10 любопитни факта за Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник

Вече пет десетилетия Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник се развива, обогатява и популяризира родното нематериално културно наследство.

Освен забавление за участници и зрители, фестивалът има състезателен характер. Елементите, според които се оценяват участниците са: представяне на моменти от маскарадна традиция; поддържане и предаване на местна културна специфика; поддържане на местна традиция при маската и облеклото; артистичност на изпълнението.

Ето и 10 любопитни факта за Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва” в Перник, които подбрахме за вас.

1. Пернишкият фестивал е най-старият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965 г., а първото му издание е на 16 януари 1966 г.

2. Първото му издание е под името „Зимен карнавал”, в което участие взимат само групи от пернишкия регион.

3. От 1967 г. фестивалът е национален, като се включват групи от цялата страна.

4. През 80-те години „Сурва” се провежда само два пъти: през 1980 г. и през 1985 г.

5. От 1985 година фестивалът придобива международен статут.

6. През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове.

7. От 1996 г. го до 2008 г. „Сурва” се провежда през две години. След 2008 г., фестивалът става ежегоден, като се провежда в последните събота и неделя на месец януари.

8. На 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник, президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. Решението е взето в град Котор.

9. Традиционно, по време на фестивала се провежда и научна конференция, с участие на едни от най-изтъкнатите учени, етнолози и специалисти в областта от България и Балканите.

10. На 2 декември 2015 г. Междуправителственият комитет на UNESCO за нематериалното културно наследство, който заседава в Намибия, включи народния празник „Сурова” (Сурва) в Пернишко в Представителния списък на UNESCO за нематериалното културно наследство на човечеството. Това е четвъртият български елемент след Бистришките баби, Нестинарството и Чипровските килими, който става част от световното нематериално културно наследство.

Иван Владиславов

Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.