България, българските традиции, обичаи и народност винаги са се свързвали с предания и легенди, витаещи по нашите земи. Българските легенди винаги са привличали вниманието на всеки, които се е заслушвал в тях, с омагьосваща история и пресъздаване на епични случки.
Днес ви представяме 10 български легенди, който обикалят и до днес цялата ни страна. Те са планини, реки и градове. Те са митични създания, красиви моми и храбри юнаци. Те пренасят читателя в едно мистично и неподправено място, където фантазиите и реалността се припокриват сред величествени български пейзажи.
1. Легендата за самодивското хоро
Било много отдавна, когато група дървари тръгнали да секат дърва. Вървял керванът и на едно място решили да пренощуват, тъй като паднала нощта. Пуснали воловете да пасат, напалили огън, вечеряли и решили да лягат. Всеки знаел, че докато не пропеят петлите, не бива да се тръгва на път, защото тъмата е царство на самодиви, самовили, юли и други зли сили, които могат да навредят на човека.
Всички заспали. Но един дървар се събудил по-рано и видял, че Зорница е изгряла на небето. Помислил, че са се успали и събудил всички останали. Впрегнали добитъка и тръгнали, никой не обърнал внимание, че не са чули петлите.
Вървели, вървели и стигнали до една поляна. Там чули тъпани, гайда, смях и викове. Помислили, че са подранили сватбари, но разбрали, че това, което се е виело на полето, било самодивско хоро. Всички мълчали, нищо не се виждало, тръгнали мъжете, а след тях чували смехове и подвиквания.
Изминали доста път, качили се на един хълм, а след тях нямало никого. Повървели и се спуснали в една долчина, било тихо и само реката шумяла. Трябвало да я преминат, но животните навели глава да пият вода. Един младеж попитал спътника си дали това, което са чули на поляната, е самодивско хоро, а той отговорил, че е по-добре да мълчи.
Тъкмо си разменили тези думи и изведнъж в реката започнали да играят, смеят и подвикват много голи жени. Животните се изплашили и мъжете почнали да ги подкарват, но те едвам вървели. Избягали дърварите, керванът пак поел, но на сутринта всички мъже били измрели.
Оттогава тази звезда се нарича Лъжи-керван, защото често мами пътниците и те загиват.
2. Легенда за нос Емине
На 54 км от Бургас – най-източната точка на Стара планина е това място, където планината среща морето, а нашето Черноморие се разделя на северно и южно. Това е нос Емине – най-бурният нос на родното Черноморие. Името на носа се свързва с много предания и легенди, но най-разпространената е тази, че скалата носи старото име на Стара планина – Емон.
С нос Емине обаче има една много красива, но и тъжна легенда. Някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел с красивата си дъщеря тук. Тя расла на воля, плувала, ловяла риба. Морето я направило вилна и смела. Веднъж, в страшна буря, тя спасила давещ се моряк корабокрушенец. Морякът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но не спазил дадената си дума…
От сутрин до вечер, девойката чакала своя любим на носа. Накрая, обезумяла от отчаяние, девойката се хвърлила в морската бездна и вълните станали пурпурночервена. Днес, когато слънцето изгрее, морските води около носа се обагрят в червено и напомнят за неосъществената любов на девойката.
3. Легенда за Марица, Арда и Тунджа
Те били три сестри. Първата била доведена, втората – заверена, а третата – природена. Те се карали постоянно коя е по-хубава, по-работна и т.н. Накрая родителите им се ядосали и ги прокълнали да се превърнат в реки. Проклятието се сбъднало, но пак не се погаждали. Започнали да се карат коя е по-бърза и… пак нямало мир.
Веднъж се обзаложили, да тръгнат към морето, да спят в град Одрин и на сутринта да се надпреварват и която стигне първа, да бъде обявена за победителка. Имало и уговорка, която се събудила първа, да събуди и останали и да тръгнат заедно.
Тунджа (най-малката сестра) била най-хитра. Тя не спала през нощна и при първи петли, не събудила другите сестри, а тръгнала сама по пътя към морето. След час се събудила втората сестра – Арда. Видяла, че Тунджа я няма и събудила най-голямата сестра – Марица. Двете много се ядосали и прокълнали измамницата. Нарекли в клетвата си, сестра им да премине през планини и гори, път да им отвори през камънаци и храсталаци.
Така и станало. Виела се Тинджа между скали, гори и когато двете сестри се втурнали след нея, пътят им бил вече проправен. Те бързо я застигнали, събрали се и заедно поели към морето. Затова сега след Одрин тече една река – Марица.
4. Дяволският мост
Буйната река Арда спъвала всички опити за направа на мост край Ардино. Винаги някаква невидима сила сякаш се противопоставяла на строителите. След безброй опити строителите се отказали и обявили мястото за прокълнато. Един млад майстор се противопоставил на твърдението и започнал да гради моста. Той пожертвал най-милото си, своята любима, като вгради сянката и за да бъде мостът здрав и непоклатим.
