На 48 години по изключително нелеп начин на 5 май 2013 г., навръх Великден, си отиде актьорът Чочо Попйорданов. За колеги, приятели и близки той бе сложна и противоречива, но безспорно чаровна и обичана личност. „Аз съм сбъркана работа, Близнак! Гледачка ми е казвала, че 17 души живеят в мен. Като всеки от зодия Близнаци, в момента, в който нещо ме притесни, ставам вятър и изчезвам. Тайфун!„, споделяше за себе си актьорът. Чували сме историите как неведнъж се е бил за момиче, как е падал от балкона, помним и заканата му да запали НАТФИЗ, ако не допуснат любимия му учител Крикор Азарян да вземе клас. Типични Чочови бивалици и небивалици, все встрани от примерното поведение.
На 11 юни Чочо щеше да стане на 49 години. „Привилегията“ на ранната смърт е, че хората те помнят вечно млад. Така ще е с Чочо – той ще остане в съзнанието на хиляди със забележителните си театрални роли в Народния театър „Иван Вазов“. Списъкът е впечатляващ, а още по-впечатляващо е, че Попйорданов е заковал десетките заглавия, без никога да е бил амбициозен. „Поставя ли си нещо за цел, обикновено не става. Оставя ли го по течението, тогава се случва. Това не е инертност, просто за разлика от други не съм амбициозен. Не на всяка цена! Когато нещо не става – не става. Край. Единствената ми амбиция беше, когато ми казаха, че няма да стана артист. Но ето – артист съм”, разказваше Чочо с усмивка.
Спектакълът „Хъшове“ на Александър Морфов, в който се превъплъщаваше в Спиро Македонски, вдъхна нов смисъл в понятия като свобода, родина, патриотизъм, саможертва и неслучайно винаги вдигаше накрак препълнената зала. Ще го помним и в „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“ и много други. Днес му отдаваме последна почит със спомен за 10 от най-емблематичните му филмови превъплъщения. Госпожи и господа, аплодисменти за Чочо!
1. Костов във „Вчера“ (1988 г.)
В края на 60-те години Дана (София Кузева), дъщеря на дипломат в Лондон, се завръща в България и е настанена в пансион на езикова гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери. Иван (Христо Шопов) е син на човек на върхушката и дори по-сериозните провинения са му простени, докато Ростислав (Георги Стайков) е приет в училището само заради способностите си и при най-малката грешка може да бъде преместен.
Освен че харесва и двамата, съученичката им Марина е човек, който обича сложните интриги, в които скоро ще бъде въвлечена и Дана. В училището се разследва бременността на ученичка и преподавателите са изнервени. На обикновените младежки лудории се гледа като на потенциални престъпления, докато не се случва непоправимото.
2. Стажантът следовател Чочо в „Адио, Рио“ (1989 г.)
Архитект Стоев печели конкурс за проект в Рио де Жанейро. Открива се възможност да замине, но трябва да направи компромис – с него да пътува не младият му колега, а директорът.
Връщайки се у дома, върху колата му пада един труп. Стоев прави опит да се отърве от него. Когато пристига, отново открива трупа в багажника си. Постепенно архитектът разбира, че и други хора имат същия проблем. Оказва се, че това е трупът на някогашната им чиста съвест.
3. Свежият в „Любовното лято на един льохман“ (1990 г.)
Четирима приятели – Братец, Свежи, Куче, Лъчо и три момичета прекарват лятото на пустинен плаж, живеейки в изоставена рибарска хижа. Нямат финансови възможности, но са твърдо решени да бъдат на морето цялото лято. Ловят рапани, плуват, гмуркат се и се забавляват. Те си измислят свой свят на общуване, изпълнен с хумор и лека ирония, бягайки от грубостта и сивотата на ежедневието.
За разлика от останалите, Лъчо не може да плува, не се интересува от момичета и понякога изпада в странни състояния. Въпреки това, той е най-верният приятел, който може да съществува. Десет години по-късно младежите вече са само трима – Лъчо не е между живите. През същото онова лято той се е самоубил. Тримата болезнено преживяват загубата на приятеля, благодарение на когото са преживели мигове на истинско щастие. Без него дните им преминават в рамките на бeзличното съществуване…
4. Горчо във „Вампири, таласъми“ (1992 г.)
През пролетта на 1945 г. войната още не е завършила, а в България комунистите са вече на власт. Новите властници раздават правосъдие според личните си изгоди. В хаоса, който настъпва, една застаряваща актриса иска с всички средства да оцелее. За да я допуснат в театъра, тя се представя за активна комунистическа деятелка. Но трябва да достигне до истинско предателство, за да остане жива…
5. Иван, бащата на Малин в „Сезонът на канарчетата“ (1993 г.)
