10 от вечните български поговорки

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Поговорките са незаменима част от нашето културно наследство. В българската култура са се запазили много мъдрости, които използваме и днес. Те ни помагат да се справяме в трудни моменти, често ни напомнят как да живеем и да бъдем по-добри, учат ни да обичаме и да прощаваме.

Пословиците и поговорките съпътстват българския народ през многовековната му история. Те се предават от уста на уста и ни помагат да запазим и развием националната си идентичност. Чрез тях в кратък вид се предава народната мъдрост и поуките от придобития житейски опит на поколенията.

Съществуват много варианти на една и съща пословица или поговорка. Има и такива, на които е трудно да установим произхода.

Пословиците са кратки народни сентенции, които предават завършена мисъл с уникален контекст. Те са сполучливи и запомнящи се фрази, които трябва да помним и почитаме като част от културното ни наследство.

Днес ви представяме 10 от вечните и незабравими български поговорки.

1. До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.

2. Докато ти завиждат радвай се, започнат ли да те съжаляват – тежко ти.

3. Когато нещо много го хвалят, не бързай да се радваш отрано, когато нещо много го чернят – не бързай да го отричаш предварително.

4. Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.

5. Скарали се врабчетата за чуждото просо.

6. Законът е врата през полето: будалите минават през вратата, тарикатите цепят през полето.

7. Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.

8. Умният и насън си изкарва хляба.

9. Ако си богат, всякому си свят.

10. Езикът кости няма, ама кости троши.


Коментари

Сподели

Коментари