10 изключителни кандидатстудентски бисера през годините

Матурите имат своята очарователност и не липсват мъдри мисли върху произведенията всяка година, но не трябва да пренебрегваме възможностите на кандидат-студентите.

Упорити и мотивирани, тези умове творят върху белите листове и, както се казва, „изливат душите си“ по-добре от Яворов.

По-високото ниво на подготовка позволява по-голяма свобода и обем на информацията, които в крайна сметка улесниха събирането на 10-те най-добри от наистина добрите кандидатстудентски бисери през годините.

1. „Този дъб е борът, който расте в дома на Гераците!“

• Топ мисъл!!! Заслужаваща най-малко 3. Така де, за да стигне балът поне за една… Българска филология.

2. „Само ако погледнем абстрактно на проблема, ще се получи ярка яснота!“

• Хиперболизирането на нищожността на ситуацията, може да помогне, но и да навреди.

3. „В творбата се очертава двубой между тримата герои?!“

• Това обаче може и да е заради тафтологията.

4. „Риторичният Ботев въпрос „Кой те в таз рабска люлка люлее?“ показва, че в стихотворението „Елегия“ българският народ се е избебил.“

• Ама, разбира се, че е „избебена“ ситуацията/ ако не го разбирате, трябва да почетете още малко…

5. „Люцкан колкото си стяга униформата, толкова му пада“, че направо му ходи!

6. „Понеже обичам да казвам, а в момента нямам време да доказвам, заявявам, че най-добрият анализ на „Градушка“ си е самата творба!“

• Основоположник на нов вид интерпретация с стихова ямб-форма.

7. „В стиховете „Бог въздъхне, вятър лъхне, вий се къдрава лоза!“ диханието на Яворовия бог изразява крайна досада!“

• Дълбокомислен завършек на двете страници анализ по това толкова такова стих… ще свърши химикала, ако го довърша.

8. Начало и край на темата „Страдание и спасение в поезията на Дебелянов“: „Страдание. Спасение. Страдание и спасение…“

• За да е ясна рамката на анализа!

9. „Аз поставям Ботев в Менделсоновата таблица на поетите!“

• Може би се има предвид Менделеевата таблица, а не автора на сватбения марш! Обаче… не е много сигурно!

10. „Залутан между точките и тиретата, чрез поредица от епилептични изречения Яворов създава трагична картина на битието.“

• Бъдещият студент вероятно има предвид не поетическата пунктуация и стиховата графика на поета, а биографичния факт, че Яворов е работил като телеграфист; с думата „епилептични“ пък той (пак вероятно) назовава „елиптичните“, т.е. непълните изречения, които използва поетът. Но може и да бъркам…