Поговорките са незаменима част от нашето културно наследство. В българската култура са се запазили много мъдрости, които използваме и днес. Те ни помагат да се справяме в трудни моменти, често ни напомнят как да живеем и да бъдем по-добри, учат ни да обичаме и да прощаваме.
Пословиците и поговорките съпътстват българския народ през многовековната му история. Те се предават от уста на уста и ни помагат да запазим и развием националната си идентичност. Чрез тях в кратък вид се предава народната мъдрост и поуките от придобития житейски опит на поколенията.
Съществуват много варианти на една и съща пословица или поговорка. Има и такива, на които е трудно да установим произхода.
Пословиците са кратки народни сентенции, които предават завършена мисъл с уникален контекст. Те са сполучливи и запомнящи се фрази, които трябва да помним и почитаме като част от културното ни наследство.
Днес ви представяме 10 от вечните и незабравими български поговорки.
1. До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.
2. Докато ти завиждат радвай се, започнат ли да те съжаляват – тежко ти.
3. Когато нещо много го хвалят, не бързай да се радваш отрано, когато нещо много го чернят – не бързай да го отричаш предварително.
4. Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
5. Скарали се врабчетата за чуждото просо.
6. Законът е врата през полето: будалите минават през вратата, тарикатите цепят през полето.
7. Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
8. Умният и насън си изкарва хляба.
9. Ако си богат, всякому си свят.
10. Езикът кости няма, ама кости троши.
Диана Игнатова е студент, специалност „Медия икономика“ в УНСС. Отразявала е важни международни събития и новини в онлайн отдела на VOX Медия. Най-много обича да пише по темите история и култура.
