Да започнем с един бонус мит – котката е притежание. Това грациозно животно е всичко друго, но не и красива вещ. Изисква адекватни грижи, много внимание и любов. Нямаме ли достатъчно от последното – по-добре да се откажем. Не само, че не е редно да взимаме животинка, ако не е желана от сърце, но и можем да си навлечем куп неприятности. В мъркащото топче дреме зъл гений, който много добре знае кои са нашите обувки, особено когато въпросът опре до физиологичните му нужди.
Ако вече имате един такъв екземпляр у дома, то предстоящите митове няма да ви изненадат особено. Вие сте сред посветените и най-вероятно сте измъчен член на котешкото братство. Да, точно така, измъчен. Винаги водичката да е прясна, а храната да е току-що сипана в паничката, тоалетната да се чисти след всяко ползване и вратите да са винаги отворени, защото семейство котки са склонни към клаустрофобия.
Това е само малка част от всичко, което един стопанин на „мустаци“ трябва да спазва, за да се грижи оптимално добре за своя питомец и да спечели благоволението му да не унищожава поне част от любимите му вещи. А сега сериозно – наистина се изисква търпение в отглеждането, наистина не е лесно, но категорично си струва. Връзката с това удивително създание е нещо, което не може да се опише, а само да се изжвивее.
След като си изляхме душата колко сме изтерзани от чистене, хранене, галене, отваряне и затваряне на врати, даване и получаване на обич, може да пристъпим към същината. А именно – какви са митовете за котките, които упорито битуват сред нас и, които вероятно, е крайно време да изкореним. Да видим.
1. Котките имат девет живота
Това може би е най-разпространеният мит. Смятаме, че представителите на този животински вид са безкрайно издръжливи и жилави. Това донякъде е така, но сякаш твърдението се приема прекалено буквално. Котките наистина са много добри в избягването и предвиждането на опасности. Те имат брилянтен слух, висока сетивност, добра координация, стабилни инстинкти.
За жалост това не им гарантира девет живота, а едва един – като на всички останали. Тяхната устойчивост се крие в уменията им, което обаче не ги прави недосегаеми. И те имат своите слаби места и уязвимости. Имат нужда от превантивна медицинска грижа, добра храна и хигиена, за да могат да живеят дълго в добро здраве.
2. Зрелите котки могат да пият прясно мляко
Всички бозайници започват живота си с мляко. Това е храната, от която се нуждаят, за да се развият до следващия етап. Този следващ етап е съзряването, когато телата им се променят и придобиват нови хранителни потребности. Докато малките бозаят, организмите им произвеждат ензим наречен лактаза, чиято функция е да спомогне за обработката на лактозата, която идва от млякото на майката.
В един момент продукцията на този ензим намалява, за да подготви животното да приема и друга храна и да го стимулира да започне да се храни само. Консумацията на прясно мляко от зряла котка би могла да доведе до тежки гастроинтестинални проблеми. Малките, които са отделени от майката, трябва да се хранят със специално мляко за котенца (а не краве), което може да се открие във ветеринарните кабинети и аптеки.
3. Черните котки носят лош късмет
Може да изглежда излишно да се споменава колко не е верен този факт, но все още се срещат хора, които пресичат на отсрещния тротоар, за да избегнат черна котка. Този мит тръгва от Средновековието, когато черните котки са свързвани с вещерството. Дали не е време да се разграничим по-отчетливо от този исторически период?!
За жалост има статистики, които сочат, че в някои страни черните котенца се осиновяват по-малко заради това суеверие. Цветът на козината е плод на генетично унаследяване и няма нищо общо с късмета в живота. Все едно да кажем, че русите жени имат по-голям късмет от тъмнокосите… добре, това не беше добър пример.
4. Котките винаги се приземяват на краката си
Дори и в по-големия процент от случаите това наистина да е така, не можем да приложим твърдението винаги. Много са факторите, които могат да повлияят на приземяването. Красивите хищници имат много гъвкава костна структура и често успяват да заемат правилната поза мигове преди да се докоснат до земята.
