Всички помним класиците в българската литература от училище, но познаваме ли съвременните си писатели? А тяхното творчество? Ако не сте си задавали тези въпроси, но искате да проверите колко сте наясно с актуалната българска литература и нейните създатели, този материал е точно за вас.
Защото класиците са заели своето място в библиотеката ни, но нека отдадем заслуженото и на хората, продължаващи да се борят и отстояват качествената българска поема и проза. И да сме поне малко благодарни на съдбата, че имаме честта да дишаме в едно и също време с тях. Това е истински късмет.
1. Стефан Цанев
Един от най-издаваните български автори в новата ни литература. Най-известната поредица на автора, родом от русенския регион, е 4-томната „Български хроники“.
Освен в прозата той се изявява изключително добре и в писането на стихове. Има едни от най-докосващите такива като например „Носете си новите дрехи, момчета“, „Поезия за двама“, „Земя, ти имаш хляб и гроб за всички“.
Поетът не остава безразличен към нито една тема от живота на човека. Дързък в подбора на думите си, но винаги искрен в тях. Може би затова е един от най-превежданите ни писатели – на всички европейски езици, както и на китайски, иврит, монголски и дори арабски.
Завършилият Драматургия в Московския университет писател има множество написани и играни в театрални салони пиеси – както в България, така и по цял свят.
2. Михаил Вешим
Михаил Мишев, по-известен с псевдонима си Михаил Вешим, е може би най-хумористичният писател в новата българска литература. Има над 100 разказа и фейлетона. Едни от най-известните му са „Бай Ганьо се завръща 101 години по-късно“, „Смях в залата“, „Стари хипари“. А романът му „Английският съсед“ е номиниран за литературна награда на Европейския парламент.
Толкова умело и изкусно се изявява в хумористичния стил на писане, та чак получава национална награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата „Райко Алексиев“. С една дума, ако искаш да се позабавляваш, четейки български автор, с Михаил Вешим успехът на това начинание е гарантиран. За това подсказва и включването на негови разкази в „Антология на световния хумор“, публикувана през 2002 година във Виетнам.
3. Георги Бърдаров
По професия Бърдаров е географ, преподавател в Софийския университет. Преподава демография, етнорелигиозни конфликти, геоурбанистика. Всички тези дисциплини са свързани с много анализи и проучвания. Оказва се обаче, че те са съпътствани и с различни интересни и сюжетни истории.
А след като Георги Бърдаров е бил и трикратен победител в състезанието „Майстор на думите“, изобщо не се поколебава и стъпва на тях като главна сюжетна линия за своите романи. Така умело преплита научно-преподавателската си дейност с тази на познавач на думите. И това се оказва доста добра комбинация.
Първият си роман „Аз още броя дните“ успява да издаде, благодарение на спечелен телевизионен формат – „Ръкописът“ по БНТ. И жъне страхотен успех – показвайки една истинска и чувствена семейна и любовна история, развиваща се по време на войната в Косово.
Вторият му роман „Absolvo te” е отличен от Европейския съюз с Награда за литература. Какво ли пък да очакваме от следващия му роман? Малко търпение и ще разберем.
4. Захари Карабашлиев
Захари Карабашлиев безспорно е сред най-медийно отразяваните български автори. Но той абсолютно е заслужил това. Първият му роман – „18% сиво“, е доста иновативен за времето си, предлага различен начин на поднасяне на историята към читателя. И среща доста добри отзиви от страна на публика и критици. Една от двете книги, спечелили награда „ВИК“ за „Роман на годината“ през 2009 г. Дори е адаптиран за филм, заснет от Братя Чучкови през 2020 г.
Вторият му роман – „Хавра“, прави немислимото – надхвърля успеха на „18% сиво“ и вече изгражда една постоянна фен аудитория на варненския автор. С тази книга печели наградата на Фонд „13 века България“ за „Роман на годината“, както и награда за проза „Христо Г. Данов“.
През 2018 г. разказ на Карабашлиев е публикуван в американския алманах за „Най-добра европейска проза“. През 2021 г. издава и „Опашката“. Силно интригуващ сюжет, преплетен с актуалните обществени теми, романът отново привлича вниманието на публиката. По него е направена и театрална пиеса – не по-малко успешна от книгата.
5. Георги Господинов
Още с издаването на първия му роман – „Естествен роман“, литературните критици отбелязват появата на новоизгряваща литературна звезда. За него казват, че се е появил „първият по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“. Неслучайно става най-превежданата българска книга след 1989 г. – на над 20 езика.
Европейските литературоведи също не пестят комплименти към книгата. Немски вестник определя Господинов като „хуморист на отчаянието“. А точно това е най-характерното за неговия стил на писане – леката нотка меланхоличност, непрекъснатото лутане на личността ту в миналото, ту в бъдещето и май изпускаща настоящето.
Това още по-ясно проличава във втория роман на автора – „Физика на тъгата“. Още с излизането си се превръща в тотален бестселър! (Признайте си, че сте я чели или поне е в списъка ви с книги за четене. Няма да повярваме на друг отговор 😊). През 2013 г. романът е номиниран за 4 международни награди. Самият Георги Господинов се превръща в толкова знакова фигура в новата ни литературна история, че дори излизат книги, посветени на творчеството му.
