10 доказателства за зараждане на човешката култура в земите на днешна България

0

Когато се опитаме да си представим нашите древни предшественици, пред очите ни се появява картина на космати нискочели човекоподобни, които общуват със сумтене и крясъци. Не, че не е имало и такъв етап в човешкото развитие, но оказва се, зараждането на културата при тези примитивни същества се е случило доста по-отдавна от досега приеманото.

На всичкото отгоре на наша територия има доста ранни прояви на изкуство, писменост, наука и технологии… И то не на кулинарното изкуство, технологията на смилане на зърното и изработването на домакински съдове или получаването на праисторическа бира. Макар, че само по себе си изобретяването на готвената храна също е интелектуален скок.

Не битовизмите ни интересуват нас, а проявите на чиста наука и изкуство, наченките на религиозни разбирания и практики…

Какво означава „култура“? Най-просто казано тя е противоположното понятие на „натура“, тоест на природното, есественото. Следователно културата е продукт на мисловната дейност на човека – неговият изкуствен материален и духовен свят.

Ето и 10 доказателства за зараждане на човешката култура в земите на днешна България.

Снимка: д-р Алета Гуадели, парче животинска кост от Пещера Козарника

1. През 1996 г. в пещерата Козарника, недалеч от Белоградчик започват археологически разкопки от екипа на учените Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Поради изключителната дълбочина на културните пластове разкопките продължават до ден днешен. От този „кладенец на времето“ са извадени множество находки, сред които зъб на хомонид отпреди около 1 400 000 години. Досега останки от първобитни хора са откривани в Испания – отпреди 800 000 години и в Турция – отпреди 400 000 години. Това означава, че нашите земи са първите на континента Европа, населени с хора.

Най-древния артефакт, свидетелстващ за умствена дейност сред тези квартиранти на пещерата Козарника е парче животинска кост, дълго 8 см., върху които има нанесени правилни успоредни резки, подредени в 4 групи. Тези резки са първите символи, които човекът е използвал. Индивидът от рода Homo erectus е отразил върху тази кост нещо, което е искал да преброи и запомни. А от броенето до събирането и изваждането разстоянието не е толкова голямо. Може би това са наченките на математиката?

Сензационното в българското откритие е това, че според повечето учени прачовекът не можел да извършва толкова сложна умствена дейност. Изложеното в археологическия музей в София парче кост обаче доказва обратното.

Скални рисунки пещера Магурата

2. Близо до град Белоградчик се намира и пещера Магурата. Нейната добре известна галерия със скални рисунки е открита още през 1890 г. от група учители, влезли за да изследват пещерата. От тогава до сега множество учени са проучвали рисунките и са се произнасяли за предполагаемата им възраст.

Счита се, че рисунките изобразяват ловна сцена и религиозна церемония. Анализът на ловната сцена навежда учените на един прост извод, който по-късно се е потвърдил от изследванията – нарисуваните големи птици, приличащи на щрауси и дългошиести животни, оприличени на жирафи са живели на нашия континент (което е доказано с откриването на черепи и кости) преди последния ледников период, тоест преди 11 000 години. Следователно праисторическите художници са започнали да украсяват своя каменен дом още в старокаменната епоха, продължило от 2 000 000 години до Х хилядолетие преди Хр. Тогава се е зародило изобразителното изкуство на праисторическия човек.

3. В религиозната сцена, изобразена в скалната галерия на пещера Магурата е изобразена божествена женска фигура, танцуваща между почитащите я жреци – Великата богиня майка. Според археоложката Мария Гамбутас от Харвардския университет, за период от 3 000 години, всички общества, които са населявали Балканския полуостров са създали и развили цивилизация, която била мирна, духовно богата и живееща в хармония с природата. Олицетворение на природата е Богинята-майка. Намерените нейни стотици изображения – скални рисунки, фигурки от глина, кост и камък го доказват.

„Великата богиня майка обединява основните моменти от жизнения цикъл – тя раждащата, дарява живот, но и като неумолима сила донася смъртта, но и в смъртта влага кълна на новия живот.“ – пише Гамбутас.

Създаването на религиозни представи е още една стъпка напред в духовното развитие на нашите предци. А различните форми на изобразително изкуство доказват творческото начало у човека. Способността да се изобразява не само реалността, но и фантазията е още по-голям напредък.

