Веднъж запитан кое е най-важното за цивилизацията изобретение на човека, Айнщайн отговорил: „Хлябът“. А е изобретение, защото не е съществувало в готов вид в природата. В този смисъл огънят е първото човешко откритие – стихия, на която предците ни намерили приложение.

Думата „хляб“ е от индоевропейски произход и е название на каменната плоча, върху която се е пекло тестото. Любопитно е и значението на думата „жито“ (общославянското наименование на зърнените храни) – произлиза от глагола „жить“ – „живея“. Хлябът е живот за вечно гладната човешка общност още от дълбока древност, та чак до ден днешен.

Нещо повече – в народните вярвания самият хляб е жив и… силен, а парата, която се вдига над него, когато е горещ, е душата му. В една стара народна приказка хлябът казва: „Силен съм, защото, като ме хвърлят в земята, шест месеца лежа зарит и търпя. Сетне ме режат със сърпове (жънат), газят ме с дикани (вършеят) – аз пак трая. Карат ме на воденица и ме мелят между камъните, а аз пак се държа. На огън ме пекат и аз още търпя. Със зъби ме разкъсват и дъвчат – аз трая и продължавам да съм жив… И от силата си давам на човека – да бъде непобедим…“

В една народна песен, описваща опожаряване на родното село и дългите бежански скиталчества на героинята, тя казва на гладните си деца: „Я ке ви месем погача // нис пръсти ке я отсеям, //со сълзи ке я замесим, // на сърце ке я изпечем…“ Защото човек може нищо друго да не притежава, но хлябът е последното му богатства – хлябът е оцеляването му.

В хляба и в култа към него човечеството хилядолетия наред е влагало много фантазия, труд и старание. В своите обредни практики и българинът се е стремял да омилостиви силите, от които зависи реколтата. И това се е правило през всички сезони на годината, на всеки светъл ден от празничния календар. „Шарения“ (пластично украсен) обреден хляб бил оброк за плодородие, за здраве и семейно благополучие. А разновидностите му били толкова много, че в трудът си „Жива старина“ един от доайените на българската етнография – Димитър Маринов описва повече от 470 вида обреден хляб и казва, че има още.

В началото на ХХІ век земеделието и скотовъдството вече са много далече от старите практики и представи, но „хубавият ден Гергьовден“ все още е празник не само на военните, но и на хората, занимаващи се с производството на храна. Навръх този ден ето 10-те специални елемента, които са били задължителни за гергьовския хляб.


1. От формите най-често срещана е била кръглата. Тя наподобявала слънчевия диск (от слънцето идва светлината, топлината и събуждането на природата, под слънчевите лъчи расте и зрее реколтата), но на този ден се правели и малки хлебчета с опростена форма на агънца и се раздавали на децата в семейството. В някои краища на България се омесвал и хляб с форма на змия – змията в народните вярвания е пазител на водите, а знаем поговорката „На Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица“, показваща, че настъпва сезон, в който сушата би била пагубна не само за насажденията, но и за животните.

10 характерни фигури върху обредните гергьовски хлябове

2. Оградата – това е парче дълго тесто, с което се опасвала периферията на кръглата погача. Символизирала границата между „свое“ и „чуждо“, между „питомно“ (домашните животни) и „диво“ (околната природа), между реда и хаоса. Смятало се, че е магическа, непроходима граница. Но „оградата“ не трябвало да е „сключена“ (затворена) – „за да могат да излизат овцете и агнетата на паша“. Пред отвора на оградата се слагала фигурката на кучето или стопанина, като пазители на „имота“. В някои части на страната „оградата“ била с формата на змия (в значението ѝ на стопанин и пазител на богатствата). Тогава обръчът, който опасвал погачата бил лъкатушещ или зигзаговиден.

