Всяка година в магазините се появяват нови и нови хибридни плодове и зеленчуци. Хибридите достатъчно масово се намират по лавиците на магазините, а такива като нектарините и минеолата, изглеждат така, сякаш са били винаги там.

С тези два плода обаче асортиментът не се ограничава. Списание Forbes избра 10 от най-необичайните плодове и зеленчуци, които са се появили на света благодарение на селекцията.

1. Жълтата диня

Отвън тази диня на ивици е като обикновените дини, само че отвътре е яркожълта. Освен това тази необичайна диня има съвсем малко, в сравнение с обикновената червена диня, семки. Тази диня се е появила на света в резултат на кръстосването на дива диня, която има жълт цвят, с обикновена диня.

И сега кръглите жълти дини се отглеждат през лятото в Испания, а овалните – през зимата в Тайланд. Там жълтата диня е на особена почит, тъй като според местните поверия жълтият цвят привлича парите. Трябва да знаете, че въпреки, че плодовото месо на жълтата диня да е нежно и сочно, не е така сладко, както червеното. Трябва да се спомене, че експериментите по производството на жълта диня започват отдавна. Например, украинските селекционери работят от дълги години в тази посока. Те са използвали диня и тиква и се е получил плод, който е взел ароматът на динята, а по всички останали показатели прилича на тиквата. Този плод е най-добре да се използва за приготвянето на печена тиква.

2. Виолетов картоф

Никого няма да удиви картоф с жълта, розова или дори виолетова кожица. Но картоф, който е виолетов отвътре, е нещо ново. Появата му е свързана с учените от Colorado State University, които дълго са работили над картофа от Андите, докато не са получили този виолетов цвят. този наситен цвят на картофа е свързан с високото съдържание на антоциани, които имат антиоксидантни свойства, които се съхраняват и след приготвянето на картофа.

Тези картофи, които са от сорта “Виолетово величество” се продават в големи количества в Англия, тъй като масово се отглеждат в Шотландия. Популяризацията на необичайния кореноплод сред домакините е заслуга на английския кулинарен гуру Джеймс Оливер, който не се бои да експериментира. От такива картофи се получава оригинално пюре, което с наситен виолетово-син цвят и изглежда много добре в компанията на други зеленчуци. По вкус виолетовият картоф не се отличава от обикновения.

3. Романско зеле

Зеленчукът, който изглежда като пришелец, се явява близък родственик на цветното зеле и броколито, само че неговите нежнозелени съцветия не са с кръгла форма, а с конусообразна и се разполагат на кочана по спирала. Между другото неговата форма е дала поводи за много шеги, които свързват това зеле с летяща чиния, която е паднала някъде в Италия, откъдето това зеле е родом.

Историята на появата на романското зеле е доста по-прозаична: то се е появило преди 10 години, а популяризацията му се дължи на холандски селекционери, които леко са подобрили този зеленчук, познат на италианските домакини още от XVI век. В това зеле има много полезни вещества и малко въглехидрати, заради което лесно се усвоява. Немаловажен факт за родителите, които искат да накарат децата си да ядат зеле: при приготвянето му не възниква характерния аромат на зеле, който така не се обича от децата. Освен това екзотичния вид на растението може да накара децата да го опитат.


4. Плуот

Плуотът представлява хибрид между слива и кайсия. Наименованието му идва от първата и последната сричка на двете английски думи plum (слива) и apricot (кайсия). Плуотът, който повече прилича на слива, има роден брат – априумът, който, обратното, повече прилича на кайсия. Отвън плуотът може да бъде розов, зелен, в бордо и с виолетов цвят, а отвътре – от бяло до наситено синьо. Авторите на този плод взимат около 2 долара за фиданка.

Тя е произведена през 1989 г. в калифорнийският питомник Dave Wilson Nursery. Днес в света има 11 сорта плуот, два сорта априум, един сорт нектаплама (хибрид между нектарина и слива), а също така и един сорт пичплама (хибрид между праскова и слива). Казват, че от плуота се получава отличен сок, десерти, домашни сладка и дори вино. А в свеж вид този плод е истинско лакомство, тъй като плуотът е доста по-сладък както от сливата, така и от кайсията.

5. Динена репичка

Динената репичка е странно растение, което е родово не отвън, а отвътре. Отгоре го покрива бяло-зелена кора, която прави растението да прилича на диня. По форма и размер тази репичка прилича на малка ряпа, а диаметърът й е около 7-8 см. Отвън репичката, както се и предполага е горчива, а близо до средата става сладникава.