4. Друга форма на религиозното изобразително изкуство е трудоемкото дооформяне на така наречените миметолити – скали с необичайна форма, в които с помощта на фантазията могат да се видят образи на животни и хора. Примери за такива монументални „произведения на каменоделското изкуство“ могат да се видят и досега: в центъра на светилището до махала Вежница на с. Татул са скулптирани лица, глави или цели фигури на праисторически антропоморфни и зооморфни идоли; върху отвесните скали на древното светилище до махала Гъсак на с. Долна Чобанка може да се различи огромно по площ човешко лице; в светилището на махала Аджиулук на с. Биволяне също; над с. Чуково, община Момчилград от монолитна скала е скулптиран лъв, полегнал надясно; в светилището на връх Учкале, над гр. Джебел се забелязва огромен орел, носещ в човката си трон и т.н.

Из цялата планина Родопи, както и в други български планини има оформени от древните хора митологични същества. Нещо повече, в някои от случаите, както смята проф. Тодор Бояджиев – много от скалните струпвания не са естествени, а са сглобени от хората. Те са монтирали към естествените скали други обработени каменни блокове, за да постигнат прилика с фантастични или реални персонажи.

Пещера утроба, с.Ненково, обл. Кърджали

5. Идеята за нуждата от дом за човека и дом за божеството е дала началото на архитектурата. Хилядолетия наред домове на праисторическите хора са били естествените скални кухини – пещерите. Логично е, че и първите храмове са били пещерни. Обожествявали се скали, в чиито основи имало цепнатини или цели пещери.

За светилища нарочно били избирани пещери, наподобяващи интимните части на Великата богиня майка, а при липса на достатъчно прилика, скалните отвори били дооформяни с издялкване, докато се получи пещера-утроба. Такива светилища има във всички български планини. С времето те получили все по-усложнена структура, докато се развили в цели комплекси и образували мрежа. Смята се, че първите светилища в Родопите са възникнали в края на VII-то – началото на VI-тото хилядолетие пр. Хр., а цялостната система от светилища се е развила през V-тото хилядолетие пр. Хр.

Скален комплекс до с. Бузовград „Дверите на слънцето“, снимка desant.net

6. На територията на България са открити десетки скални светилища, сред които няколко мега-комплекса – Перперикон, Татул, Харман кая, Щерна, Тангардък кая (Момчилградско), скалното светилище до с. Свирачи (Ивайловградско), Палеокастро (Тополовградско), Белинташ (Асеновградско), огромния скален комплекс до с. Бузовград, наречен Дверите на слънцето и др. Местата, където са създадени тези светилища били избирани много внимателно, за да отговарят на определени условия:

„Най-често са избирани местности, където планинските хребети образуват широк кръг. Самите светилища били разполагани в центъра на кръга и при това върху най-ниското възвишение. Видимостта към него от всички точки на просторната планинска окръжност е била отлична. Това разположение е давало прекрасна възможност за астрономически наблюдения“ – пише проф. Ана Радунчева. И заключава: „… цялостната система от светилища в Родопите е възникнала през каменно-медната епоха – преди около 7 000 години. Ранните доисторически светилища в Източните Родопи показват културен разцвет на общество, предшестващо с 4 000 години появата на траките. За него вече знаем, че е създало лунни и слънчеви календари, на основата на постоянно и продължително наблюдение на небесните тела, притежавало е богат фолклор, с песни и танци (има много находки на музикални инструменти и техните глинени модели), изобретило първите технологии за добив на метали.“

Зараждането на астрономията, като познание и неговото приложение е било изключително голяма крачка напред в развитието на човека. Умението да се проследява цикличността на сезоните, зависими от греенето на Сина на Великата богиня-майка – Слънцето е било от решаващо значение за земеделските дейности.

7. Изрисуваните с прилепова тор или минерална охра изображения, оформените от глина идолчета, изрязаните от кост фигурки на Великата богиня-майка и каменната идолна пластика са форми на праисторическото изкуство, при които са ползвани природни материали. Те са черпени на готово от природата. Но след откриването на рудодобива и примитивната металургия можем вече да говорим за създаване на технология за добив и обработка на метали.

