Гледали сме я както в театъра, така и на малкия екран, като винаги удоволствието е наше. Някои я харесват повече като Яна, други – като Калина, трети – като Мария, но в края на деня най-много харесваме Весела и то не коя да е, ами Весела Бабинова.
Бързо се ориентира кое е нейното призвание и така през 2013 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ в класа на проф. Пламен Марков. През годините е минала през най-различни образи като Коля Лебедушкин в „Нощна пеперуда“ (за който получава Аскеер за Изгряваща звезда), Лоре Левин в „Лив Щайн“ , Офелия в „Хамлет“ , Вероника в „Боклук“ и още други.
Неотдавна приключи вторият сезон на сериала на bTV „Мен не ме мислете“. Там Весела Бабинова държи главна роля – тази на Яница, чиято съдба се преплита колкото сложно, толкова и заинтригуващо с тази на Мартин (Руши Видинлиев).
Друга главна роля, в която влиза е Калина в сериала на БНТ „Денят на бащата“, където си партнира със Захари Бахаров. Сериалът повдига изключително важни въпроси, като какви са последствията от разпада на едно семейство, както за родителите, така и за децата. Шестте серии показват различните гледни точки на майката, бащата и детето и засягат темата за „Синдрома на родителско отчуждение“.
Но нека спрем засега дотук. В следващите редове именно Весела Бабинова ще ни разкаже малко повече.
1. Здравей! Къде те намираме в момента?
На морето. Почивам си и се наслаждавам на водата.
2. Как виждаш ти Весела Бабинова?
Искрен човек, с чувство за хумор, верен приятел. Понякога твърде педантична, но работя по отстраняването на този проблем.
3. Живяла си в Италия, Нова Зеландия и България. Къде си се чувствала най-много у дома си?
Винаги в България. Това е моят дом, независимо, че голяма част от сърцето ми винаги ще бъде в Италия.
4. В какъв проект мечтаеш да участваш?
Нещо, в което става дума за любов във всичките ѝ форми.
5. Къде за теб е границата между киното и театъра?
Тя е много ясна. Едното остава завинаги такова, каквото е. А в другото всеки ден можеш да се проваляш, да си доволен, после пак да се проваляш, друг път пък изобщо да не вярваш как е възможно да си толкова зле.
6. Яница Маркова от сериала „Мен не ме мислете“ е една от последните роли, в които сме те гледали. Какво мислиш – засичат ли се някъде по средата характерите на Яница и Весела или по-скоро бягат към различни крайности?
Засичат се. Аз също имам много изявено чувство за справедливост, макар и май да не прекалявам чак толкова като нея. Не обичам да се бъркам в чужди проблеми с мои решения. Друга прилика е, че обичам приятелите си, близките си и тръгне ли някой срещу тях, се променям за секунди.
7. „Денят на бащата“ е друг сериал, който ни остави безмълвни и с широко поле за размисъл. Би ли ни споделила малко повече за процеса, за персонажа на Калина и посланието, което остави сериала?
Процесът беше много спокоен и задълбочен. Павел Веснаков е прекрасен човек и професионалист. Беше удоволствие да работя с него, Захари Бахаров, Александър Станишев (операторът ни). Калина е една объркана жена, която в патова ситуация избра да слуша приятелката си и майка си, вместо да се остави на собствените си убеждения за това как трябва да се справи. Пореден пример, че пътят към Ада е осеян с добри намерения.
Колкото до посланието, смятам, че за всеки, който е гледал сериала, то е различно и не се припокрива. За мен е, че трябва да внимаваме как общуваме с децата си, когато сме наранени. Да знаем, че те винаги усещат случващото се и нас самите и понякога, стъпим ли накриво, последиците върху психиката им, може да бъдат за цял живот.
8. Имало ли е момент, в който желанието ти за друга професия се е конкурирало с актьорството?
Не.
9. Често се описваш като много тактичен човек, смяташ ли, че и другите улавят това твое качество?
Предполагам, че не.
10. Какво би ти се искало повече хора да знаят за теб?
За мен винаги е било важно хората да ме познават повече през това, което правя в киното и театъра, и да знаят по-малко за мен като човек. Та, в тази връзка, не държа да знаят кой знае какво.
Привърженичка на класическата литература, усъвършенстваща се в свиренето на цигулка и автор на поезия. Ценител на музикалното изкуство като цяло, но най-вече на творчеството на Остава. С неподправено чувство за хумор и умерен сарказъм.