Идва моментът, когато една жена трябва да направи равносметка за своя живот пред сина си. Началото на 60-те години. Лили и Славчо се обичат. Те завършват гимназия. Славчо отива войник и Лили остава сама. От една случайна връзка с Иван – син на местен големец, се ражда нейният син Малин. Лили напуска Иван.
Опитва се сама да се грижи за детето си, за по-малката си сестра и баща си. Но съдбата й отрежда съвсем друга роля. Лили преминава през ужасите на социалистическия концлагер и психиатрична клиника. И през всички тези години тя успява да съхрани човешкото си достойнство и морал. Но може ли Малин, научил цялата истина, да я понесе и да живее с нея? В неговия бунт срещу това, което го заобикаля, той става невинна жертва в една катастрофа…
6. Попето в „Граница“ (1994 г.)
Ежедневието в една застава на южната ни граница. Групата новобранци е шокирана от терора на старите войници, сред които е и Попето. Той взима под своя закрила един от новодошлите, когото наричат Красавеца. Почти навсякъде го води със себе си, обучава го във военното дело. Красавеца става свидетел на убийствата на нарушители на границата от неговия приятел, който за това получава награда – домашен отпуск. Но, когато той убива и младата циганка, която срещу заплащане задоволява сексуалните желания на войниците, Красавеца прескача границата на недосегаемост…
За ролята на Попето в „Граница“ Чочо Попйорданов получава наградата „Златен Беярд“ за най-добър актьор от Международния фестивал на фрeнскоезичното кино в Намюр, Белгия (1995).
7. Сержант Милев в „Испанска муха“ (1998 г.)
Те се обичат. Те са преследвани. Сержант Киро и госпожица Бони попадат в лабиринта на престъпен свят. Пратка с еротичния наркотик „испанска муха“ е в България. Мафията влиза безмилостно в играта. Полицията е на крак. Кой ще се добере първи до безценния товар?
Във вилма има всичко: трафик на наркотици, разни калибри нашенски мафиоти, тъпотата на някои висши военни (пътят на „наркотика“ случайно се пресича с безумното пътуване на един редник, изстрелян от своя генерал да донесе за 6 часа табелата на Бургас). Има ги и отличителните знаци на „героите на нашето време“ – джипове, пушки, мобифони, ланци и неизбежните ковчези… Има я и любовната история – между редника и неговата секси приятелка, която трябва да е светлият лъч в цялата бъркотия.
8. Джими в „Дунав мост“ (1999 г.)
В крайдунавски град живее семейство Диамандиеви: Джими – преуспяващ бизнесмен, печелещ по законен и незаконен начин, Роси – съпругата му, типична новобогаташка, Влади – брата на Джими, млад почтен бизнесмен. Техен най-близък роднина е Луко Луков – брат на Роси – син на бивш служител на ДС, простак с откровени амбиции за лесно забогатяване, който живее с Павлина – бивша проститутка, която чака дете от циганина Ачо – леко откачен бивш затворник. Диамандиеви са кумове на Параскева наричана Стела – красива и амбициозна млада жена, чиято единствена цел е да замине на Запад и Ники – комплексиран интелектуалец, търсещ най-лесния път в живота.
Младоженците решават да се венчаят в манастир. Там ги посреща Евстати – мълчалив послушник, на който нищо човешко не му е чуждо. Часове преди сватбата Стела става любовница на Джими. Той пък иска съдействието на съпруга й Ники за производството на оръжие. От друга страна, Джими търси Луко за помощ в бизнеса си със скрап. Луко пък с помощта на Ачо решава да направи удар като краде прасетата на Влади. Така се завихря мръсната история Дунав мост.
9. Тошо (музикантът) в „Сомбреро блус“ (1999 г.)
В малката селска кръчма „Нирвана“ пристигат да свирят рок музиканти от Пловдив. Посетителите не приемат нито тях, нито музиката им. Изгонени от хотела, музикантите отсядат в къщата на циганина Тошо – търсач на вода с багета.
Музикантите се сприятеляват с циганина и дори успяват да открият вода в кладенеца му, която самият той не е успял да извади. Тошо има съименник сред музикантите. Болката на циганина е, че няма собствено дете. В бедния ромски дом се завихря купон. Тошо преоткрива страстта, но вечерта е помрачена от неочаквано събитие.
10. Жендо Хайдутина в „Хайка за вълци“ (2000 г.)
6-серийният филм е създаден по едноименния роман на Ивайло Петров и е драматична сага, чието действие обхваща дълъг и драматичен за България период – времето на първите години след Втората световна война до 1965 г. Съдбите на Иван Шибилев, Мона, Жендо, Калчо, Николин, Стоян Кралев, на техните синове и дъщери, се сближават и възпламеняват от страсти и конфликти.
Това е разказ за хора, които по време на сталинизма се раждат или умират, заради това, което обичат. Хайката за вълци е символ на неистовото желание за мъст и разчистване на сметки, чийто изход е представен като душевна болка, породена от изгубеното човешко щастие.
