За Палестина много може да се изговори и още повече да се изпише. За едни – няма такава държава. За други – това е далечна територия, където се случват лоши неща. Но истината е, че палестинският народ съществува. И каузата им е издигната в култ – да защитят земята, на която са се родили.
Нима има нещо по-определящо за съществуването на една държава? Тук няма да разнищваме дълбоките конфликти, които съпровождат Палестина по пътя ѝ към автономията. Просто ще ви представя 10 любопитни факта за тази част от света.
1. Името
Палестина (на латински: Palæstina; на иврит: פלשתינה; на арабски: فلسطين) е името на регион в Близкия изток, граничещ със Средиземно море. В днешно време територията му е поделена между Израел и Палестинската автономия. Наименованието на страната идва от името Филистия, дадено на историческата област, заселена от древния морски народ филистимци.
2. Територията
Палестина е частично призната държава – от 70% от държавите членове на ООН в Близкия изток. Тя претендира за територията на Западен бряг на река Йордан и ивицата Газа с източен Йерусалим, които са под фактическия контрол на Израел. Правителството на Държавата Палестина администрира с ограничени правомощия част от тази територия, наричана Палестинска автономия.
3. Флагът
Знамето на Палестинската държава е проектирано през 1916 година по време на арабския бунт срещу Османската империя. През 1917 година е използвано като знаме на арабското национално движение. През 1964 година е усвоено като знаме на целия палестински народ, а през 1988 година е прието за официално знаме на държавата. Състои се от три хоризонтални линии с панарабските цветове с червен триъгълник вляво.
4. Химнът
“Билади” (на арабски: -بلادي ) е националният химн на Палестина. Приет е от Палестинския национален съвет през 1996 година в съответствие с член 31 от Палестинската декларация за независимост от 1988 година. Химнът е написан от Саид Ал Музайин, а музиката е създадена от египетския композитор Али Исмаил, и е познат като “Химнът на палестинската революция”.
Текстът на български: “Моя страна, земя на дедите ми. Моя страна, моя нация. Нация на вечността; с моята всеотдайност, огънят ми и вулканът на моето отмъщение; тъгата по моята земя и дом. Аз катерих планините и водих войните, преодолях невъзможното, преминах много граници. Моя страна, моя нация, нация на вечността… С полъха на вятъра и огъня на пушките и решимостта на нацията ми да се бори. Палестина е моят дом, Палестина е моят огън, Палестина е моето отмъщение и земя на вечното. Моя страна, моя нация, нация на вечността… Кълна се под сянката на знамето на моята земя и нация, и огънят от болка – ще живея като партизанин, ще продължавам като партизанин, ще умра като партизанин.”
5. Гербът
Гербът на Държавата Палестина включва панарабските цветове на палестинското знаме върху щит, носен от орелът на Саладин. Той носи свитък, на който е написан арабския текст فلسطين в превод ”Палестина”.
6. Робството
Районът попада под османско робство за 4 века, от 1517 година до 1917 година, когато английският колониализъм измества Османската империя. Намеренията на Великобритания били готови и окончателни – в Палестина ще се създаде еврейска държава!
7. Конфликтът
Декларацията на Балфур или Балфурската декларация от 1917 година е официално писмо от британския министър на външните работи Артър Балфур до еврейския ционистки лидер лорд Уолтър Ротшилд с дата от 2 ноември 1917 година, в което се казва, че Великобритания ще създаде еврейски национален дом в Палестина при условие, че няма да бъдат засегнати правата на вече съществуващите там общности. То подкрепя идеята за еврейско заселване в територията на Палестина, като част от Британския мандат в Палестина след Първата световна война. Декларацията е публикувана в печата на 9 ноември 1917 година.
Тя се сочи за първоизточник на израелско-палестинския конфликт и учените продължават да спорят по нейната интерпретация в множество аспекти. Палестинците усещат опасността за родината си и започват много рано тяхната борба срещу английския мандат и еврейската емиграция, но без успех. С демонстрации, стачки и с оръжие палестинският народ в продължение на 30 години се бори срещу по-организиран враг, по-образован, по-мощен и по-опитен, тъй като еврейските емигранти идват от Европа.
8. Борбата
На 9 декември 1987 година започва Първата палестинска интифада срещу израелската окупация, наричана също и “войната на камъните”, тъй като палестинците, използвали основно камъни, за да не ги обвинят в тероризъм, а също и други импровизирани неогнестрелни оръжия. “Интифада” е арабски термин и означава “въстание”. Официално жертвите на интифадата са 1162 палестинци и 160 израелци.
Интифадата ал-Акса е вълна на насилие и политически конфликти, започнала през септември 2000 годна между палестинските араби и израелтяните. Тя е наричана още Втората интифада. Много палестинци смятат интифадата за националноосвободителна война срещу окупаторите, а израелците я разглеждат като терористична акция.
Американският президент Доналд Тръмп на 6 декември обявява признаването на Йерусалим за столица на Израел и подписва закон за преместването на американското посолство в Тел Авив. Това води до масови протести на палестинците с пик на 8 декември – “Денят на гнева”. От Палестинското движение ХАМАС обявяват актът като причина за началото на трета интифада.
9. Денят за солидарност
В календара на Обединените нации 29 ноември е Международен ден за солидарност с палестинския народ. Датата е избрана в съответствие с приемането на Резолюция 181 на ООН от 29 ноември 1947 година за бъдещото управление на Палестина. Резолюцията има за цел разделяне на Палестина на две части – еврейска и арабска, които по-късно стават отделни държави – Израел и Палестина.
Каузата на палестинския народ се подкрепя от многобройни правозащитни, хумантирани, благотворителни организации от целия свят, както и от редица изтъкнати личности от различни сфери на обществения живот.
“Най-същественото нещо е борбата за равнопоставеност между Палестина и Израел да бъде насочена към хуманната цел на съвместното съществуване, а не към засилване на потисничеството”. Тези думи са на американския литературовед и културолог от палестински произход Едуард Саид, който е сред известните поддръжници на палестинската кауза.
10. Годината на Палестина
В навечерието на 29 ноември 2013 година, ООН обявява цялата 2014 година за Международна година за солидарност с палестинския народ. Решението е подкрепено от 110 страни членки, включително България. Седем, в това число Израел и САЩ, гласуват против, а 6 са въздаржали се.
С решение е възложено на Комитета по упражняване на неотменимите права на палестинския народ да организира съответните дейности в сътрудничество с правителствата на страните членки, организациите в системата на ООН, междуправителствените организации и гражданското общество.
Специално внимание се отделя на решаващата роля на медиите в провеждането на открита и позитивна дискусия в подкрепа на диалога между хората и прокламиране на мира и разбирателството в района на Близкия изток. В отделен текст се апелира към Израел да се оттегли в границите от 1967 година в полза на мира, стабилността и съвместното съществуване на израелския и палестинския народи.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
