Всеки човек има различна психика и съответно тя би могла да бъде атакувана от различни по брой и естество неща.
Със сигурност е невъзможно да се обобщи какво кара отделния индивид да се чувства супер смазан, именно защото съзнанието му е уникално толкова, колкото и неговото ДНК.
Но мисля, че бихме могли да съберем десет неща, които се причисляват към универсалните причини, създаващи душевно неудобство у хората. Ето кои са те.
1. Ако не успяваме да направим нещо, което силно желаем
Повече от логично, няма как да не се скапе някой, който иска да стане новата звезда на Х-фактор, но най-сладкият еликсир за ушите на околните е мълчанието на въпросния човек. Божа работа.
2. Невъзможността да бъдем вечно щастливи
Има една странна порода хора, които са винаги усмихнати и изглеждат така сякаш нищо никога не би могло да помрачи техния ден. Говорят за позитивизъм, слънчева енергия, някой път за веган хранене и за прекрасния дар, наречен живот. Такива най-много мразя.
Не казвам, че другата крайност – да бъдеш непрекъснато вглъбен в проблемите на микроскопичното си битие и да пропускаш не толкова черната страна на живота, е правилно, но едно от нещата, които разстройват нормалния човек е точно тази невъзможност да бъде вечно щастлив. Защото сме хора, не роботи. Онези вечно хилещите се в повечето пъти са или най-тъжните всъщност или просто много си пудрят нослетата. Или и двете.
3. Самотата
Непрекъснато всички говорят, че най-важно е да има на кого да се обадиш в 4 сутринта, кой да те прибере, когато не знаеш къде се намираш, понеже си се отрязал по най-малоумния начин, или когато се чувстваш наистина зле да има кой да бъде на твое разположение.
Толкова много се говори за това, че чак е станало клише. Но като повечето такива (не всички, защото клишето, че човек трябва да опита всичко, понеже живее веднъж е подходящо за мисленето на едно потенциално камикадзе) е действително вярно. Така че самотата е в състояние да накара човек да изгние отвътре необратимо.
4. Неуспех
Сам по себе си неуспехът трябва да ни нахъсва да работим още по-усилено за онова, което искаме да постигнем. Уви, най-често той не само, че не мотивира, но смачква желанието и убива амбицията за развитие. И въпреки това смятам, че наистина няма нищо непоправимо, с изключение на здравето. Така че дори да те оставят на поправка в 12 клас, виж го от хубавата страна – два пъти бал.
5. Непостижимата самодостатъчност
Това е следствие от няколко точки упоменати по-горе. На пръв поглед сигурно изглежда парадоксално. Защо пък човек да се депресира, че не си е самодостатъчен, след като реално и с т. 5 се постига същия ефект? Ще ви кажа защо. Така е поради факта, че ако човек би могъл да покрива всички свои емоционални нужди сам, то той ще бъде защитен от чуждата злоупотреба, или иначе казано, няма да го нараняват. Няма да бъде подвластен на фактори, които са извън него. В случая хората, които обича, и страхът, че те може да го напуснат или да се отнесат лошо с него.
6. Несподелена любов
Да, всички сме плакали на нискобюджетни и тривиални любовни драми. Дали в момент на собствена слабост или защото просто обичаме да си плачем, несподелената любов е обект не само на споменатите драми, но и нашата емоционалност. Потискаме се, следователно се затваряме вкъщи и се оставяме да потънем в матрака.
Чакаме, докато пижамата на меченца се слее с тялото, а гурелите по очите станат толкова много, че получим частична слепота, и чак след това ни минава. Не, шегувам се, това е сценарий на нискобюджетен филм. В реалния живот може наистина да поплачем, но знаем, че не, това не е краят на света.
7. Загубения смисъл
Загубата на смисъл е равнозначна на скършено желание за живот. Само по себе си това е най-страшно, защото стремежът към бъдеще поражда надежда, а ако нея я няма, всичко е загубено. Вярвам, че всеки човек в даден момент от живота си е попадал в клопката на тази коварна пустош в ума си. Най-важното тук е стремително бързо да се излезе от това състояние. Сякаш си се задавил, тогава започваш да дишаш като риба на сухо, за да си поемеш въздух възможно най-бързо.
8. Деградиралите индивиди се размножават
Не, не се шегувам. Аз поне се потискам, когато знам, че господинът, дето е паркирал така, че да заеме две места за инвалиди, и онзи, който играе на баскетбол с плика за боклук, целейки коша навън през балкона, имат наследници.
9. Не можем да спрем шоколада
Освен душевните терзания съм на 200% убедена, че точно в този момент някой от другата страна на земното кълбо озверява от глад, събужда се и изяжда за част от секундата десет филии, обилно намазани с шоколад. А после обещава да не го прави пак. Така до следващата вечер. По принцип в шоколада няма абсолютно нищо лошо, но човешката природа така го използва, че е достоен да се превърне в осми смъртен грях.
10. Че ще умрем
В крайна сметка всяко мъничко нещо, което може да ни скапе настроението, че понякога и животът, за ден, два, седмица или месец, изглежда ужасно незначително пред онзи страх от факта, че ще си отидем. И това е най-нормалното нещо – както да ни е страх, така и да си отиваме. Всеки един от нас в различен етап от живота си се е замислял „след това какво?” и никой не може да даден верен отговор.
Понякога се потискаме, плашим се до мозъка на костите си и си казваме, че нищо от това, което правим и оставяме сега няма смисъл, тленно е и някога и то ще бъде покрито с пръст, подобно на нас. Е тук вече стана твърде черногледо и леко зловещо, затова предлагам да спрем да се потискаме и да живеем живота си на пълни обороти по най-щастливия възможен начин за нас, пък после… каквото сабя покаже.
Михаела е възпитаник на НГДЕК, откъдето всъщност е и афинитетът ѝ към литературата, писането и културата. Занимава се с танци от тринайсет години и много харесва джаз музиката и класическата литература.
