На най-южния връх на планетата се намира една от най-загадъчните територии в света – замръзналото царство на Антарктида.
Антарктида е наистина много по-различно място от всяко друго на Земята. Тази ледена пустиня (да, води се пустиня) е най-студеното и най-ветровито място на планетата ни, както и най-сухото.
Там е била регистрирана и най-ниската температура на сушата от -89.2 °C (-128.6 °F). Леденият ѝ простор обхваща повече от 14 милиона квадратни километра, което го прави петия по големина континент в света. Ето и 10 истории, които крие.
1. Има само един „ден“ през цялата година
Да, точно така. Но все пак този „ден“ не е само 24 часа, както всички си представяме. Слънцето на Антарктида изгрява на 21-и септември и залязва на 22-и март. Този дълъг ден представлява лятото на континента.
2. Антарктида е гробище на континентални останки
Анализ от данните от GOCE в Кил, Германия показа, че Източна Антарктида е като мозайка от поне три малки протоконтинента, наричани кратони. Единият прилича на част от скалната основа на Антарктида, вторият наподобява част от Индия, а в третия са се слели части от древни морски дъна. Не се знае с точност кога са се създали тези части. Възможно е това да е станало, когато се е оформил суперконтинентът Родиния, или пък, когато се е появила Гондвана.
3. „Фрам“
„Фрам“ е името на кораб, използван в експедиции до Арктика и Антарктика от норвежките изследователи Фритьоф Нансен, Ото Свердруп и Руал Амундсен. Счита се за най-добрия и здрав плавателен съд построяван някога за полярните изследвания. За да се запознаят с вековната му история, днес хиляди хора всяка година посещават музея „Фрам“ в град Осло. Хавиер Качо, испански полярен изследовател, пише книгата „Аз, Фрам“, за да проследи историята му.
4. Амундсен и Скот
Антарктида няма коренно население. През февруари 1775 г., по време на второто си плаване, капитан Кук нарича съществуването на такъв полярен континент „вероятно“ и в друго копие на дневника си пише: „Твърдо вярвам и е повече от вероятно, че сме виждали част от него.“ И въпреки това, никой не е стъпвал на този полярен континент, докато преди около 100 години, Амундсен и Скот не поемат към най-опасното и дълго приключение в живота им.
На 1 юни 1910 г. на кораба „Тера Нова“ Робърт Скот се отправя към Антарктида и на 3 януари 1911 г. влиза в залива Макмърдо, където хвърля котва и започва пренасяне на товарите на сушата. Няколко дни след установяването на базовия лагер Скот научава, че има конкурент в лицето на норвежеца Руал Амундсен.
От този ден нататък започва трагедията на Скот и неговите другари. В крайна сметка, след надпреварата на двамата, Руал Амундсен достига първи до Южния полюс и става първият човек стигнал дотам. А екипът на Скот, разочаровани, гладни и страдащи от скорбут, тръгват обратно след загубата си и намират смъртта си.
5. Шакълтън
Шакълтън е име на планина, лунен кратер, залив и ледник. Разбира се, кръстени на човек – Ърнест Шакълтън. Той е един от най-великите полярни изследователи. Допринесъл е с толкова много за Антарктида и е открил толкова много неща по нея, че е чудно колко рядко се споменава името му, когато се говори за Ледения континент.
Най-известната история с него е тази на кораба му „Ендюрънс“, който е смачкан от ледени блокове и започва да потъва по пътя за Южния полюс. Моряците се прехвърлят на един ледник, който обаче скоро започва да се топи, и им се налага да се прехвърлят на последните непотънали лодки от кораба.
През април 1916 година стигат до безлюдния остров Елефант. Шакълтън знае, че най-близкото им спасение е на 1500 километра, но това не го спира – качва се на една от лодките и след няколко огромни препятствия по пътя му, успява да стигне до Южна Джорджия и да спаси всички от екипажа си.
6. Фритьоф Нансен
Експедицията „Фрам“ на Нансен от 1893 – 1896 г. е опит на норвежкия изследовател Фритьоф Нансен да достигне географския Северен полюс, като използва естествените течения изток-запад на Арктическия океан. Много полярни изследователи нямат вяра в него, но Нансен откарва кораба си „Фрам“ на Новосибирските острови в източната част на Северния Ледовит океан, замразява го в един леден къс на водата и изчаква течението да го пренесе към полюса.
Нетърпелив от бавната скорост и хаотичния характер на течението, след 18 месеца Нансен напуска кораба с екип от кучета и шейни и се запътва по ледовете към полюса. Така и не го достига, но постига рекорд за най-далечна достигната северна ширина. Междувременно „Фрам“ продължава да се движи на запад, изплувайки накрая в Северния Атлантически океан.
7. Популация
Континентът няма постоянно население, но няколко правителства поддържат постоянни научноизследователски станции на него. Броят на хората, които извършват и подкрепят научни изследвания на Антарктида и близките му острови варира от около 1000 през зимата до около 5000 през лятото, което му придава плътност на населението между 70 и 350 жители на милион квадратни километра.
Много от станциите имат персонал целогодишно, а зимният персонал обикновено пристига от родните си страни за една година. Имат си дори една православна църква – Троицката църква, открита през 2004 г. на руската станция Белинсхаузен – която се обслужва целогодишно от един или двама свещеници, които се сменят всяка година.
8. Политика
Дори Леденият континент не може да избяга от политиката. Няколко държави претендират за суверенитет в определени региони. Докато няколко от тези страни взаимно признават твърденията си, валидността на тези твърдения не се признава универсално.
Статутът на Антарктида е регламентиран от Договора за Антарктида от 1959 г., подписан от дванадесет държави. Той определя Антарктида като научен резерват, установява свободата на научните изследвания и опазването на околната среда и забранява военната дейност на Антарктида. Това е първото споразумение за контрол на оръжията, сключено по време на Студената война.
9. Метеорити
Метеоритите от Антарктида са важна област на проучване на материал, образуван рано в Слънчевата система. За повечето се смята, че произхождат от астероиди, но някои може да са с произход от по-големи планети. Първият метеорит е открит през 1912 г. и е кръстен Адели Ленд.
Повечето от метеоритите са паднали върху ледената покривка през последните милион години. В сравнение с метеоритите, събрани в по-умерените райони на Земята, антарктическите метеорити са добре запазени.
10. Температурата
Около 1/3 от Ледения континент е застрашен от глобално затопляне. Антарктическият полуостров се затопля по-бързо от много други области на Земята. Всъщност това е една от най-бързо затоплящите се зони на планетата.
През последните 50 години средните температури са се повишили с 3 °C (37.4 °F), пет пъти повече от средното увеличение на Земята. Ледниците започват да се топят. Въпреки че не се очаква Антарктида да се разтопи някога и да попречи на хората, е силно притеснително какво влияние има глобалното затопляне.
Не случайно на континента са взети сериозни мерки за опазването на околната среда и хората, които се връщат оттам, често споделят, че Антарктида ги е научила да обичат и да се грижат за природата, защото там осъзнават колко е важно това.
Мечтателка по душа, с голямо въображение и винаги пълна с различни и необичайни идеи. Владеe пет езика. Страст са ѝ писането, природата, звездите, пътешествията и латиноамериканската култура.
Коментари