Дяволът обаче узнал това и през една тъмна нощ се явил и разкрил тайната за устойчивост на моста. В замяна му поставил условие – за да бъде мостът вечен, трябвало да бъде изграден ликът на Сатаната, който да бъде едновременно видим и невидим. Срокът бил 40 дни. Ако майсторът не успеел, Дяволът щял да взема негова душа и тази на любимата му.
Майсторът се справил с дадения срок и условията. Скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес е непоклатим, а ликът на Сатана наистина съществува – малък хексагон, гравиран на централния свод, видим, когато мостът и отражението му образуват окръжност.
5. Каменната сватба
Млад момък от Зимзелен се влюбил в девойка от съседното село. Никой не познавал нейната хубост, защото тя била с було, само красивите ѝ сини очи се виждали. Бащата откупил девойката с пълен тас жълтици. Тръгнала и тежката сватба. Незнайно откъде се появил силен вятър и открил лицето на булката. Занемял свекърът пред чудната ѝ хубост и сърцето му я пожелало.
И какво да стане… изведнъж цялата сватба била вкаменена. Останал само младоженецът. Заплакал и помолил и той да се превърне в камък. Така и станало – младоженецът се превърнал в камък и застанал до своята любима, за да не може никой и никога да ги раздели. Останала само малката локва от сълзите му, която съществува и днес.
6. Момин проход
Турски големец имал болна дъщеря, не можела да ходи с болните си крака. Той давал всичко, за да се оправи тя. Водил я къде ли не, но никой и нищо не ѝ помагало. Когато минавали през прохода, спрели да си починат и девойката видяла, че наблизо се издига пара. Поискала да я пренасят до там. Видяла малкото вирче, откъдето излизала пара, седнала и потопила краката си.
Станало невиждани чудо, по цялото тяло на момичето преминали приятни тръпки. Казала на баща си, че се чувства по-добре, той се зарадвал и разпоредил да останат за няколко дни. През тези дни тя си потапяла краката, докато накрая се почувствала напълно излекувана. Момата проходила. Оттогава хората нарекли това място – Момин проход.
7. Стобските пирамиди
Преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се събирали на мегдана и се веселили.
В селото имало двама влюбени. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко те решили да вдигнат сватба. Когато разбрала майката за решението на младоженците, отишла в равнината, забила надълбоко голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си, всички гости на сватбата да се превърнат в камъни.
Дошъл денят на сватбата, всички били много щастливи, само майката на булката си остана вкъщи и се молела клетвата да застигне дъщеря ѝ. Когато се извило кръшно хоро чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекър си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. Оттогава в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи на тази незабравима история.
8. Легенда за Гложенския манастир
Киевски княз на име Глож, който бил религиозен човек, заръчал да се построи манастир. В него той искал да положи иконата на Свети Георги Победоносец, която носел със себе си. Така поданиците на княза построили манастир под скалите на връх Камен Лисец.
Но един ден иконата изчезнала. Скоро тя била намерена върху висока отвесна скала. Поданиците връщали иконата в манастира, но всяка вечер тя отново изчезвала и се появявала на стръмната скала. Князът открил знамение в това чудо и разбрал, че това е волята на Свети Георги. Веднага наредил изграждането на нов манастир на отвесната скала. С много труд и мъка манастирът бил построен.
9. Легенда за Странджа
Тя била красива млада жена от знатен род, която по незнайни причини никой не посмял да поиска за жена. Един ден напуснала близките и селото си и се заселила далеч. Не след дълго обаче около девойката започнали да се събират хора, които тя покровителствала и закриляла. Тя ходела с мъжки дрехи, обичала да язди и да плува.
Много кандидати идвали да я искат за жена, но тя връщала всички. Един ден дошли голям брой черни хора, предвождани от своя цар с явни намерения да не си тръгват без Странджа. В този момент земята се разтресла, морето и реките се разбушували, почвата се надигнала и настанал хаос. Когато всичко утихнало имало нови планини, морето от кристално бяло станало мътно и черно, а от черните хора нямало и следа. Така Странджа останала в планината си, която приела нейното име.
10. Манастирът “Седемте престола”
Според преданието седем боляри създали седем красиви селища в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. Спори се кога е основан манастирът – дали през XI или през XIV век. Легенди го свързват с цар Петър Делян и въстанието му през 1040 година срещу византийците.
В някои от легендите се разказва, че неговият трети брат, приел монашеското име Георги, при нахлуването на печенегите, отишъл при втория си брат Дамян във Враца, където решили да построят “Седемте престола”. Те станали първите манастирски ктитори. Краят на легендите гласи, че краят на живота на Петър Делян е бил в манастира и бил погребан в манастирската църква.
Алекс Христов – наскоро влязъл в клуба на 20-годишните, студент по „Журналистика“ в УНСС. Обича да пише и да разказва истории – в мерена и немерена реч. Свободното си време запълва с любима книга или експерименти в кухнята.
