В началото на последното десетилетие на XXI век престижният английски всекидневник „Гардиън“ включи единствената българска теснолинейка в класацията си за десетте най-добри живописни пътувания с влак в Европа! А това приключение струва едва 6 евро за двупосочен билет – от началната до крайната спирка! Хем нискобюджетно, хем вълнуващо преживяване!
А ти знаеше ли това? Чувал ли си изобщо за родопската теснолинейка? Тя прекосява един от най-красивите райони в родината ни – този между Рила, Пирин и Родопите. По средата на маршрута влакът спира и на най-високата жп гара на Балканите – гара Аврамово. Тя е романтичната ретро връзка между спа столицата на Балканите – Велинград, и нашия ски курорт на европейско ниво – Банско.
А покрай какви още знайни и не чак толкова популярни забележителности лъкатуши малката железница, ще ти разкажем в следващите точки.
1. Връх Милеви скали
Един от не много високите върхове в Родопите е Милеви скали (1593 м). До него може да се стигне както с автомобил, така и пеш. Ние го препоръчваме като повод за приятна разходка (около 4 часа в посока), като началната точка да е село Семчиново (близо до град Септември). Основният път, който се вие нагоре, е само един, така че възможностите да се объркаш по пътя са нищожни.
Маршрутът почти изцяло е през прохладна иглолистна гора. Изкачиш ли го, на самия връх има издигнат паметник в чест на партизаните, дали живота си в битката през 1944 г. А гледките, които се разкриват пред очите ти, те оставят без дъх! Заслужава си да му отделиш един ден и да се насладиш на красотата и спокойната атмосфера, които ще срещнеш там.
2. Дом-музей на теснолинейката
След като Родопската теснолинейка е единствената подобна, останала в България, и то все още действаща, напълно заслужава да ѝ бъде посветен музей! За времето, в което е била планирана, изграждана и пусната в експлоатация, тя е била със значимостта на световно чудо! Това се допълва и от факта, че все още се ползва активно от населението. А вече е и с ново амплоа – туристическа атракция.
Домът на теснолинейката е създаден през 2017 г. на гара „Цепина“ и е обновен изцяло от доброволци. Влезеш ли в музея, започва твоята разходка в миналото. Изложени са снимки от целия процес по строежа на трасето, поетапното откриване на отделните участъци, включително и ексклузивни кадри с Негово Величество цар Борис III.
На втория етаж на музея пък, почти автентично подредена, е някогашната канцелария на теснолинейката. Изложено е тогавашното разписание, има компостер за перфориране на билетите… все едно наистина си в царско време! Изключително интересно преживяване, което няма как да изпиташ другаде – та нали само тази теснолинейка ни е останала!
3. Пашови скали
В близост до местността Юндола, точно на разклона за Якоруда, Белово и Велинград, се намира изходната точка за Пашови скали. Преходът е около 20 минути и преминава през красива и разхлаждаща иглолистна гора. Тази недълга пътека (следвай червената маркировка) ще те отведе до място, което със сигурност ще искаш да посетиш отново. Една огромна панорама се открива пред теб – няколко „ката“ Родопи, с разпръснати по тях иглолистни гори, а в подножието – селце. Гледаш и разбираш защо природата е най-великият художник и сценарист!
4. Парк за танцуващи мечки
Сещаш се, че преди по събори и панаири обикаляха „мечкари“ – един свири на инструмент и води мечка, която „танцува“. Крайно неприятно преживяване за горкото животно, не мислиш ли? До този извод са стигнали и хората от организация „Четири лапи“, които с общи усилия с Община Белица и фондация „Бриджит Бардо“ успяват да избавят мечките от тези мъки и да ги приютят в специално изграден за целта парк – Парк за танцуващи мечки.
Намира се в местността Андрианов чарк, край град Белица, в южната част на Рила планина. Заградената площ е обработена така, че максимално да наподобява естествената среда на дивите мечки – гористи части, хълмове за разходки, бърлоги за зимен сън, езера за къпане – всичко необходимо за едно нормално пребиваване. Паркът е открит през 2000 г., и ако още не си го посещавал, май вече е време, а?
5. Водопади Мишолица
Решиш ли да посетиш тези водопади, най-добре го направи или на пролет, или на есен – пълноводието им е по време на снеготопенето или след обилен дъжд. Самите водопади са три на брой, не много високи, и до тях можеш да стигнеш, ако тръгнеш от едноименната местност – Мишолица. При първия падът на водата е от около 3 метра. Продължиш ли надолу по течението, след около трийсет метра ще се натъкнеш и на втория водопад. Неговата вода пада от близо 2 метра.
