Според официалната статистика 146 305 българи празнуват имен ден на Рождество Христово. Навръх Коледа именици са Христо, Христин, Христина, Христофор, Христалина, Кристин, Кристина, Кристиян, Кристияна, Ицо, Ичо, Младен, Емил, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина. 25 декември освен Коледа е личен празник и за един от петимата най-популярни телевизионни водещи у нас за 2014 г. (по данни на ГФК България) – Христо Калоферов.
Христо е роден в Асеновград, а с телевизия се занимава вече над 15 години – появява се на екран от момента, в която се уволнява от казармата. „Отидох в асеновградската телевизия с костюма от бала да се пробвам – драматично черен с виненочервена вратовръзка и бяла риза. Взеха ме и започнах работа заедно с учениците – на 15 септември 1999 г.“, разказва той.
После заминава да учи в Благоевград и така попада в редиците на Националната телевизия като един от кореспондентите на „По света и у нас“. Следва лична покана от Вяра Анкова и не след дълго Христо се присъединява към репортерската гвардия на тогавашния Канал 1.
В БНТ обаче не изкарва много, защото го заливат с предложения от други медии. “Приех това на Нова и си дойдох на мястото”, разказва той. От появата си на екран там до сега Калоферов попада в различни амплоа. Виждали сме го като водещ на късните новини, после ставаше рано, за да бъде силната половинка на Калина Крумова и Мира Иванова в „Здравей, България“, а днес е едно от лицата на Новините на Нова. Успоредно с това през последния месец Христо Калоферов се беше отдал и на кампанията „Лицата на 2014“.
Споделя, че „въпреки бедствията и нещастията или може би именно заради тях, българите се запознаха с хора силни, хора готови на саможертва, хора които събуждат надеждата.“ Признава си, че именно „Лицата на 2014“ са го вдъхновили да се заеме отново с любимата си част в журналистиката – човешките истории, животът на обикновените хора, разказан без сценарии и режисура.
Христо не крие и страстта си към фотографията. Разказва, че се е запалил по нея докато бил студент. За съжаление обаче му остава все по-малко време за това му хоби. Обича да пътува и да се запознава с нови места и нови хора, а с участието си в „Черешката на тортата“ доказа и кулинарните си умения, като за прословутите му станимашки сармички още се носят легенди в журналистическите среди.
Христо Калоферов е поредната звезда, която поканихме да участва в инициативата ни „10-те най на…“. Ето неговата десетка.
1. Най-много обичам… празниците и да предизвиквам усмивките на близките ми. Обичам хората да са щастливи.
2. Най-много мразя… неопределеността. Когато не е нито риба, нито рак е доста изнервящо.
3. Думата, която най-точно ме описва е… нетърпелив. Нямам търпение за почти нищо. Обичам нещата в живота да се случват по-бързичко, за да оставят място за следващите. Общо взето нетърпелив съм да живея.
4. Най-често гледам… кино. Предпочитам фантастиката, после са трилърите и накрая апокалиптичните филми за края на света и цивилизацията. Това последното, заради специалните ефекти, понеже съм учил кино и съм пристрастен.
5. Най-много харесвам да слушам… соул и R’n’B, но не само. Редом с Лиса Стенсфийлд, Ерика Баду, Шаде и Мейси Грей си пускам Майкъл Бубле, Емели Санде, Имани, Ед Шийрън, Джеймс Артър и някои тракийски народни песни.
6. Препрочитал съм най-малко два пъти… „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Иронията и самоиронията са изкуство, което е толкова забавно, колкото и сериозно. Харесва ми балансът.
7. Най-много обичам да прекарвам свободното си време… на първо място с приятелите, на второ – пътувайки, на трето – в гледане на филми. Може и всичко заедно, стига да не е опасно за останалите участници в движението. Обичам и фотографията, но за съжаление имам все по-малко време за нея.
8. Най-вероятно животът ми нямаше да бъде същият без… детската ми мечта за телевизията. Мечтите са, за да ги следваме и ако не бях я последвал, сега щях да съм инженер и да се занимавам с промишлена електроника. Нищо против инженерите, аз самият всеки ден разчитам на инженерите в телевизията. Просто не е моята професия. Мога да нарека себе си щастлив човек, защото последвах детската си мечта.
9. Най-много ме вдъхновява… Може да ме вдъхнови всичко, стига да спечели на своя страна ума или сърцето ми. Не е толкова лесно, колкото звучи, но пък до сега не съм оставал без вдъхновение. Светът е шарен.
10. Случката, която най-вероятно никога няма да забравя… е първото ми влюбване естествено. А, учителката в детската градина сигурно още си мисли, че съм разтривал раменете й от добро сърце. Искаше ми се да споделя само това, защото покрай професията ми има доста „случки“, които никога няма да забравя, като автобуса в Бяла, влака в Червен Бряг, педофилските набези в домовете в Трън и Дупница. Все неща, които е важно да помним, за да не допускаме да се случват отново. Но най-важното е да имаме за какво да се хванем в такива моменти, за да не губим почва под краката си след черните дни, като първото влюбване, например.
Честита Коледа и поздрави за всички именици!