3. Гегата (тоягата на овчаря) представлявала водещото начало, волята на стопанина, но била и символ на овчарската професия. Тя най-често затваряла входа на кошарата. Правила се като извита пръчица от тесто или се сглабявала от два елемента, като се целяло максимално наподобяване формата на истинската овчарска тояга. Освен това гегата се свързвала и с библейския персонаж Иисус Христос, който бил пастира на човешкото стадо, мъдрият и грижовен предводител на християните.

4. Кучето – едно или няколко (но винаги нечетен брой фигурки – 3 или 5), разположени извън оградата на кошарата. Понякога ги правели като топчета от тесто, друг път представлявали двойни спирали. По-рядко се използвали зооморфни изображения, наподобяващи фигурата на куче, чрез плоски парчета тесто, на които чрез частично изрязване се придавала формата на животните. Близо до входа на оградата се слагало по-голямо „куче“, така нареченото „съботно“ (родено в събота и считано за особено зорко, зло и безстрашно).

5. Овцете и агнетата – изобразявали се чрез многобройни топки от тесто с групирани около тях малки топчици. Всички те били разположени вътре в предпазния магически кръг – оградата, „за да не се губи стоката по дерета и храсталаци“, а да се събира на куп и да може да бъде наглеждана и опазена. Понякога гергьовската погача се украсявала по различен начин – вместо наподобяване на кошара с дребен добитък, повърхността на кръга се разделял на квадрати от 8 пресичащи се тестени пръчки, а във всяко от получените квадратчета се поставяло по едно разполовено топче – „да се множат овците“.

10 характерни фигури върху обредните гергьовски хлябове

6. Овенът – „бащата“ на стадото, мъжкият родител на всички агнета бил особено почитан персонаж, тъй като функцията му била много „отговорна“ – без това (задължително красиво, яко и здраво) животно стадото нямало да се „плоди и множи“. Изобразявал се като по-едро топче от тесто, отгоре на което се залепвало малко топче (главата), гарнирано с извита пръчица от тесто, с формата на рога.

7. Магарето – незаменимият помощник на овчаря, животното, което носи дисагите (с водата и храната, топлата дреха за внезапно застудяване през лятото в планината и другия багаж) също намирало място върху обредната пита. То представлявало най-голямото топче тесто и също било „прибрано“ в оградената част.


8. Солта – интересно е, че в различни краища на България върху обредния гергьовски хляб се отделяло място и за безценната за живота на добитъка каменна сол. Тя се изобразявала във вид на тестено квадратче, в повечето случаи плоско (изрязано с нож), което е сложено в средата на обръча, представляващ кошарата и заобиколено от „животните“. Зачитането на солта имало и предпазно значение – вярвало се е, че, ако не бъде уважена, можела да поскъпне или изчезне от пазара.

9. Кръстът или просфората – те били религиозни символи (или набор от символи). Гергьовден е един от големите християнски празници и освен с погача тип „Кошара“ можело да бъде почетен и с хляб, върху който декоративно е изобразен кръст или отпечатана фигура от християнски знаци и църковнославянски букви. Кръстът можело да е направен от парчета тесто (плоски или кръгли), а също така чрез набождане или изтегляне с две вилици. Понякога се „отпечатвал“ чрез натискане с шишарка. Просфората (печат божи) се получавала с натискане на резбован дървен или изработен от глина печат в средата на тестото.

10 характерни фигури върху обредните гергьовски хлябове

10. Зеленината и синият конец – зеленината била характерна за обредните хлябове тип „кравай“, в които отворът в средата можело да е съвсем малък (колкото да се закрепят няколко стръка) или по-голям – позволяващ да се наниже на гегата. Зеленината върху гергьовските погачи или краваи била от бодлива круша, чесън или коприва (все „враждебни“ растения) и се слагала за да бягат от овчаря и стадото му юдите, самовилите и болестите. С крушови клонки или стръкове коприва се украсявали и съдовете, в които щяло се надои първото за сезона мляко на този ден. Те, заедно със синия конец, който се увивал около кравая, през чиито отвор щяло да се направи първото доене имали предпазно предназначение – да „избодат лошите, завистливи очи, които можели да навредят на добитъка“.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *