На най-южния връх на планетата се намира една от най-загадъчните територии в света – замръзналото царство на Антарктида.

Антарктида е наистина много по-различно място от всяко друго на Земята. Тази ледена пустиня (да, води се пустиня) е най-студеното и най-ветровито място на планетата ни, както и най-сухото.

Там е била регистрирана и най-ниската температура на сушата от -89.2 °C (-128.6 °F). Леденият ѝ простор обхваща повече от 14 милиона квадратни километра, което го прави петия по големина континент в света. Ето и 10 истории, които крие.

1. Има само един „ден“ през цялата година

Да, точно така. Но все пак този „ден“ не е само 24 часа, както всички си представяме. Слънцето на Антарктида изгрява на 21-и септември и залязва на 22-и март. Този дълъг ден представлява лятото на континента.

2. Антарктида е гробище на континентални останки

Анализ от данните от GOCE в Кил, Германия показа, че Източна Антарктида е като мозайка от поне три малки протоконтинента, наричани кратони. Единият прилича на част от скалната основа на Антарктида, вторият наподобява част от Индия, а в третия са се слели части от древни морски дъна. Не се знае с точност кога са се създали тези части. Възможно е това да е станало, когато се е оформил суперконтинентът Родиния, или пък, когато се е появила Гондвана.

3. „Фрам“

„Фрам“ е името на кораб, използван в експедиции до Арктика и Антарктика от норвежките изследователи Фритьоф Нансен, Ото Свердруп и Руал Амундсен. Счита се за най-добрия и здрав плавателен съд построяван някога за полярните изследвания. За да се запознаят с вековната му история, днес хиляди хора всяка година посещават музея „Фрам“ в град Осло. Хавиер Качо, испански полярен изследовател, пише книгата „Аз, Фрам“, за да проследи историята му.

10 истории за Антарктида

4. Амундсен и Скот

Антарктида няма коренно население. През февруари 1775 г., по време на второто си плаване, капитан Кук нарича съществуването на такъв полярен континент „вероятно“ и в друго копие на дневника си пише: „Твърдо вярвам и е повече от вероятно, че сме виждали част от него.“ И въпреки това, никой не е стъпвал на този полярен континент, докато преди около 100 години, Амундсен и Скот не поемат към най-опасното и дълго приключение в живота им.

На 1 юни 1910 г. на кораба „Тера Нова“ Робърт Скот се отправя към Антарктида и на 3 януари 1911 г. влиза в залива Макмърдо, където хвърля котва и започва пренасяне на товарите на сушата. Няколко дни след установяването на базовия лагер Скот научава, че има конкурент в лицето на норвежеца Руал Амундсен.

От този ден нататък започва трагедията на Скот и неговите другари. В крайна сметка, след надпреварата на двамата, Руал Амундсен достига първи до Южния полюс и става първият човек стигнал дотам. А екипът на Скот, разочаровани, гладни и страдащи от скорбут, тръгват обратно след загубата си и намират смъртта си.


5. Шакълтън

Шакълтън е име на планина, лунен кратер, залив и ледник. Разбира се, кръстени на човек – Ърнест Шакълтън. Той е един от най-великите полярни изследователи. Допринесъл е с толкова много за Антарктида и е открил толкова много неща по нея, че е чудно колко рядко се споменава името му, когато се говори за Ледения континент.

Най-известната история с него е тази на кораба му „Ендюрънс“, който е смачкан от ледени блокове и започва да потъва по пътя за Южния полюс. Моряците се прехвърлят на един ледник, който обаче скоро започва да се топи, и им се налага да се прехвърлят на последните непотънали лодки от кораба.

През април 1916 година стигат до безлюдния остров Елефант. Шакълтън знае, че най-близкото им спасение е на 1500 километра, но това не го спира – качва се на една от лодките и след няколко огромни препятствия по пътя му, успява да стигне до Южна Джорджия и да спаси всички от екипажа си.

6. Фритьоф Нансен

Експедицията „Фрам“ на Нансен от 1893 – 1896 г. е опит на норвежкия изследовател Фритьоф Нансен да достигне географския Северен полюс, като използва естествените течения изток-запад на Арктическия океан. Много полярни изследователи нямат вяра в него, но Нансен откарва кораба си „Фрам“ на Новосибирските острови в източната част на Северния Ледовит океан, замразява го в един леден къс на водата и изчаква течението да го пренесе към полюса.

Нетърпелив от бавната скорост и хаотичния характер на течението, след 18 месеца Нансен напуска кораба с екип от кучета и шейни и се запътва по ледовете към полюса. Така и не го достига, но постига рекорд за най-далечна достигната северна ширина. Междувременно „Фрам“ продължава да се движи на запад, изплувайки накрая в Северния Атлантически океан.


7. Популация

Континентът няма постоянно население, но няколко правителства поддържат постоянни научноизследователски станции на него. Броят на хората, които извършват и подкрепят научни изследвания на Антарктида и близките му острови варира от около 1000 през зимата до около 5000 през лятото, което му придава плътност на населението между 70 и 350 жители на милион квадратни километра.

Много от станциите имат персонал целогодишно, а зимният персонал обикновено пристига от родните си страни за една година. Имат си дори една православна църква – Троицката църква, открита през 2004 г. на руската станция Белинсхаузен – която се обслужва целогодишно от един или двама свещеници, които се сменят всяка година.

10 истории за Антарктида

8. Политика

Дори Леденият континент не може да избяга от политиката. Няколко държави претендират за суверенитет в определени региони. Докато няколко от тези страни взаимно признават твърденията си, валидността на тези твърдения не се признава универсално.

Статутът на Антарктида е регламентиран от Договора за Антарктида от 1959 г., подписан от дванадесет държави. Той определя Антарктида като научен резерват, установява свободата на научните изследвания и опазването на околната среда и забранява военната дейност на Антарктида. Това е първото споразумение за контрол на оръжията, сключено по време на Студената война.

9. Метеорити

Метеоритите от Антарктида са важна област на проучване на материал, образуван рано в Слънчевата система. За повечето се смята, че произхождат от астероиди, но някои може да са с произход от по-големи планети. Първият метеорит е открит през 1912 г. и е кръстен Адели Ленд.

Повечето от метеоритите са паднали върху ледената покривка през последните милион години. В сравнение с метеоритите, събрани в по-умерените райони на Земята, антарктическите метеорити са добре запазени.

10 истории за Антарктида

10. Температурата

Около 1/3 от Ледения континент е застрашен от глобално затопляне. Антарктическият полуостров се затопля по-бързо от много други области на Земята. Всъщност това е една от най-бързо затоплящите се зони на планетата.

През последните 50 години средните температури са се повишили с 3 °C (37.4 °F), пет пъти повече от средното увеличение на Земята. Ледниците започват да се топят. Въпреки че не се очаква Антарктида да се разтопи някога и да попречи на хората, е силно притеснително какво влияние има глобалното затопляне.

Не случайно на континента са взети сериозни мерки за опазването на околната среда и хората, които се връщат оттам, често споделят, че Антарктида ги е научила да обичат и да се грижат за природата, защото там осъзнават колко е важно това.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *