят. Селото е съхранило старинния си вид от края на XIX в. и е сред най-посещаваните места за любителите на селския туризъм. Обявено е за архитектурен резерват. През последните години тук се преселват или прекарват част от времето си много хора на изкуството. Тук са снимани множество чуждестранни и български продукции, сред които и култовият филм „Мъжки времена“.

6. Бели пласт – Каменните гъби

Село Бели пласт днес е известно с природния феномен Каменните гъби, разположен на около 1 км северно от селото, до самия път между Кърджали и Хасково. Скалните образувания достигат до 2,5 м и наподобяват гигантски гъби. В зависимост от светлината променят оттенъците си от розово и зеленикаво до чисто бяло.

Легендата разказва, че каменните гъби са четирите красиви дъщери на местен въглищар, пленени от нашественици и посечени при опита си за бягство. Каменните гъби са официална природна забележителност от 1974 г. Местността е защитена и на нейната територия могат да се наблюдават интересни видове птици.

7. Ганчовец – Ракия магия

Дряновското село Ганчовец е сред нетипичните български села. То не е сгушено в полите на Стара планина, а е разпростряно в две махали.

От 2008 г. Ганчовец се превръща в център на фестивал на домашната ракия и рок музиката. През юли селото посреща кинолюбители, когато се провежда фестивалът „Киномагия“ – неформален фестивал за модерно българско и световно кино с прожекции на открито.

8. Раювци – Българският Стоунхендж

Сгушено в Еленския Балкан, село Раювци е известно най-вече с „Раювските камъни“. Те представляват съвременна каменна композиция, изградена по подобие на древните кромлехи. Огромни каменни късове са подредени в кръг, а върху тях са изписани мисли, старинни знаци и лица.

В центъра е поставен правоъгълен камък, издълбан от горната страна, където посетителите пускат монети за здраве. Конструкцията на Раювския кромлех е изградена през 2017 г. и напомня за Стоунхендж в Англия. Наблизо е паметникът на Вълчан войвода, гордостта на селото.

9. Орешак – Троянски манастир и сливова ракия

Разположено само на 8 км от Троян, село Орешак впечатлява с красиви пейзажи, чист планински въздух, прочутата сливова ракия и традиционните занаяти. Край селото, на брега на река Черни Осъм, се намира един от най-големите български манастири – Троянският.

Всяка година през септември в Орешак се провежда традиционен фестивал на сливата. Събитието включва конкурс за най-добра домашна ракия и най-вкусни сливови ястия. Селото е известно и с Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата.

10. Гела – Магията на родопските гайди

Красивото село Гела е разположено в подножието на най-високия родопски връх – Голям Перелик, на 1500 м надморска височина. Намира се на 16 км от Пампорово и само на 4 км от Широка лъка. Освен с живописното си местоположение и красива природа, селото привлича с традиционното гайдарско надсвирване, което събира много посетители от страната и чужбина. То се провежда на Илинденските поляни край параклиса „Св. Илия“ и е свързано с традицията на стария Илинденски събор в Гела.