2014 година беше тъжна за България. 11 души загубиха живота си при наводненията във варненския квартал “Аспарухово”, един човек загина в следствие на градушката в София, трима други – заради водния ад в Мизия. 13 мъже и 2 жени пък бяха жертвите на взрива в завода за боеприпаси в Горни Лом.
През 2014 г. страната ни се прости и с големи имена като Валери Петров, Никола Гюзелев и Джоко Росич. Ето тъжния списък с 10 популярни българи, с които се разделихме през 2014 г.
1. Георги Найденов – Гого
Певецът от “Фамилия Тоника” Георги Найденов-Гого починал в нощта на 10 януари. 64-годишният музикант се бореше с тежко заболяване, като състоянието му се влоши преди година и половина заради погрешно поставена диагноза “латерална амиотрофична склероза”. Георги Найденов – Гого е роден в Бургас на 6 август 1949 г. и е почетен гражданин на града. Цялата му творческа биография е свързана с българската музика. Като част от вокалната група “Корали” създава музикалния символ на Бургас “Бургаски вечери”. През 1971 г. заедно със съпругата си Ева, Анастасия Бинчева и Хари Шерикян образуват вокалния квартет “Тоника”. През пролетта на 1981 г. Гого, Ева, Иван Христов, Краси и Вили Гюлмезови създават групата “Домино”.
2. Кольо Карамфилов
Един от най-известните наши съвременни художници – Кольо Карамфилов, почина в началото на годината след усложнение от перитонит. Той е получил кръвоизлив в къщата си в Садово. Кольо Карамфилов работеше в различни жанрове – графика, скулптура, пърформанс, интериорен дизайн, инсталации. Негови творби са притежание на колекционери в България и чужбина. Името му нашумя още през 1990 г., когато стана един от създателите на авангардната група “Ръб”. Носител е на много отличия, сред които Гран при от първото международно триенале на графиката през 1995 г., както и на наградата “Пловдив” за изкуство. Съпруг е на Лиза Шопова, дъщеря на актьора Наум Шопов.
3. Димчо Михалевски
Депутатът от БСП Димчо Михалевски почина в Истанбул на 48-годишна възраст след тежки усложнения от бронхопневмония. Въпреки болестта си през есента на 2013 г. Михалевски участваше активно в работата на парламента. Заради липсата на почивка в края на декември 2013 г. Михалевски беше приет в болница в Истанбул след усложнения от пневмонията. Той беше зам.-министър на регионалното развитие от 2005 до 2009 г. След това стана депутат в 41-то и 42-то Народно събрание от “Коалиция за България”. В предишния парламент беше председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
4. Джоко Росич
На 81-годишна възраст почина известният актьор Джоко Росич. Състоянието на великият български актьор е било много тежко, като в последните дни от живота му се е влошило още повече. Джоко е роден в бившата република Югославия, но от 1951 г. живее в България. Майка му е българка, а баща му сърбин. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан “легендарният каубой”. Едни от най-известните филми в които е участвал са “Осмият”, “Езоп”, “Демонът на империята”, “Михаил Строгов”, “На всеки километър”, “Гоя”, “Антихрист”, “Баща ми бояджията”, “Иван Кондарев”, “Сватбите на Йоан Асен”, “Войната на таралежите”, “Камионът” и “Време разделно”.
5. Борис Карадимчев
На 12 април на 81 години почина композиторът Борис Карадимчев. Освен с множеството известни мелодии, създадени от него, Карадимчев бе познат и като дългогодишен художествен ръководител на хор “Пим-Пам”, както и професор в НАТФИЗ. Автор e на някои от вечните хитове на българската музика – над 300 популярни песни, сред които заглавия като “Бяла тишина”, “Робинзон Крузо”, “Хора и улици”, “Нашият град” и “Циркът” на група Тангра и др. Композира и музиката за над 40 игрални филма като: “Сватбите на Йоан Асен”, “Момчето си отива”, “Селянинът с колелото”, “Матриархат”, “Оркестър без име”.
6. Никола Гюзелев
Големият български оперен певец Никола Гюзелев почина на 77-годишна възраст на 16 май. В последните седмици от живота му здравето на Гюзелев е било силно разклатено и е бил приет за лечение в “Пирогов”. С него до последно е било семейството му. Гюзелев посмъртно бе отличен с наградата “Златен век” огърлие, за изключителни заслуги и принос в развитието на българската култура, която е най-високото отличие на Министерството на културата. Отличието ще бъде връчено на вдовицата Анна-Мария Гюзелева, на специална церемония на 20 май.
7. Станка Пенчева
На 84 годишна възраст на 27 май почина голямата българска поетеса Станка Пенчева, оставила ярки следи в българската лирика. Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, белоруски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.
8. Таня Масалитинова
На 92-годишна възраст в края на май почина актрисата Таня Масалитинова. Татяна Николаевна Масалитинова-Есауленко е родена на 2 септември 1921 г. в Прага. Тя е дъщеря на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов. Масалитинова участва и в киното, във филми като „Точка първа“, „Рицар без броня“, „Сбогом, приятели!“, „Ненужен антракт“. През 2005 г. тя получи наградата „Аскеер“ за цялостен принос към българския театър.
9. Валери Петров
На 94-годишна възраст в нощта срещу 27 август почина големият български поет, преводач, сценарист и драматург Валери Петров. Той бе приет в болница няколко дни преди това с масивен мозъчен кръвоизлив, от който не се съвзе. Валери Петров бе от поколението творци, оставили ярки следи в българската литература. До последно той остана верен на левите си идеали, смекчени през призмата на хуманизма, който изповядваше. Майсторът на словото е роден на 22 април 1920 г. в София като Валери Нисим Меворах. Баща му е д-р Нисим Меворах – професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат – посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майка му Мария Петрова е преподавателка по френски език в столична гимназия.
10. Енчо Халачев
На 17 октомври почина бившият ректор на НАТФИЗ професор Енчо Халачев. В НАТФИЗ преподава актьорско майсторство и режисура от 1970 г. През 1974 г. става доцент, а пред 1982 – професор. През 1983 г. става ръководител на катедра “Актьорско майсторство и режисура”. Ректор е на висшето училище между 1987 и 1989 г. Сред най-значимите му постановки са „Хенри IV“, „Домът на Бернарда Алба“, „Всичко в градината“, „Златната карета“, „Легенда за Гоце“, „Прокурорът“, „Камино Реал“, „Гледна точка“, „Борци“, „Бесове“, „Чичовци“, “Пред залез слънце“ и др.
Коментари