Думата „комета“ идва от старогръцкия език и означава „с коса, космат“. Кометите са астрономически обекти, които наподобяват астероид, но са изградени предимно от лед, прах, различни минерали и скални частици. Често те имат т.нар. опашки.
Кометите се движат по елиптични орбити и имат широк спектър на орбитални периоди – от няколко години до стотици хиляди години. Тези небесни тела са наблюдавани още от древни времена, като появата им се е смятала за лоша поличба.
Една от най-известните комети е Халеевата. Дори и никога да не сте я виждали – следващите редове са за вас. Вижте 10 много интересни факта свързани с Халеевата комета.
1. Име
Най-известната комета е кръстена на английския учен Едмънд Халей. Той свърза наблюденията на комети през 1456 г., 1531 г., 1607 г. и 1682 г. с един и същ обект, като предвижда, че ще се появи отново през 1758 г. Когато това става, обектът е наречен Халеева комета.
2. История
Смята се, че Халеевата комета обикаля в Слънчевата система от поне 200 000 години. Едно от предположенията е, че най-ранната описана поява е през 466 г. пр. Хр. в небето над Гърция. Китайците твърдят, че първата описана поява на Халеевата комета е тяхна – от 240 г. пр. Хр., нарекли я „ярка звезда“. Римляните пък са описали появата на подобно небесно тяло за първи път през 164 г. пр. Хр.
3. Физични свойства
Ядрото на Халеевата комета е много тъмно, с ниска плътност и с приблизителни размери 16 на 8 на 8 километра. Кометата се смята за един от най-тъмните обекти в Слънчевата система.
4. Орбитален период
Това е т.нар. период на поява на небесното тяло. Средният орбитален период на Халеевата комета е на всеки 75,32 години.
5. Митове и легенди
Появата на Халеевата комета често е смятана за лоша поличба в миналото и е всявала страх и безпокойство. Старите предания казват, че тя е вестител на смъртта на крале, на природни бедствия, на падането на градове и държави. Историкът Флавий свързва появата на кометата през 66 г. с разрушаването на Йерусалим от римляните. За най-известна обаче се счита появата на кометата през 1066 г. по време на Норманското нашествие в Англия.
6. Елисавета Багряна
Една от най-обичаните български поетеси е била свидетел два пъти на появата на кометата. За първи път тя я вижда, когато е на 17 години – през 1910 г. За втори път в живота на Елисавета, кометата преминава през 1986 г. Багряна е посветила и стихотворение на небесното тяло.
7. Марк Твен
За бащата на Том Сойер и Хъкълбери Фин казват, че е имал космическа душа. Марк Твен се ражда на 30 ноември 1835 г., точно две седмици след най-близкото регистритано до този момент преминаване на Халеевата комета край Земята. През 1909 г. той самият пише: “Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея.“ Действително Марк Твен умира на 74 години, на 21 април 1910 г. – два дни след преминаването на кометата край нашата планета.
8. Научни изследвания
По време на последната поява на Халеевата комета през 1986 г., учените успяват да проучат обекта с нови технологии. Към кометата се насочват високотехнологични телескопи, като са осъществени пет роботизирани сондажа на повърхността с цел изследване на космическия материал.
9. Метеоритен дъжд
Всяка година в периода от края на април до средата на май метеорите Ета-Аквариди предлагат дълги следи от зрелищни „падащи звезди“, които дори и един случаен наблюдател може да забележи на нощното небе. Този „дъжд“ всъщност е произведен от опашката на Халеевата комета, през чиято орбита Земята преминава в това време на годината.
10. Бъдеще
Следващата поява на най-известното небесно тяло се предполага, че трябва да е през 2061 г.
По професия Елена е геолог, но по душа е пътешественичка. Най-голямата ѝ страст са книгите и писането. Когато я обземе вдъхновение, пише стихове и кратки разкази.
