Китай е държава, известна със своята продуктивност. Страната на изгряващото слънце има репутация на най-големия производител и износител на стоки за ежедневна употреба: от клечки за зъби до дрехи и обувки. Днес обаче ще се върнем назад в годините! Подготвили сме списък с 10 изобретения, за които може би и не сте подозирали, че идват именно от Китай.
1. Четка за зъби
Първата четка за зъби, наподобяваща днешната, е от четина и е изобретена в Китай през 1498 г.. Специално създадена за императрицата, тази първа четка била направена от ръчно извличане на четина от диви свине. След това четината се захващала на дръжки направени от кост или бамбук.
2. Книгопечатането
Установено е, че първият печатен текст датира от 868 г. пр. Хр. За такъв се счита будисткият труд от гр. Дунгуан на династията Тан „Диамантената сутра”. Методът, с който е създадена книгата, е печат върху дървени блокове.
3. Чадър
Легенда гласи, че около 1000 години пр. Хр. първият чадър е изобретен за Юн, съпругата на известния дърводелец Лу Бан. Пролетно и есенно време Юн работела на полето, но в случай на дъжд, се намокряла. Изобретението на Лу Бан представлявало „разцепен бамбук, покрит с плат, който при разгъване се превръща в покрив”. Чадърът става известен като „движеща се къща”. Използвал се е само от благородници, а основният материал за направата му е била коприната. Така чадърът се превръща в символ на власт, богатство и могъщество.
4. Барут
Изобретен е през IX в. по време на последната династия Тан (892-908). Китайски монаси искат да създадат еликсир за удължаване на живота. Уви, и до ден днешен подобен серум не е измислен, но благодарение на този процес е открита формулата за барута. Селитрата, най-ключовата съставка в барута, по-късно се използва за медицински цели. Първото предназначение на барута е била за създаването на фойерверки. Запалителните му свойства обаче не убягват на китайците и те моментално прилагат барута във военното дело.
5. Сеизмограф
През 132 г. китайският учен Джан Хън изобретява специален уред, който записва колебанията на земната повърхност. Нарича го „земетръсен ветропоказател“. Първият сеизмограф прилича на голяма бронзова кана за вино с диаметър 1,8 м. Осемте драконови глави, които са извън уреда, символизират осемте основни посоки – север, юг, изток, запад, североизток, северозапад, югоизток, югозапад. 8 отметнати назад жабешки глави с отворени усти са разположени под драконите и ги гледат.
Съдържанието на каната обаче не е известно, но се смята, че е механизъм с махало. При земетресение махалото се люлее с темпото на земетръса, а металната топка се озовава от устата на дракона в устата на жабата, издавайки силен звук. Именно посоката, в която е топката, е първоизточникът на земетресението. Уредът е приеман със скептицизъм, въпреки реномето на Джан Хън. До 138 г., когато „земетръсният ветропоказател” предупреждава за земетресение, идващо на запад от тогавашната столица Луоян. И се оказва прав!
6. Порцелан
Вярва се, че през VII в. (някои считат 620 г. за точната година), по време на управлението на монголската династия Юен, е създаден твърдият порцелан. Именно по времето на Юен основен център, в който се произвежда порцелан, става град Дзиндъджън. От VIII в. започва износът на порцелан за чужбина.
7. Акупунктура
Откриването на древнокитайската техника за намаляване на болката се свързва с управлението на император Хуанди, известен още като Жълтият император. Първият писмен източник, който доказва това, е „Трактат за вътрешното, или за природата на човека”. През I-II в. сл.н.е., когато на власт е династията Хан, е написан трактатът „Трактат за трудните неща“. В него се излагат основните принципи на използването на акупунктурата, както и теорията за появата на заболяванията и тяхната диагностика. Следва написаният през 282 г. труд от Хуанг-Фу Ми „Общ наръчник по акупунктура”. Осем века по-късно, през 1076 г., е създадено първото висше медицинско училище, което обучава сертифицирани специалисти по акупунктура.
8. Ракети
За пръв път думата „ракета” се появява през III в., по време на Трите царства (220 – 280 г.). През 228 г. властва държавата Уей. Тяхната версия на ракета представлява приложена факла към всяка стрела. Основната задача на Уей е защитата на Ченканг (днешния град Баоджи в Северен Китай) срещу нахлуващите войски, водени от Джуге Лян, министър-председателят на държавата Шу Хан. Хао Джао, генерал на Уей, успява да защити Ченканг, като използва огнени стрели. Именно запалимите материали, прикрепени към края на стрелата, са се наричали „ракети”.
С течение на времето ракетата придобива различен облик. През периода на управление династията Сун (960 – 1279). Първата им употреба е през 1232 г., когато китайците използват т.нар. „летящи огнени копия” против монголците.
9. Изпити за държавни постове
По време на управлението на династията Суей (около 605 г.) e въведeно т.нар. „имперско изпитване”. Това е оценъчен тест, организиран от тогавашната власт. Целта на този метод за изпитване е да избира бъдещи управляващи по заслуги, а не по възраст. Преминалите успешно изпита се присъединяват към престижната група от властители, под ръководството на император Янг.
По-късно династията Тан усъвършенства тази изпитна система. Достигането до държавен пост е бил доста трънлив – кандидатите са преминавали през провинциални, градски и финален изпит в императорския дворец, ръководен от самия император. След края на финалното изпитание, се изнасят списъци с успешно преминалите го кандидати и постовете, които ще заемат.
10. Парашут
През 86 г. пр.н.е. историкът Сима Циен за пръв път пише за императорът Шун. В книгата си „Шиджи” китайският историк разказва как, за да оцелее при скок от горяща сграда, императорът изработва импровизиран парашут. Шун хванал конусовидни сламени шапки, за да забави падането си и така оцелял.
Мирослав е студент във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Занимавал се е с музика през голяма част от живота си. Интересите му се разпростират от изкуство и чужди езици до история и (гео)политика. Обича черния цвят, кучетата и природата. Вярва в думите на Сервантес: „Свободата е най-висшето благо!“