Когато обаче височината е твърде голяма, дори и да го направят, няма гаранция, че ще избегнат травмите. Особено опасно е падането при малките котенца, които нямат развити рефлекси и инстинкти.
5. Бременните жени не бива да гледат котки
Факт е, че има медицинска причина, поради която е добре да проведем консултация със специалист. Причината е паразитното заболяване токсоплазмоза, причинено от едноклетъчен паразит, наречен Тoxoplasma gondii. Котката може да бъде носител, но заразяването става чрез директен контакт с изпражненията ѝ.
Това обаче не е единственият начин да се заразим – може да се случи и при консумация на недобре обработено месо (свинско, агнешко, дивеч), както и по време на работата в градината. Токсоплазмозата е много рядка при котки, които са опитомени още с раждането. С други думи, котката не е ходещ заразоносител.
За да сме спокойни, може да избягваме чистенето на котешката тоалетна, да не целуваме животното и да не ядем сурово или недобре обработено месо. Разбира се, една консултация с гинеколог би била силно препоръчителна за бъдещата майка, при условие, че тя има котка. Просто не бива да се бърза с премахването на другарчето и да изпадаме в крайности.
6. Котките могат да се вдигат за врата на всяка възраст
Майките захапват за вратлето малкото си, за да го пренесат обикновено на по-сигурно място. Те няма как да го гушнат с лапички и нежно да го преместят. Това, че го правят по този начин е, защото не могат да го осъществят по друг. Големите котки не бива да се вдигат, хванати за кожата на врата. Те са тежки, имат други инстинкти (все пак не са бебета и ние не сме техните майки) и може да им причиним сериозни травми.
7. Котките са егоисти и не обичат стопаните си
Котките са независими животни и имат силно изразени характери. Това обаче не означава, че не обичат стопаните си. Триенето на нослето в човешкото, носенето на играчката в краката (или на умрял гълъб паднал в бой до пердето на прозореца), лекото примижаване с очи (в стил нежна прелъстителка), мъркането, търкането на муцуната в нас и вещите ни. Всичко това е признак на привързаност и приемственост – ние сме част от прайда… но с някои други екстри, като обслужването на всички физиологични нужди.
8. Котките и кучетата не се разбират
Ако котката бъде запозната с кучето на възраст около 8 седмици и е в постоянен контакт с него, тя ще изгради приятелски отношения и животните ще се разбират. Същото не може да се приложи за снахата и свекървата. Там постоянният контакт целенасочено трябва да се избягва, за да не се стигне до хапане, драскане и най-важното – съскане.
9. Котките могат да ядат кости
Костите трябва да се избягват и в интерес на истината това важи с подобна сила и за кучетата. Котката извлича полезни вещества от месото, не от кокалите. Особено опасни са пилешките, защото са кухи и остри. Някои ще кажат, че мъркащият хищник лови птици и това му е в природата. Той няма как да си отдели месото и да остави костите настрана, но няма как и да не се храни – трябва да оцелее. Този домашен любимец категорично не се нуждае от твърдите остатъци от нашата вечеря.
10. Котките се нуждаят от по-малко грижи в сравнение с кучетата
Всъщност може да се окаже, че дори имат нужда от повече грижи. Котките са много деликатни що се отнася до лекарства, особено човешки (почти всички са отровни са тях). Голям процент от домашните растения могат да бъдат токсични или да предизвикат сериозно стомашни неразположения. Освен това, мустакатковците са склонни да поглъщат без причина всякакви неща – кабели, ластици за коса, конци, клечки за уши (това не е шега), кожени връзки, хапчета и пр. нестандартни лакомства.
Котките имат нетърпимост към захар и сладкишите също трябва да се държат далеч от тяхното полезрение. Не могат да ядат и много от подправките, плодовете и зеленчуците на човешката кухня. Трудно се поддават на насилствен прием на медикаменти, като особено силна непоносимост имат към горчиви субстанции. Дозировката също е много важна и трябва да се прецизира до съвършенство.
За всички въпроси, свързани със здравето, отглеждането и поведението на котката, е добре да се обръщаме първо към компетентни ветеринарни лекари, а не да решаваме сами какво да правим – това може да доведе до непоправими последствия.
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