Заедно с това тя не е така хрупаща и сочна, както обикновения сорт, и е доста по-твърда. Динената репичка се препоръчва да бъде печена, да се прави от нея пюре, да се добавя при печени зеленчуци или в салати. Много ефектно изглеждат парченцата динена ряпа, посипани със сол. В Калифорния това блюдо е хит.

6. Йоща

За да дадат име на плода на любовта между касисът и цариградското грозде, йощата, са съединили двете немски думи да това johannisbeere (касис) и stachelbeere (цариградско грозде). Плодовете на йощата са с почти черен цвят, размерът им е като на вишна, имат кисело-сладък вкус. Да се произведе касис с големината на цариградско грозде, но при това без бодли, е мечта на хората отдавна.

Кръстоската между касисът и цариградското грозде обаче е създадено едва през 1970 г. в Германия. Сега съществуват два сорта йоща: Червена и Черна, които са със светлочервен и кафяво-черен цвят. Храстът на йощата носи около 7-10 кг плодове, които се използват за десерти, домашни сладка и дори за ароматизация на газирани напитки. Йощата трябва да се консумира при стомашно-чревни заболявания, за подобряване на кръвообръщението и за извеждане от организма на радиоактивни вещества и тежки метали. Йощата, както и касисът, са рядък гост на лавките на магазините, и може да се купи само на малките пазарчета или да си наберете от собствената градина.

7. Броколини

Сложно е да се повярва, че брюкселското и савойското зеле, броколито и алабашът са роднини. Неотдавна в семейството на зелевите се появи още един член. В резултат на кръстосването на обикновеното броколи и зеленчука гайлан (китайското броколи) се е получило растение, което прилича на аспержата, но с главичка на броколи.

Броколини няма силната миризма на зелето, леко е сладникаво, нежно на вкус, напомня броколи и аспержа едновременно. Новият зеленчук съдържа много полезни вещества и е нискокалоричен. В САЩ, Испания, Бразилия е характерна гарнитура. Обикновено то се приготвя или в масло, или се поднася свеж, полят с масло. Броколини отлично се чувства в ориенталските и италианските блюда.


8. Неши

Неши е хибрид между ябълка и круша, който се култивира с много столетия в Азия. Нарича се още азиатска, пясъчна, водна или японска круша. Кръглата ябълка на вкус се оказва сочна, хрупкава круша. Цветът на плода е от бледозелено до оранжево. Ябълката-круша има преимущество пред обикновената круша: тя е по-твърда, затова понася по-добре транспорта и съхраняването.

Използва се или в салати, тъй като неши съдържа много вода, което не е много добре за термичната обработка. Освен това неши се поднася както като закуска, така и като десерт заедно с вино и сирене. Съществуват около 10 особено популярни сорта неши, които се отглежда в САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Чили, Франция и Кипър.

9. Юзу

Юзу или японският лимон е хибрид между мандарината и декоративното цитрусово растение. Жълтият или зелен цвят на плода с набръчката кожица с размерите на мандарина има ярък аромат и кисел вкус. Той се използва от японските още от VII век, когато будистките монаси са го донесли на острова от континента. Плодът е популярен също така и в кулинарията на Корея и Китай. Юзу се използва в болшинството случаи за ароматизиране.

То има поразяваща миризма – цитрусова, с нотки на хвойна и цветни оттенъци. Кората на юзу е една от най-популярните японски подправки. Тя се използва за месни и рибни блюда, добавя се в супи с месо и др. На основата на кората се правят алкохолни и безалкохолни напитки, сладка, сиропи, десерти. Сокът на юзу се използва като оцет и служи за основа на сосове. Освен това растението е участник в японския празник на зимното слънцестоене, който се отбелязва на 22 декември. В този ден деца и възрастни си взимат вана с плодове на юзу, които символизират слънцето.

10. Жълто цвекло

Едва ли жълтото, или, както още го наричат, златно цвекло, ще получи признание на пазара. Никой няма да хареса жълт борш, винегрет в жълто и др. Ако обаче говорим за американците, които нямат определени традиции в областта на кухнята, то те ще се зарадват на жълто цвекло, което не се смачква при приготвянето.

По вкус този зеленчук практически не се отличава от обикновения. Той е също така сладък, ароматен, готов да се включи в компанията на всякакви продукти – от сирене до цитрусови или дори запечен във вид на чипс. Листата на жълтото цвекло могат да се използват в свеж вид за салати.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *