8 март е Международният ден на жената. Това обаче е празник, който едни тачат, а други пренебрегват, защото го свързват със социалистическото минало. Започнал само като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда. Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се смята за комунистическа идеология.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия. На Запад Международният ден на жената се отбелязва през 10-те и 20-те години на миналия век, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 60-те години на 20 век.
У нас 8 март първоначално се отбелязва с беседи сред скромен кръг социалисти през 1911 г., през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник 8 март започва да се отбелязва след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот.
След 1960 година честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празникът получава неофициалното наименование „ден на колежката“.
Дори и да сте сред тези, които години наред вече „се борят“ срещу съществуването на празник, маркиран като „Ден на жената“, ние днес ви предлагаме да отдадем почит на майката. Макар че тази почит няма как да бъде побрана в едно денонощие.
Майката е вечният ни празник, както децата са вечната ѝ болка. Дори когато е горе, тя ни гледа и напътства. Затова я търсим във всяка звезда. Взираме се в светлината ѝ и се молим да ни погали отново. Както някога. Дори чувстваме ръката ѝ върху олисялото теме или боядисаните ни коси. Вече сме други, а тя същата: мека и топла както никоя друга.
Сигурно Господ е решил майката да бъде най-специалното нещо на света. И затова ѝ е отредил щастието да бъде вечно обичана. Тя е първата, която пълни очите ни, щом надигнем глава да надзърнем в белия свят. Нейна е първата усмивка, милувка, песен. Млякото, сълзите, бръчките, които волно или не сме ѝ издълбали.
Но колкото и да е набраздено лицето ѝ, снежна главата и изморено тялото, за нас тя си остава най-красивото, силно, умно, мъдро и благородно създание, което е минало през живота ни. Умните хора са го казали още преди много години: Майката винаги е известна, а майчината любов никога не остарява, защото майката е и единственият човек, който те обича още преди да те познава.
В този ред на мисли днес, навръх 8 март, се опитахме да съберем народната мъдрост, трупана през вековете, и с част от думите, предавани от уста на уста, да поздравим всички майки в България – без значение от възрастта. Разбира се, ако се сещате за още точни определения – чути или прочетени някъде, които не трябва да бъдат пропускани, можете да продължите темата в коментарите под статията. Ето в празничния ден 10 мъдри народни мисли за майката.
1. Дори майка ти да е бедна, от нея не можеш да си отидеш и да намериш друга.
2. Синът го боли пръст, а майката – сърцето.
3. По-добре да плаче детето, отколкото майката.
4. Това, което е уродливо за чуждите хора, е красиво за майката.
5. Да зарадваш сина, значи да зарадваш майката.
6. Дъщерята ще ходи по клоните на това дърво, на което се е покатерила майката. Навиците на майката преминават у децата.
7. Който иска да убие детето, трябва първо да убие майката.
8. За мъжа се съди по жената, за майката – по детето.
9. Ако майката се моли за сина, значи той не е съвсем пропаднал.
10. Последиците от смъртта на майката се проявяват постепенно, както седенето върху камък.
Мис ИнГа е PR експерт, с интерес в най-различни области – култура, образование, здраве, кулинария. Тя знае, но и обича да пита. За нея няма теми-табу и неудобни въпроси. Пада си по стилните мъже, новите места и… сладостите на живота.
Коментари