Безспорно Господинов е по-известен на широката публика с романите си. Но е не по-малко добър и в писането на стихотворения. Това се доказва в „Разпускане на любовните армии“, „Любовният заек“, „За русите жени“ и още много други. Съветваме ви да прочетете малко негова лирика – определено ще ви очарова.
6. Алек Попов
Спомняте си как българското кино известно време беше в кома и един филм върна всички хора в киносалоните. Това беше „Мисия Лондон“ – историята на новоназначения ни посланик в Лондон Варадин Димитров, който получава една-единствена задача – да уреди присъствието на прием в посолството на Нейно Величество Елизабет II.
Беше настанала нечовешка истерия по филма. Но знаете ли, че той е адаптация на роман със същото име? Да, а негов автор е Алек Попов.
Досещате се, че това е и най-продаваният му и превеждан роман. Но има и други, заслужаващи вниманието на читателите. Например „Сестри Палавееви“, както и „Мисия Туран“.
Ако си търсите следващо четиво, спрете се на някои от тези романи – няма да сгрешите.
7. Милен Русков
Обединяващото в четирите му издадени романа – „Джобна енциклопедия на мистериите“, „Захвърлен в природата“, „Възвишение“ и „Чамкория“, е обвързването на сюжета с някакво историческо събитие. Авторът казва, че няма нужда да се напряга да мисли интригуващи сюжети сам, след като самият живот е достатъчно добър в това. Просто трябват усилия, за да попадне на правилното събитие и да подбере правилен начин да го представи на читателите.
Очевидно има усет към поднасянето на истории, тъй като всичките му романи са номинирани и печелили различни награди – първият роман взима награда „Южна пролет“ за дебют. Вторият носи на автора си наградата „Роман на годината“. „Възвишение“ е отличен от Министерство на културата с награда „Златен век“; национална награда „Христо Г. Данов“ и награда за литература на Европейския съюз. А по последния му роман – „Чамкория“, по театралните сцени се играе великолепен моноспектакъл. Все нещо от Милен Русков ще ви грабне и потопи в интересна и увлекателна история. Но кой роман точно – решавате вие.
8. Владимир Зарев
Големия си литературен фурор зад граница Владимир Зарев прави с романа си „Разруха“, който става бестселър в САЩ и Германия. Иначе останалите му романи, по-известни сред които са „Хрътката“, „Светове“, както и последният – „Чудовището“, са превеждани на множество европейски езици.
Читателите често правят асоциация между тетралогията на Димитър Талев и неговата трилогия – „Битието“, „Изходът“ и „Законът“, която горещо препоръчваме с две ръце.
Като автор, развиващ българската култура, Зарев е високо оценяван. През 2017 г. получава държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за изключителен принос в развитието на националната културна идентичност и духовни ценности. А през 2019 г. е награден с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. При такава библиография и биография не ти остава нищо друго, освен да избереш добрата компания на някой от романите на Владимир Зарев. Приятно четене!
9. Борис Христов
В края на 70-те години на миналия век като чудна падаща звезда на литературния небосклон на България се появява името на Борис Христов. Толкова бързо изгрява – първата му стихосбирка „Вечерен тромпет“ е изчерпана още преди да бъде пусната в продажба! (При 1000 броя тираж 5 000 библиотеки заявяват желание да имат копие от книгата).
Във втората си книга – „Честен кръст“, съвсем категорично заявява, че се отказва от светския живот и суета – отново чрез стихотворение. И до днес никой не може да даде отговор на въпроса защо този гениален поет, признат за такъв и от видни български писатели; носител на Голямата литературна награда на Софийския университет, наградата „Орфеев венец“, Вазова награда за култура, взима решението така ненадейно да се оттегли от писането.
Може би отговора трябва да търсим в самата поезия на Христов? В центъра се откроява фигурата на младите, които се колебаят накъде да поемат („Тъга“, „Прозорец“). Както и на „самотния човек“ (едноименното стихотворение), който не е отхвърлен, а сам е избрал тази съдба – защото е горд и независим.
Вероятно е израз на бунт към тогавашната система. Не можем да кажем със сигурност. Знаем само едно – Христов подарява на България едни от най-красивите стихове в новата литературна история на България. Сред тях са „Август“, „Сватбата на мама“, „Къпане на самодива“, „Конче мое“ и още много, много други. Та… няма да сгрешите, ако прочетете творчеството на Борис Христов – две стихосбирки, а всъщност цяла друга поетична Вселена.
10. Мирослав Пенков
Роден и живял до навършване на пълнолетието си в България, Мирослав Пенков продължава житейския си път в САЩ. Там той завършва магистратура по творческо писане и започва малко по мало да навлиза и да се развива в писателската сфера.
С едни от своите разкази печели наградите BBC International Short Story Award 2012 и Eudora Welty 2007. Има интересен стил на писане, смесващ корените му и изконните български традиции и нещата от съвременния нов свят, който Америка предлага на гражданите си.
Това доста добре си проличава в романа му „Щъркелите и планината“, който освен на български, излиза и на английски език. Сборникът му с разкази „На Изток от Запада“ пък е издаден в 11 страни. Някои от разказите в него за включени в различни антологии през годините – The Best American Short Stories 2008 („Как купихме Ленин“), The Best American Nonrequired Reading 2013 („На Изток от Запада“).
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
Нищо не видях за Недялко Славов, когото открих преди два дни.