Още по-надолу по дерето, вече малко по-отдалечено (към 300 метра), е разположен и последният от водопадите – името му е Вира. Неговата вода пада също от близо 2 метра, но почти веднага се разбива във вертикална скала, която отвежда водата плавно право във вира. Оттук идва и името му. По време на целия преход между водопадите си заобиколен от папрат, зеленина – истинско усещане за дива и непокътната от човешка ръка природа. А нали точно такава е идеята на малките „бягства в планината“?
6. Язовир Кринец
Ето и нашето предложение за рибари. Ако това е твоята страст, има място много близо до град Банско, което отговаря на изискванията и на най-взискателните сред рибарите – язовир Кринец. Първоначално създаден с цел напояване, от 2014 г. е вече действащ риболовен язовир, зарибен с разнообразни риби като пъстърва, шаран, толстолоп, бял амур, сом и други. Разположен в подножието на Пирин, той предлага отлична гледка към възвишенията на планината (да има на какво да се любуваш, докато клъвне рибката).
Ако се притесняваш, че за компанията, с която не споделят интерес към хобито ти, няма да има занимание – лъжеш се. Има достатъчно места в близост, подходящи за разходка, релакс зона на просторни полянки, на които спокойно може да се разпъне постелка и да се отпуснеш.
7. Безименен град край Добринище
Това е малко известно, но доста мистично място. Едва на километър от отбивката на стария път между Добринище и Банско, този безименен град е уж „под носа“ на местните, а е открит случайно едва през 2003 г. Когато започват строителните дейности, свързани с изграждането на параклиса „Св. Никола“, работниците започват да намират в дълбочина стените на стара крепост. Оказва се, че тук е имало населено място още преди 3500 години!
Все още не е ясно какво е нейното име, затова местните наричат крепостта „Безименния град“. Идеално решение е за еднодневна разходка – малко повече от час е разстоянието, което се изминава в двете посоки. А колко ще се задържиш там, сред иглолистните дървета и тучните поляни, оставям на теб да прецениш. Чудесна възможност за ползотворно използване на деня, не много натоварване на мускулатурата и идеално прочистване на мисълта от ежедневните проблеми.
8. Крепост Ситан кале
В пиринския регион има няколко древни крепости, но най-голяма по площ сред тях е Ситан кале. Археолозите твърдят, че нейната роля в миналото е била от голямо значение, тъй като мястото ѝ е доста стратегическо – да охранява Разложката котловина и, по-скоро, римския път, минаващ през нея. Крепостта е била доста добре изградена, с дебели близо метър и половина укрепителни стени и обградена от няколко дълбоки рова.
Легенда гласи, че именно Ситан кале е била управлявана от бан Банко. Когато той разбрал, че българите са застрашени от османско нашествие, направил всичко по силите си, за да ги защити. Но бил измамен от турците и паднал в боя. Наследницата му, мома Тодорка, опитала да продължи бранителното му дело. Но и тя не могла да се противопостави на нападателите. За да не падне в ръцете им, побягнала с коня си към върховете на Пирин.
Така банскалии обясняват откъде идват имената на града им (кръстен на бан Банко) и това на най-високия връх на Пирин (носещ името на смелата дъщеря).
9. Водопад Демянишки скок
Търси пътя от Банско до хижа Демяница през местността Тодорова орница и, дори без да полагаш усилия да го търсиш, ще попаднеш на водопад Демянишки скок. Падът на водите му е малко над 10 метра. Преходът до него не е никак труден, нито дълъг (около час и половина, следвайки синята маркировка), но все пак изисква внимание – знаем, че природата никога не бива да се подценява.
А и навярно пътят е без перипетии, за да не е нужно толкова дълго да гледаш в краката си, когато пред очите си имаш приказната гледка към Пирин. По време на маршрута ще получиш бонус – втори водопад: Юленски скок. Той е малък, но пък те подготвя за истинската ти цел доста мотивиращо. Казваш си: „Щом толкова ниско вече има водопад, какво ли ще е по-нагоре?“ И така, воден от тази мисъл, неусетно изминаваш пътя.
А дали наистина е толкова приятно изживяването, колкото го описваме? Ела сам и се убеди.
10. Байкушевата мура
Стигнеш ли до Банско, няма как да пропуснеш да видиш с очите си второто най-старо дърво на територията на страната ни – 1300-годишната Байкушева мура! През 1897 г. Константин Байкушев попада на впечатляващата с размерите си черна мура – висока малко над 25 метра, а обиколката на ствола ѝ е почти 8 метра!
Вече се зароди и у теб желание да се изправиш пред нея и сам да се убедиш: е ли, не е ли толкова голяма, колкото и звучи? Ориентирите са лесни. От Банско тръгваш към хижа Бъндерица. Да, не е много кратък преход, ако ти се ходи пеша (около 10 километра), но пък с кола е по-малко от 30 минути. Малко над хижата се извисява великанската мура.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