Най-древният меден рудник в Европа, разработен преди около 7 000 години се намира в местността Мечи кладенец (Ай-бунар), край град Стара Загора. Археолозите са проучили шахти с дълбочина 20 метра и дължина повече от 100 метра. Праисторическите миньори са разбивали скалата с кирки от еленови рога и са извличали медната руда, за да я претопят и да създадат от ценния метал прекрасни и много скъпи за времето си изделия. А технологията за промиване на злато от речните води и претопяването му за изработката на скъпоценни изделия е още по-стара от тази за добив и обработка на природната мед.

8. Танцът не оставя физически артефакти, които да могат да се запазят в продължение на хилядолетия, но присъства в пещерните рисунки още от зората на човечеството. Както вече споменах, в пещерата Магурата имаме сцена на религиозна церемония, с танцуващата Велика богиня майка и нейното обкръжение. Това е зараждането на още едно умение, което не храни тялото, а душата и като такова не е тясно свързано с оцеляването, просъществуването и размножаването на човека.

Зараждането на танцовото изкуство е още едно доказателство, че еволюцията засяга не само тялото, но и духа. Предполага се, че танцът, заедно с ритъма на музиката и украсяването на тялото в ранния етап на човешката еволюция е служил като мощен инструмент за създаване на транс и променяне на съзнанието на човека.

В това състояние хората губят индивидуалните си характеристики, самоличността си и придобиват колективната идентичност. В подкрепа на това твърдение са и изображенията на халюциногенни гъби в скалните рисунки от Магурата, разпознати като Boletus luridus и гравюрите на магически гъби и психотропни растения от местността Говедарника край с. Царевец (Врачанско). А това можем да приемем за първите емпирични опити в полето на фармакологията.

Копие на плочката от Градешница, изложено във Врачанския исторически музей

9. Доскоро категорично се твърдеше, че траките не са имали писменост. Още по-нелепа изглеждаше идеята, че прототраките – праисторическите човеци от преди тракийския период може да са общували чрез писмени знаци. Но постепенното натрупване на находки от територията на Балканския полуостров, с врязани върху повърхността им символи накара учените да се замислят и над тази възможност.

В района, където се събират днешните граници на България, Румъния и Сърбия, преди около 7 000 години процъфтявала културата Винча. От този район произлизат артефакти – глинени плочки и фрагменти от праисторическа керамика с врязани знаци. През 1961 г. в Румъния са намерени трите плочки от Тартария, с издълбани по тях знаци. В България са добре известни плочките от Градешница, печатът от Караново и още много други глинени и дори каменни артефакти, датирани към 7 000 г.

Археолозите ги определят като най-старите писмени паметници в света. Разбира се, правим уговорката, че древните знаци не представляват букви, а основни понятия, свързани с духовния живот на първите европейци. Праисторическите хора са създали около 60 знака, които поставяли върху глинени съдове и скални изображения. А създаването на писмеността е в основата на литературата – още едно изкуство, без което не бихме могли да си представим съвременния живот.

Глинен идол от Долнослав

10. Днешният материал завършва с още едно „постижение“ на предците ни – понятието миграция. Неизвестно защо, в древността почти цялото население на днешната територия на България си е тръгнало от тези плодородни земи с благоприятен климат, изселвайки се неизвестно в каква посока.

На няколко километра, южно от Асеновград, край село Долнослав, са разкрити останките на огромен храмов комплекс. Преди около 6 000 г., в центъра му се издигала могила с диаметър 130 м. и височина 6 м. При разкопките на тази могила са извадени на бял свят 25 храма с повече от 30 различни олтарa. Те били богато украсени с релефи и скулптури, пресъздаващи хора, животни и митологични същества. Но удивителното било това, че в някакъв момент древните жреци сами унищожили ритуално светилището и го запечатили. Но такава била съдбата не само на храмовия комплекс при с. Долнослав.

И на много други места археолозите се сблъскват със същата загадка – храмовете са ритуално опразнени и изоставени, хората опожарили селищата си и напуснали земите, които обитавали. Цялото население от днешните български земи по непонятни за нас причини се изселило масово. Върху българската територия, в продължение на повече от 1 000 години няма данни за селищен живот. Това хилядолетие представлява празен пласт, без каквито и да е находки от човешко присъствие и дейност.

Учените все още не могат да обяснят защо високо организираното общество, преживяло катастрофалния потоп, образувал Черно море и нападенията на северните конни народи е избягало от тези земи. Приблизително 1 000 години по-късно, други народи постепенно заселили тези обезлюдени територии. Науката ги нарича с общото име Траки.


Коментари

Сподели

Коментари